Това вероятно е най-лесната прогноза на света - до края на тригодишния си ангажимент с Реал, Моуриньо ще стане номер едно в историята с трета купа на шампионите, спечелена с трети различен отбор. Трудно е да се съмняваш, че гениалният португалец няма да сложи корона на кралската глава на отбора от Мадрид.
Обичан или мразен, Моуриньо трудно може да бъде оспорен. Статистиките му са потресаващи. Тези 8 години, в които той е треньор в Португалия, Англия и Италия са просто "Ерата Моуриньо".
Как печели Мо? На "Бернабеу" неговият Интер показа футбол, който може да се опише с три думи - прост, евтин и циничен. А, да. И най-важната - печеливш!
Интер е типичният отбор на Моуриньо. С двама исполини центъра на защитата, с по един много атакуващ и един ултразащитен краен бранител, винаги с два опорни халфа, пред тях типичният "трекуартиста", или този, когото ние продължаваме да наричаме плеймейкър. И атака, в която двама "работяги" са подчинени на един консуматор.
Но факторите, които правят от този скелет работещ организъм, са в треньорската стая. Всеки от 11-те излиза на терена с мотивация на римски гладиатор, вдъхновена от Специалния. А тактическите указания се спазват като сутрешна молитва в католически манастир. Затова на "Бернабеу" видяхме новия втори десен бек Самуел Ето'о и левия полузащитник Горан Пандев. И двамата са си нападатели по "образование" и кръв. Но в Интер всеки играе не каквото иска и може, а каквото каже треньорът. А играчите му вярват сляпо, защото знаят, че той ходи по пътя на успеха.
Цинизмът. Той доведе до кадри като прегръдката на Самуел срещу Дрогба в наказателното поле в осминафинала, като симулациите на Майкон на "Камп Ноу", където бразилецът се изтъркаля на терена, въпреки че бе фаулиран и падна отвън. Но тези италиански номера, подправени с щипка Моуриньова наглост, и изпълнени от един изцяло неиталиански отбор, се позлатиха през сезона. Те допълнително внасят неувереност и нерви у съперника.
Прост до гениалност, решителен до смърт и циничен до влудяване на неутралния фен. Това е Интер на Жозе. Такъв беше и неговият Челси.Такъв бе и Порто, родил в съзнанието на запалянкото образа на смъртоносната контраатака - специалитет на "Специалния". С три такива португалците вдигнаха Купата на шампионите преди 6 години. По такъв образец Диего Милито заби два пъти и влезе в историята в Мадрид.
Осанката, поведението, физиономията и всяка дума на Моуриньо наливат в играчите му безпримерна храброст и вяра в успеха. А номадската му същност и трикът в стил "Худини" да изчезне на гребена на славата и аплаузите към него, го правят феномен в съвременния футбол. Жозе идва, строи отбор, стига небето, печели всичко, влудява всички и... си отива като призрак.
Мадрид го чака. Ако след 2 години, когато се изпълва едно десетилетие от първия му пълен сезон като треньор, Специалния е шампион на Испания два пъти и носител на Купата на шампионите поне веднъж, този мургав странник ще е най-великият в историята. И на практика - недостижим. А независимо дали го обичаш или мразиш, има ли някой смелост да заложи срещу него?
