Барселона дръпна бързо лепенката това лято. Процесът започна още през миналата година, когато само нервно дращеше по ъгълчетата, принуждавайки ветераните Луис Суарес, Иван Ракитич и Артуро Видал да си тръгнат. През тази, колкото и да бе болезнено, в клуба стиснаха зъби и довършиха започнатото.
Най-сериозният белег, несъмнено, бе оставен от напускането на Лионел Меси, който премина свободно в Пари Сен Жермен. И може никога да не зарасне напълно.
Но след това работата продължи. Антоан Гризман последва аржентинеца и също напусна "Камп Ноу", завръщайки се в Атлетико Мадрид. Междувременно клубът удържа на исканията за по-висока заплата на Илаиш Мориба, като, в същото време, бяха изчистени и част от ненужните фигури, с което Барселона да може да започне своето финансово съживяване.
Отсъствието на Меси ще се усеща в продължение на месеци. За разлика от аржентинеца, Гризман далеч няма да липсва на феновете. Не може обаче да се отрече, че причината и за двата трансфера бяха парите.
Каталунците искаха да се отърват от французина заради огромната му заплата. Опитаха се да го разменят за Саул Нигез, но сделката пропадна по-рано през трансферния прозорец.
След като Челси успя да привлече Саул под наем и на "Уанда Метрополитано" се освободиха едни 10 млн. евро на година за заплата, Барса успя да убеди Атлетико да си върне Гризман в последния ден от пазара.
Каталунците може и да пострадат от решението си на терена. Загубата на Гризман няма да е голяма, защото приносът му на "Камп Ноу" бе далеч от сериозен в тези две години. Но сега той ще подсили директен конкурент за титлата.
Същото се случи със Суарес (като няма спор колко повече е направил уругваеца за Барса, отколкото Гризман). В същото време завръщането в Атлетико може да освободи французина от огромното напрежение и очаквания, които имаше към него на "Камп Ноу", и да му позволи да си върне старата форма.
Дори и това да се случи, имайки предвид кошмарната финансова ситуация в Барселона в момента - с дълг от повече от милиард евро - решението трудно би се категоризирало като грешно. Барселона ще получи 10 млн. евро за наема и още 40 млн. по-късно, както гласи задължителната клауза за закупуване.
Истинската грешка бе направена през 2019-а, когато той бе взет, само година, след като унижи Барселона и отказа офертата, вричайки се във вечна любов на "дюшекчиите" пред целия свят в специално видео.
Напускането на Илаиш е трудно за преглъщане по друга причина. 18-годишният младок се слави като един от топ талантите в средата на терена в света в своята възрастова група.
Той бе играч, когото Роналд Куман харесваше и който, потенциално, можеше да блести за Барселона повече от десетилетие, но вместо това ще започне на чисто в Бундеслигата с екипа на РБ Лайпциг.
Илаиш разполага не само с изключителна техника, но е и прекрасен атлет, който притежава и физиката да доминира в средата на терена. В Барса го сравняваха с Паулиньо, но с нужната техника за продукт на Ла Масия.
Барселона доказа, че цени високо таланта, след като през 2019-а го направи най-скъпо платения футболист в историята на академията със заплата от над милион евро на година. Агентите му обаче искаха тройно и въпреки че увеличението на заплатата можеше и да бъде оправдано, тъй като попадаше и в плановете на Куман за първия отбор, президентът Жоан Лапорта отказа да играе по свирката им.
Категоричният отказ на Барса постави Илаиш, който имаше още година от договора си с каталунците, пред важен избор: да подпише нов контракт по условията на клуба, да си намери нов отбор през лятото или да изчака края на договора си, но да прекара една цяла година на трибуните.
Затова и Мориба се реши на трансфер далеч от Барса, а Лайпциг плати 16 млн. евро за него. В следващите години Барселона може да съжалява за това решение, но по този начин клубът се опита да даде урок на останалите таланти от школата - нямаш право да изнудваш клуба.
Това е ход, с който Барса не само ще подреди финансите си, но и опит да научи всички в клуба на финансова дисциплина. Лапорта може и да обича да играе ролята на "доброто ченге", но е време да започне да пипа на едро и да поправи стореното в ерата на Джосеп Мария Бартомеу.
Президентът взе и друго тежко, но доходоносно решение. Барса купи Емерсон Роял по-рано през лятото, но в последния ден го продаде на Тотнъм на печалба от девет милиона евро, който бе купен от Барса и Бетиес заедно (андалусийците също си получиха дължимото).
Това бе един брутален трансферен прозорец по много показатели, но поне засега Лапорта успешно започва да закърпва дупките в бюджета.
Пращането на Миралем Пянич под наем в Бешикташ, също в последния ден, бе друга добра сделка за футболист, който не попадаше в плановете на Куман, но прибираше сериозна заплата.
В Барса им се искаше да се отърве и от Самюел Юмтити и резервния вратар Нето, но не успяха. Успяха все пак да намерят нови отбори на Жуниор Фирпо, Жан-Клер Тодибо и Карлес Алена, както и да пратят Франсиско Тринкао под наем в Уулвърхемптън.
Клубът успя да убеди и ветераните Жерар Пике, Жорди Алба и Серхио Бускетс да намалят заплатите си. RAC1 съобщи, че всички тези действия са направили така, че вече "само" 85% от разходите на клуба да отиват за заплати. В началото на лятото това число бе 110%.
Пристигащите без трансферни суми Мемфис Депай, Серхио Агуеро и Ерик Гарсия приеха да играят за по-ниски заплати от това, което им предлагаха другаде.
Барселона прати под наем и Юсюф Демир с опция за закупуване от 10 млн. евро.
Въпреки че разделите с Меси, Гризман и Илаиш са болезнени по три различни причини, а загубата на играчи като Емерсон да бе необходимо, Лапорта взе правилното решение.
Пътят към пълното възстановяване ще бъде дълъг, но клубът разбра най-важното - че ако той не свърши нужното, ще го сполети най-лошото.
