Стартът на Лигата на нациите е въодушевяващ – новият турнир на УЕФА е свеж полъх в календара на националните отбори, а и на европейската футболна сцена изобщо.
Клубният футбол на Стария континент най-накрая си намери конкуренция – засега в графата „някаква“, но с потенциал да поразбута статуквото, изцяло доминирано до този момент от Шампионската лига, Лига Европа и домашните първенства.
Лигата на нациите чертае пътя, по който националните отбори могат да оцелеят във все по-глобализиращия се футболен пазар, който изисква зрелища, екшън и герои по стадионите и пред телевизорите буквално всяка вечер. Вече я няма Студената война, представителните отбори не са средство за идеологическа пропаганда, или поне в онези размери, сегашните футболисти са в десетки пъти по-богати и по-професионално формирани в сравнение с едно-две поколения назад.
За всички – от публиката до играчите, „дупката“ в календара за мачовете на националните отбори се бе превърнала в досадна пауза, спираща първенствата и евротурнирите, точно когато е взело да става интересно. Премиерата на новия турнир даде заявка, че това може да се промени в близко бъдеще и при добро желание.
В основата на революцията е форматът на Лигата на нациите, който разделя отборите на категории. Тази система е лекарството, което ще излекува европейския футбол от дългия и за повечето отбори безсмислен квалификационен цикъл за големи първенства.
55 нации членуват в момента в УЕФА, а на световно отиват само 14 (в най-добрия случай). На европейско финалистите вече са 24, но пак почти 60 процента от държавите на континента не ги огрява слънцето. България се има за футболна нация, но не е помирисвала голям форум от 14 години. А това убива интересът към националния отбор.
Лигата на нациите обаче носи нова философия, наложена в други спортове като баскетбола, хокея, тениса и т.н. В категоризацията на отборите по дивизии в крайна сметка няма нищо срамно или обидно – и досега силните бяха в горните урни, слабите – на дъното.
В новия турнир всеки плува в свои води и този принцип категорично е здравословен. Стават здрави и равностойни мачове, всеки има за какво да играе. От изиграните 46 двубоя на всички нива през първата седмица на надпреварата само три-четири завършиха с разгромни резултати – най-вече в Лига D. Показателно е какво се случва в нашата трета дивизия – до понеделник вечер нито един от мачовете не бе завършил с повече от един гол разлика, с изключение на победата на Норвегия над Кипър (2:0).
Футболът може да не е екстра качество, но битката си я има и поведението на тима на Петър Хубчев е нагледен пример. Средна ръка футболисти са способни да се надскочат в такива мачове – нещо, което няма как да се случи срещу много силни или много слаби съперници. Едно е да играеш срещу Франция, Холандия и Швеция, за да се класираш (какъвто бе случаят с нашите в последните световни квалификации), съвсем друго е в тази конфигурация, пък макар и след това да те чакат баражи.
Усещането, че всеки мач е важен, е това, което прави Лигата на нациите различен турнир.
Дори за големите отбори – да вземем групата на Англия, Испания и Хърватия. Един от тях ще стане първи и ще играе четири страхотни двубоя на финалите следващото лято. Друг ще изпадне в Лига B – което не би се понесло добре нито от възродената Англия, нито от гордата Испания, нито от сребърната Хърватия. Интригата е хубава, а феновете са доволни, че цяла седмица гледат зрелища като Германия – Франция или Англия – Испания.
Контрапунктът са класическите квалификации, които вече мухлясаха. В Европа те събират по шест отбора в група, която в 90 процента от случаите се печели от водача при жребия. Отбори като Франция, Испания и Германия печелят същия процент от мачовете си, а за държавите от последните три урни целият цикъл се превръща в безкрайно ходене по мъките. Безцелни мачове с фалшив заряд, които се забравят веднага след последния сигнал.
В Лигата на нациите точно тези отбори печелят от йо-йо схемата: много бързо могат да се качат в горната дивизия, където ще играят с по-силни съперници, ще генерират интерес и патриотична еуфория. А и вместо с един, вече разполагат с два шанса за класиране на голям форум. Дори България да остане на второ място в групата си в Лигата на нациите, може да отиде на бараж, ако победителят (да речем Норвегия) се класира за Евро 2020 през квалификациите. Което придава допълнителна тежест на участието в новия турнир.
Форматът на Лигата на нациите може да изглежда сложен, но е почти гениален – раздава справедливост по цялата йерархия на европейската футболна карта. И колкото по-скоро бъде копиран в квалификационния процес за световното и европейско първенство, толкова по-добре.
Футболът е консервативен спорт и е важно да остане такъв, но има моменти, в които промяната е наложителна. През 90-те се роди Шампионската лига, за да замени класическия турнир за Купата на европейските шампиони. Четвърт век по-късно може да се каже, че това бе една от най-прозорливите инициативи на футболната администрация на Стария континент в цялата му история. Шампионската лига се превърна в социален феномен, който революционира играта. Всичко обаче се случи само на клубната сцена, докато националните отбори продължаваха да си стоят в 20-ти век.
Лигата на нациите е първата стъпка към възраждането, а началото потвърди, че планът може да сработи. Практическото ликвидиране на контролните мачове е страхотна новина, но не е достатъчно. Наред са традиционните квалификации, които също се нуждаят от основен ремонт. Вече е доказано, че промяната е за добро и УЕФА няма извинение.
