Началото на сезона в родния футбол оформя тенденция на добри изяви на чужденци в клубовете ни. Няколко легионери изпъкват с играта си и събудиха прастария въпрос - защо да не ги направим българи и да атакуваме с тях поредното голямо първенство, което не ни се иска да изпуснем?
Реално, във всяка линия можем да добавим по един легионер, който да вдигне класата на отбора.
Допреди два месеца имахме под носа си вратар за световно - Раис М`Боли. Неговото "наемане", дори при желание от БФС, вече би било невъзможно, защото игра за мъжкия отбор на Алжир. Но Александър Барт, Сандриньо, Дока (Литекс) и Гара Дембеле (Левски) изглеждат удачни варианти.
Особено силен ход би било включването в състава на Гара, който ще ни даде физическо присъствие в атака, каквото отдавна липсва в националния.
Но забравете Гара да види "Уембли".
И то не заради някакви расови или етнически сантименти на Станимир Стоилов.
От януари 2009 г. влезе в сила ново правило на ФИФА. За да стане български национал един легионер трябва да живее и работи в страната поне 5 години.
Така от класните чужденци у нас единствен Сандриньо се вписва в правилата. Бразилецът подписа с Литекс през януари 2005 г.
Иначе - няма нищо срамно. Испания вдигна европейската купа преди 2 години с бразилец в сърцето на халфовата си линия - Маркос Сена. На световното видяхме как двама братя (Жером и Кевин Принс Боатенг) играят за два различни национални отбора (Германия и Гана).
Сега пък в Англия открито зоват Фабио Капело да пусне срещу нас Микел Артета, испанското сърце в средата на терена за Евертън. И селекционерът вече ходи да го гледа, говори се и за разговори между двамата. Артета е в Англия от пролетта на 2005 г. и вече е на линия за националния. Стига да иска и да го искат.
Преди няколко години предшественикът на Капело Стив Макларън искаше да сложи на вратата Мануел Алмуния от Арсенал, също испанец.
Изобщо - имат ли силни попълнения отвън в първенството и останат ли те пет години в страната, дори Великите сили във футбола не се колебаят да ги използват.
Проблемът е, че родната "А" група е слабичка и добри играчи отвън минават през нея само транзит - за по една-две години. После търсят реализация в по-силни лиги. Сандриньо е изключение, но пък вече е на 30 години.
