В последния ден от трансферния прозорец в Италия, българският нападател на Дженоа Андрей Гълъбинов напусна клуба от Серия А Дженоа и подписа договор с втородивиозионния Специя. Новина премина набързо в новинарския поток в България. След този трансфер няма български футболист в лигите от голямата шестица - Висша лига, Серия А, Ла Лига, Бундеслига, Лига 1 и Португалската лига.
През годините в елитните шампионати от топ 6 на Европа се състезаваха много български футболисти, като бяха ключови за отборите в които играеха. Изборът пред националния селекционер на България не се стесняваше до 7-8 играчи във второ и треторазредни европейски първенства. Като започнем от Стоичков, състезавал се за Барселона и Парма, Пенев (Валенсия, Атлетико Мадрид, Селта, Компостела), Костадинов (Порто, Байерн Мюнхен), Трифон Иванов (Бетис), Киряков (Ла Коруня) Наско Сираков (Сарагоса, Еспаньол, Ланс), Балъков (Спортинг, Щутгарт), Лечков (Хамбургер, Олимпик Марсиля), Хубчев (Хамбургер, Айнтрахт), Ивайло Йорданов (Спортинг), Златко Янков (Юрдинген), Бончо Генчев (Спортнг и Ипсуич), Велко Йотов (Еспаньол), Ивайло Андонов (Албасете, Арминия), Илиан Илиев (Бенфика, Маритимо, Салейгрош), Пламен Гетов (Портимоненсе), Пламен Марков (Метц, Гренобъл), Боримиров (Мюнхен 1860), Кишиев (Чарлтън), Светльо Тодоров ( Уест Хем, Портсмут, Чарлтън), Мариян Христов (Кайзерслаутерн), Чиликов (Насионал Мадейра), Мартин Петров (Волфсбург, Атлетико Мадрид, Манчестър Сити, Болтън), Стилян Петров (Астън Вила), Бербатов (Леверкузен, Тотнъм, Манчестър Юнайтед, Фулъм), Божинов (Лече, Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити, Спортинг, Парма), Владо Манчев (Лил, Валядолид), Чавдар Янков (Хановер, Дуисбург, Благо Георгиев (Алавес, Дуисбург) и други.
Дългият списък показва, че имаше български представител във всяко едно от големите първенства в Европа. Българският футболист в елитните първенства означаваше качество, класа, постоянство, силен характер и манталитет на победител. Един след друг повече от изброените футболисти прекратиха състезателната си кариера, а българите играещи в елитните дивизии на първенства от топ 6 на Европа намаляха, за да дойде 17 август 2017 година - денят на Страшния съд за българския футбол! Денят, в който футболната топка в България спря да се върти! Денят, в който останахме без нито един български футболист в най-квалитетните европейски футболни първенства!
Къде играят талантливите български млади футболисти?
През последните годините Палермо успя да развие и продаде в по-силни отбори доста талантливи футболисти - Пасторе, Кавани, Амаури, Андреа Белоти, Дибала, Камил Глик, Симон Кяер, Йосип Иличич и други. През 2014 година ЦСКА трансферира младия Ивайло Чочев в сицилианския клуб. Юношата на Чавдар Етрополе попадна на идеалното място да се утвърди и надгради качествата си, превръщайки се в един от лидерите на отбора и попадайки в радара на някой по-голям. За съжаление, Чочев започва вече пети сезон в клуба от Южна Италия, а отборът му за втора поредна година ще е в Серия Б, с което намаляват шансовете на българина за престижен трансфер.
Преди години Антонио Вутов беше сочен за най- талантливият млад български футболист. Трансферът на младежа в Удинезе предизвика медиен фурор само в България, разбира се. „Зебрите” се славят като отбор даващ път на млади футболисти и на такъв, който преотстъпва най-добрите си играчи в близкия до тях английски клуб Уотфорд. Нищо подобно не се случи с Антонио, който вместо да се наложи в Удинезе или да бъде преостъпен в Англия, бе запратен от клуба собственик под наем в Серия С. Вутов изкара две години в Козенца и Лече и се върна в България. Към момента роденият в Мездра халф е собственост на Удинезе и е преотстъпен в Ботев Пловдив, но едва ли в клуба от Северна Италия имат големи планове за него. Случаят с Ради Цонев и престоят в Лече е аналогичен с този на Вутов.
В началото на 2014 година Ботев Пловдив осъществи престижен трансфер в Майнц на най-добрия си млад футболист Тодор Неделев.
Техничарят не успя да се наложи в първия отбор и беше пратен да играе в дублиращия, състезаващ се в Трета лига. По-късно се завърна в родния клуб, където продължава да е водеща фигура, но вече е на 25 и трансфер в престижно първенство е все по-трудно осъществим.
Литекс трансферира Симеон Славчев в Спортинг Лисабон. Изглежда португалският клуб е възлагал големи надежди на Славчев, след като подписа 5-годишен договор с клауза за продажба от 45 милиона евро. Последваха обаче наеми в Аполон Лимасол, Болтън и Лехия Гданск. Към момента Славчев е собственост на азербайджанския Карабах. За съжаление, още един провалил се български талант.
Друга голяма „сина” надежда Божидар Краев беше трансфериран в Мидтиланд. Датският шампионат не е толкова лоша дестинация за един талантлив тийнейджър да блесне в местното първенство, предизвиквайки интерес сред работещите за английски, холандски или германски клубове скаути. 2 години след трансфера си в Дания, представянето на Краев е доста колебливо и на младия футболист му е трудно да се утвърди сред титулярните 11. Все пак Божидар е на 21 години и не е влязъл още в графата „изгубени таланти“.
Славия все по-усилено налага млади български играчи, след като Венци Стефанов прозря, че с десеторазредни чужденци с френски или холандски паспорти нищо не става.
Изкаралият преди 5 години проби в Манчестър Юнайтед Стефан Велков беше трансфериран във втородивиозионния холандски Ден Бош. В последната година Славия продаде млади играчи във Фиорентина и Болоня. Към този момент „виолетовите” изпратиха Петко Христов под наем в Тернана ( Серия С), а Калоян Кръстев ще продължи да се състезава за Примаверата на Болоня.
Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив и Дунав също продадоха футболисти в тийнейджърска възраст в Англия и Италия.
Освен това доста български футболисти играят в младежки отбори в Англия и Шотландия, но към този момент нито един от тях не е пробил в големият футбол.
Много от успелите български футболисти зад граница, бяха продавани едва след като бяха станали звезди в българската А група и имаха по 100-тина мача в мъжкия футбол и вече утвърдени имена в мъжкия национален отбор.
А в наши дни тенденцията е обратна, българските отбори продават младите си играчи в чужбина при първата що годе прилична оферта.
Продават се дори футболисти, които нямат изигран мач в мъжкия футбол или такива с под 50 срещи за мъжете, играчи на 17-18 годишна възраст, млади и зелени, без почти никакъв опит в мъжкия футбол. Тези млади футболисти веднага биват пращани в младежките състави на новите отбори, където се превръщат в един от многото налични юноши и започва пращане под наем или игра за младежкия отбор.
Видно за всеки следящ българския футбол е, че с всяка изминала година качеството на родните футболисти спада. Кой е виновен за това? Защо българските детско- юношески школи са неспособни да произведат конкуретноспособни футболисти, които да се котират на водещите европейски футболни пазари и да бъдат апетитна хапка за отборите от най-добрите първенства?
Вината веднага бива прехвърлена към младите български футболисти - имали обеци, татуировки, слагали си гел, ровели се в интернет, не откъсвали очи от телефоните и таблетите, играели на плейстейшън. Нима всичките тези съвременни модни тенденции и забавления ги няма в Германия, Испания, Дания, Холандия, Франция, Хърватия, Румъния, Сърбия и другите европейски държави?
Преди няколко години зад неуспеха на младите български футболисти, президенти и треньори хвърляха вината на компютърните зали?
А не са ли главните виновници за липсата на добри български футболисти точно тези президенти (собственици) на отбори и назначените от тях треньори в структурите на ДЮШ?
Болшинството от треньорите, работещи в детско- юношеския футбол в България са нископлатени, а като всеки нископлатен служител те нямат амбиция да влагат финансов ресурс в своето развитие и надграждане в професията, която упражняват. Също така нископлатеният служител е склонен и податлив към корупция, за да си докарва допълнителни доходи. Освен това обучението на българските треньори сериозно изостава от това на техните колеги в другите държави.
Бюджетът на почти всички български клубове за детско-юношески футбол е крайно нисък и под абсолютния минимум. Голяма част от лицата управляващи клубовете разглеждат ДЮШ като един ненужен разход и свиват възможно най-много перото за него. Това се оказва пагубно за качеството на бъдещите български футболисти и след като произвеждаме некачествен продукт, то този продукт не може да се котира на пазара.
Българските футболисти не се търсят и поради факта, че нашите клубове не се адаптираха към съвременния европейски пазар.
Не успяхме да отговорим на изискванията за качество на европейските отбори и позициите, които имаше българският футболист във водещите футболни шампионати, бяха завладени от по-адаптивни и креативно развиващи се футболни нации. Българските футболни мениджъри не успяха да рекламират и промотират и малкото останали качествени български състезатели, които представляват.
Такава е историята на падението на българския футбол... През 2018 година българското първенство и футболистите, които произежда, са тотално неконвертируеми дори за клубове средняци от Португалия, Холандия и Белгия, а какво остава за Англия, Италия, Франция, Германия и Испания?
