Седем дена минаха, откакто Барселона изуми света с извънземния си футбол на финала за Шампионската лига срещу Манчестър Юнайтед.
Това трябваше да е съвършената кулминация на сезона, ударната доза енергийна напитка, която да вдъхновява запалянковците през лятото, когато няма да има мачове.
Но не, футболната година не приключи с триумфа с каталунците. Феновете трябваше да преживеят и два дни на досадни евроквалификации, като за тези в Англия епилогът на сезона бе мачът с Швейцария, в които националите показаха как умовете им са заети много повече с мисъл за предстоящата почивка по плажовете, отколкото с това, което се случва на терена.
Новият стар капитан Джон Тери направи поредната си словесна изцепка преди мача, казвайки, че играчите ще се представят на върха на възможностите си, за да си заслужат дългоочакваните слънчеви лъчи по гърбовете. Той се оказа прав поне отчасти - от думата „дългоочаквани" нататък.
Отборът на Фабио Капело трябваше да спечели мача вчера, за да не е гостуването на Черна гора през октомври с решителен характер от типа „всичко или нищо".
Но не, Транкильо Барнета донесе преднина на швейцарците с два преки свободни удара, първият от които прелетя на сантиметри от главата на инертния Рио Фърдинанд, а при другия вратарят Джо Харт реагира с рефлекса на покойник.
Все пак Франк Лампард бързо върна надеждите с изпълнение на дузпа две минути по късно, но докога все той ще вади отбора? В него има повече дух на победител, отколкото при всички останали момчета, но да не забравяме, че е на 33 и не е точно основата, около която трябва да се гради бъдещето на тима.
Едва ли Капело много се безпокои за това. Все пак, той си тръгва след Европейското през 2012, на което се надява да обогати още огромната си колекция от трофеи. Така че италианецът е мотивиран само за това да има състав, способен да спечели Евро 2012, а не такъв, който да е ефективен за Мондиал 2014.
Трябва да се отчете обаче доброто решение на Капело да смени Лампард на почивката, след като халфът се умори и изпълни пряк свободен удар, който попадна по близо до ъгловото флагче, отколкото до ъгъла на вратата на швейцарците. На негово място той пусна Ашли Йънг - един от малкото представили се силно в този мач англичани, който елегантно отбеляза изравнителния гол.
Какво обаче да кажем за съотборника на Йънг в Астън Вила - Дарън Бент? Централният нападател бе символ на беззъбата атака на Англия в този мач, неуспявайки да вкара на празна врата. Именно заради подобни прояви навремето Хари Реднап каза, че Бент пропуска положения, които би отбелязала дори неговата съпруга.
Може би именно в това се крие отговорът! Капело трябваше да пусне на терена жените на футболистите - Колийн Рууни да води атаката, а Кристин Блийкли (Бел. ред.: приятелката на Лампард) да дърпа конците в средата. Те можеше да се справят и по-добре от нападателната двойка Бент - Уолкът...
Същите фенове, които беснееха миналото лято при провала на Световното първенство в ЮАР, вчера бяха напълнили „Уембли" и пееха и скандираха, сякаш животът им зависи от това.
Чу ли ги, Фабио? Едва ли, ако съдим по бързината, с която италианецът се прибра в тунела веднага след последния съдийски сигнал.
Да, той има от какво да се притеснява - чакат го два месеца луксозна почивка, в които да си мисли за предстоящата контрола с Холандия.
В моменти като този започваме да разбираме Гуус Хидинк за неговото раздразнение от работата с национални отбори. Ковеш победата, после играчите те разочароват и след това имаш осем седмици да се готвиш как да избегнеш следващия провал.
Сигурно има и по-удовлетворителни професии от тази. Но и ние бихме поели този риск срещу 6 милиона паунда на година...
