Андреа Страмачони, който в началото на второто десетилетие на новия век, за кратко бе наставник на Интер, се превърна в герой, спасявайки две тийнейджърки от удавяне.
Докато бил на почивка със семейството си на плаж в Пулия, Страмачони се оказал в центъра на драматична ситуация. Той забелязал две млади момичета, които се борели с мощни вълни. Той веднага се втурнал към морето, осъзнавайки, че спасителят не може да се справи сам. Благодарение на бързите и решителни действия на бившия треньор, двете момичета - на 17 и 19 - били извадени невредими.
Момичетата се били отдалечили доста от брега, а едното от тях било в шок, което накарало Страмачони да изпита страх както за живота им, така и за собствения си. Въпреки това той не смята постъпката си за изключителна, а за напълно естествена реакция. "Не съм герой или нещо подобно - всъщност в един момент и на мен ми беше много трудно", споделя той.
Разказвайки за случилото се, бившият наставник на Удинезе обяснява: "Бях под чадъра с жена ми и децата. В един момент забелязах, че хора се събират по брега. Един от спасителите беше във водата и свиреше, за да привлече внимание. Две момичета махаха с ръце и викаха. Станах и веднага се насочих към водата. Усетих опасността още в първия миг. Спасителят нямаше шанс да ги извади сам. Беше влязъл без никакво оборудване - без жилетки, без въжета - също като мен. Каза ми да се насоча към първото момиче, по-голямата, а той щял да поеме другата. Щом стигнах до нея, ми каза, че я е страх. Водата беше дълбока, вълните силни. Успокоих я, казах ѝ да легне по гръб, да остане спокойна и че след пет минути всичко ще е приключило. И така и стана.
Щом стигнахме до по-спокойна зона близо до брега, се обърнах да видя как са спасителят и другото момиче. Тя беше в шок. Спасителят не можеше да ѝ помогне, затова веднага се върнах обратно. Състоянието ѝ беше отчайващо - потъваше и излизаше, а вече беше и погълнала доста вода. Междувременно спасителната лодка беше прибрала спасителя и се опитваше да ни стигне, но бяхме твърде близо до скалите. Хора започнаха да хвърлят въжета от скалите, но не можехме да ги достигнем. Започнах да се плаша, особено защото момичето ме дърпаше надолу. Беше убедена, че ще умре. Почувствах, че съм длъжен да се намеся. Синът ми ме попита: "Татко, ами ако беше умрял?" Направих го така, все едно в морето беше жена ми или някое от децата."
