Юрген Клоп загуби първата си битка в Ливърпул.
Някакъв мач с Кристъл Палас, след който в края на сезона тимът ще има не 68, а 65 точки.
Примерно.
Германецът обаче има много по-важни битки и една цяла война за печелене, за да оправдае очакванията към себе си.
А те, нека си кажем честно, са направо брутални.
Клоп опитва да внесе нормалност и земност в Ливърпул, но без да иска засили точно обратното.
Посрещна го истерия, смесена с втернчване в брадясалото му усмихнато лице като в някакъв Месия, какъвто в Ливърпул няма от близо 3 десетилетия.
Именно с това ще се бори Клоп.
На всякакво ниво в клуба и около него, очакванията са нереалистични и свързани с някакво неясно асоциативно смесане на "какво е било някога" с "какво трябва да бъде днес, утре и занапред".
Ливърпул не е вдигал купа точно 1452 дни. От 2012-а.
От май 1990 г. не е бил шампион на Англия.
За това време едно поколение футболни фенове се смени.
Разбира се, това продължава да е един от най-големите клубове на планетата заради глобалната си популярност, аурата, милионите вперени и влюбени в него очи, и един куп великолепни играчи, които минаха през отбора за неособено успешния като трофеи период.
Всъщност, той не бе чак толкова лош - за 25 години бяха спечелени 13 трофея, но ... най-важният убягва.
Ливърпул живее в пренапрегната среда на свръхочакване, че всеки мач трябва да бъде спечелен.
Такова нещо обаче се случва днес само на Байерн, Барса и Реал - тоест, само те печелят близо 80-85 процента от мачовете си (говорим за сериозните първенства на континента).
Клубове с огромна инерция от доманиции в лигите си и Европа.
Клоп опитва да обясни на феновете да вярват и да подкрепят отбора, давайки му време да се промени.
Опитва да успокои пренавитите си футболисти, смазани от мисълта за провал, от страха, че съперникът ще вкара гол, ще отмъкне точка и така очакванията няма да бъдат оправдани.
Каза го вече веднъж след 1:1 със Саутхемптън.
"Отборът мисли, че като получи гол свършва светът."
Феновете в неделя след втория гол на Палас сякаш се обезвериха. Някои си тръгнаха.
Какво е станало с Ливърпул - апокалипсис ли е загубата от Палас?
По-скоро норма, защото е трета поред.
Клоп трябва да пребори първо тези два големи врага, надвиснали над митиния стадион и чудесния стар клуб, към когото всеки футболен романтик има слабост.
Свръхочакванията, не кореспондиращи с реалността, както и свръхнапрежението, което сковава всеки пас, удар и дори тъч, изпълнен от играчите в червено.
Странно е, но Ливърпул е крехък като напукана сериозно керамична чаша.
Не е счупена, но...
В отбора липсва всякаква увереност, а това се предава и на публиката.
Обратно - на трибуните се усеща напрежение и недоволство от всяка грешка.
Очевидно липсва онази свръхенергия, която имаше при полуфиналните победи над Челси в двата паметни сезона по пътя към финал в Шампионската лига.
Нощи, в които никой от 45-те хиляди не се съмняваше в нито едно движение на никого от 11-те долу на терена.
Клоп постигна в Борусия именно тази амалгама - отбор и фенове си вярваха безрезервно, стъпиха заедно на земята, бяха позитивна машина, която играеше футбол с удоволствие, а стигна ниво като за трофеи.
В Ливърпул трябва вяра - взаимна между хората от "Коп" и тези на терена.
Между играчите и Клоп.
Между Юрген и онези зад гърба му, които не бива да си мислят при 1:2 в 84-ата минута, че мачът е свършил.
Напротив - те трябва да вярват в обратното.
Понякога можеш да се поучиш от врага.
Манчестър Юнайтед през 1986-а бе в подобна ситуация, когато назначи Алекс Фъргюсън - 19 години не бе виждал титла.
Цели 7 сезона свръхочакванията (подплътени с истерия, рекордни трансфери и сериозни медийни критики) и напрежението проваляше едни никак нелоши тимове на Юнайтед.
През 1993-а вярата бе толкова силна, че след обрати в края на сезона и един невъзможен мач срещу Шефийлд Уензди, спечелен с два гола в последните 2 минути, титлата бе върната.
Ливърпул почти бе шампион преди 2 години. Трябваше да бъде с играта и представянията си.
Но не стана. Малко вяра и рутина не стигна. Напрежението бе в повече.
Когато Клоп балансира тези неща, а вярата се завърне - безрезервна и непоставяща на съмнение успеха, той ще дойде.
Веднъж вече германецът го направи, връщайки усмивката, нормалността и трофеите в Дортмунд.
Не залагайте срещу него и сега.
