Ние обичаме да изтъкваме изключителни заслуги на наши сънародници зад граница.
По правило се смятаме за изключително умни, възпитани и образовани. Говорим с благоговение за хора като Джон Атанасов, Асен Йорданов, Христо Стоичков. Няма спор, че има хора с българска кръв, които са оставили дълбока следа в историята на човечеството.
Може би не с толкова голяма тежест, но с изключителни последствия за уругвайският футбол, е делото на едно емигрантско семейство от България, създало един от най-известните клубове в южноамериканската държава. И неслучайно името на този клуб е Данубио (Дунав - на испански език).
Началото на 20-и век е основополагащо за развитието на футбола в Южна Америка. Великата игра напуска със страхотна скорост консервативните европейски граници и посява своите семена в страни с гореща кръв на други континенти.
До средата на века Южна Америка се намесва сериозно в разпределението на трофеите, а нейният флагман е една от най-малките държави - Уругвай. Страната е доминираща сила под петте кръга и печели олимпийските титли през 1924 и 1928 година. Тя е и историческият първи шампион на първенството през 1930, на която е и домакин. След още 20 години отборът повтаря успеха с един от най-паметните мачове, играни някога - прословутата уругвайска победа над Бразилия на Маракана с 2-1.
Тези ранни успехи на уругвайския футбол вдъхновяват населението, наброяващо тогава по-малко от това на София. През 30-те години водещи известни отбори са Мароняс, Сан Карлос, Уилсън, Бела Италия и Чаруа.
Държавата не е богата и създаването на нови клубове е трудно от финансова гледна точка, но не и невъзможно за тези, които искат да отдадат живота си за каузата.
Именно такива ученици посещават школото „Република Никарагуа" в Мароняс - полу-селски район в близост до Монтевидео. Градчето е малко, има едва няколко павирани улици, но кипи от живот и от чакащи да се сбъднат мечти. Група младежи от общественото училище решават, че искат да направят футболен отбор.
Сред тях са братята Хуан и Мигел Лазарови, синове на български преселници. Заедно с техните приятели Алваро и Армандо Оливера и други сподвижници организират няколко срещи, в които се ражда мечтата с име Тигре. Поради липсата на средства играчите се разбират всеки да намери бяла тениска, а Дона Мария - майката на двамата българи, се превръща в майка на новородения тим и зашива лого в горния ляв ъгъл на импровизираните екипи. Братът на Мария - Хорхе Лазаров се превръща в първия треньор на отбора.
Отборът губи първия си мач с 0:1 от Скуеър Спорт Юниън, но това само мотивира създателите му. Те знаят, че ако искат да се издигнат над махленското ниво, трябват много повече усилия. Затова бързо името Тигре остава в миналото и започват предложения за нещо ново и екзотично, което да се помни и предава от уста на уста.
Предложението на Доня Мария е отборът да се прекръсти на Марица, но то е отхвърлено като твърде женствено. „Тогава решихме да го кръстим Данубио (Дунав) на името на една от най-големите реки в Европа. Хареса ни", казва след години Мигел Лазаров.
Проблемът с екипите е решен по интересен начин, след като третият брат Оливера - Алсисес предлага да закупи лично 10 билета за мач на отбора, ако той взаимства дизайна на екипите на последния уругвайски аматьорски шампион - Монтевидео Уондърърс. Крайният дизайн на тениските с черна диагонална ивица е оформен през 1936 година и е най-разпознаваемият символ на отбора до днес.
Данубио става член на лигата през 1941 година с включване в най-долната дивизия, но само след 6 сезона клубът вече е в уругвайският елит. От този ден до днес той изпада от нея само два пъти - през 1959 и 1969 година.
Данубио става и все още е известен с две неща - изключително отдаване на философия с много подавания (нещо като уругвайския господар на тики-така), както и футболната академия на клуба, от която са излезли огромна част от най-добрите играчи на страната. Като се започне от Карлос Ромеро и Хуан Боргеньо, един от „виновниците" за Мараканацо (победата над Бразилия на Маракана), мине се през Алваро Рекоба и Марсело Салайета, та до днешните звезди на Уругвай в лицето на Игнасио Гонсалес и Валтер Гаргано.
Единсон Кавани и Диего Форлан са юноши на тима, макар и Форлан да не е играл за първия тим. Кавани тръгна за Европа именно от Данубио.
Отборът става 4 пъти шампион на страната, включително и през миналия сезон. На международната сцена не е записвал големи успехи, като най-сериозният е четвъртфинал за Комнебол през 1997 година.
В момента играе мачовете си на „Жардинес дел Хиподромо" в Монтевидео с капацитет 18 000 седящи места, винаги пълни до последното с верни фенове на уругвайския Дунав. Така че, ако имате път към тази прекрасна малка южноамериканска страна, не забравяйте да вземете сувенир, свързан с този клуб.
Или да оставите нещо българско там.
Както са сторили мечтателите от семейство Лазарови.
