По отношение на футбола англичаните живеят от десетилетия с мания за величие. При първото си участие на световно първенство те се държат като джентълмени, излезли на разходка с необразовани във футбола булдози. От този момент до сега обаче англичаните са спечелили само една шампионска титла, а през останалото време провалите се смесват с разочарованието.
Това обаче не пречи на английските клубове да се считат за най-елитните в света. Дали обаче това не е заради факта, че във Висшата лига има твърде много чужди звезди и средства? Да не забравяме и националия им отбор, който въпреки ръководството на упорития си италиански треньор все още не е доказал, че е по-добър от останалите, особено в официалните срещи.
Англичаните всъщност са отличен пример за това, че рекламата е двигател на бизнеса. Средното ниво на английските клубове безспорно е добро, а във Висшата лига има доста прилични отбори. Но дали те са толкова силни в европейски мащаб, колкото им се иска?
Ако погледнем последните 12 финала в Шампионската лига - от 2000 г. насам - в тях седем участия са записали испански отбори, пет - италиански, три - немски. Английските тимове имат шест участия в директния спор за трофея. Те обаче са печелили престижната купа само два пъти. И двата пъти това става след дузпи, тъй като редовното време и продълженията завършват с равенство.
Клубът с най-много титли в Англия - Манчестър Юнайтед три пъти е играл на финал в Шампионската лига за последните 12 години и два пъти губи от един и същи съперник - Барселона. В единственият случай, в който спечелиха обаче "червените дяволи" можеше и да загубят - срещу Челси през 2008 г. в Москва когато се стигна до изпълнение на дузпи.
И като стана дума за Челси - в ерата Абрамович тимът има само един финал в Шампионската лига въпреки похарчените милиони. В същото време испанския Валенсия има два финала. С един пък е Монако.
А какво да кажем за Ливърпул по времето когато го водеше Рафаел Бенитес? Тимът се представяше добре в евротурнирите, но така и не убеди никого, че е най-добрият от всички. Това по-скоро бе тимът с най-силен характер. Именно благодарение на него Ливърпул обърна Милан в онзи знаменит финал от 2005 г. в Истанбул.
Всъщност когато стане дума за английските тимове по-често се сещаме за фенове, които предателски напускат стадиона като тези на Арсенал, при това далеч преди последния съдийски сигнал, вместо за велики победи.
Тимът на Арсен Венгер няма нито един международен трофей за 17 години. Дори походът към Купата на УЕФА завърши с успех на Галатасарай. Дори отбори като Байер (Леверкузен) и Валенсия, които са губили финалите в Шампионската лига, успяват да спечелят трофея от втория турнир. Арсенал може да се похвали единствено с неуспешния си финал срещу Барселона.
Да си припомним клубовете, които са диктували модата и стила в новия век, може би там има английски тим? Реал на Висенте дел Боске бе забележителен отбор, Милан на Карло Анчелоти стигна до финал на автопилот, Манчестър Юнайтед е мощен, но едва ли може да ги наречем законодатели...По скоро такъв е Интер на Жозе Моуриньо. А влиянието на Барселона в международния футбол е толкова голямо, че каталунците просто трябва да бъдат посочени на първо място. Единственият финал с участието на английски тим, който може да бъде посочен за пример е от миналия век - епичната битка между Манчестър Юнайтед и Байерн (Мюнхен).
Ситуацията и сега не е по-добра за тимовете от Острова. От четирите английски тима в групите на Шампионската лига само Арсенал е сигурен за осминафиналите. На Манчестър Сити ще е нужно малко чудо, за да продължат в следващата фаза, Челси е с по-големи шансове за това, но пък с играта си срещу Байер в сряда разочарова сериозно.
Днес в Европа никой не се притеснява особено от Челси, Арсенал и Манчестър Сити. Дори Валенсия се оказа по-резултатен тим от тях след като само за един двубой успя да вкара 7 гола. Трите английски тима за всичките пет кръга са отбелязали средно по толкова. Скромно, много скромно.
И дори Манчестър Юнайтед, за първи път от 2005 г., рискува да приключи с Шампионската лига още след групите. Преди шест години "червените дяволи" бяха последни в група с Виляреал, Бенфика и Лил. Сега тимът на Фъргюсън ще излезе с мисълта за победа в Швейцария, но да не забравяме, че Базел направи 3:3 на "Олд Трафорд". У дома също ще се съпротивлява до последния сигнал.
Разбира се, съществува вариант и четирите английски тима все пак да стигнат до осминафиналите, но е трудно играта им през тази есен да бъде определена като добра.
Тогава защо английските клубове имат такъв имидж в Европа? Те безспорно са силни, но модата се диктува от други.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство