Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дори по стандартите на Челси този трансфер поставя нов връх на абсурда

Дори по стандартите на Челси този трансфер поставя нов връх на абсурда Снимка: Getty Images

Вече свикнахме случващото се в Челси под ръководството на собствениците от Clearlake Capital да ражда безумия.

В клуба цари хаос и всекидневно се убеждаваме в това - колкото и треньорът Енцо Мареска да настоява, че няма проблем "сините" да притежават над 40 играчи и 15-20 от тях да тренират отделно от основната група.

От вчера Челси отново притежава и Жоао Феликс, макар че е доста спорно дали наистина го искаше обратно и доколко смята да го използва.

Португалецът не показа нищо особено в периода си под наем на "Стамфорд Бридж" в първата половина на 2023 г., но сега беше откупен за 52 млн. евро и получи договор за цели 7 години.

Какво е обяснението за този трансфер и достигна ли Челси върха на абсурда дори по собствените си високи стандарти?

Очевидно от спортна гледна точка такъв ход на ръководството е непонятен и става въпрос единствено за пари.

Сделката е обвързана с продажбата на Конър Галахър в обратната посока - към Атлетико Мадрид.

Първоначално Челси искаше да вземе от "дюшекчиите" не Жоао Феликс, а младия нападател Саму Омородион. Едва след като размяната на Галахър с Омородион пропадна, лондончани се насочиха към стария си познайник Феликс.

Неговият предишен период в Челси произведе само 4 гола в 20 мача, а после клубът логично счете, че той не е показал достатъчно, за да бъде откупен за постоянно.

Трябва ли да повярваме, че сега, след като не успя да се наложи и в Барселона, Феликс е станал достатъчно добър за Челси? Разбира се, че не.

Всичко идва от фикс идеята на английския клуб да продаде Галахър. В нея също няма спортна логика и е продиктувана от факта, че халфът е юноша на Челси и приходите от неговата продажба се считат за чиста печалба във финансовите отчети на клуба.

Челси отчаяно се нуждае да отчете приходи, за да балансира огромните си разходи за трансфери и да влезе във финансовите рамки на Висшата лига.

И макар че парите за Феликс са повече от взетите за Галахър, трансферната сума за португалеца се разпределя в отчетите равномерно през максимално допустимия срок от 5 години, докато 36-те милиона паунда за Галахър директно се прибавят към приходите на Челси за 2024-та.

По груби сметки, това означава, че закупуването на Феликс ще донесе годишен разход от 9 млн. паунда в клубния бюджет, докато продажбата на Галахър носи приход от 36 млн. - и с двата трансфера лондончани излизат на печалба от 27 млн. паунда през настоящата година. 

Във време, когато правилата за печалба и устойчивост в Премиър лийг диктуват трансферите на клубовете, такива сметки се оказват достатъчно важни, за да убедят Челси да продаде Галахър - независимо, че той беше капитан през миналия сезон, както и един от най-стабилните играчи на отбора.

Неговият договор изтичаше след година и "сините" рискуваха да го изпуснат без да получат трансферна сума, което допълнително повлия на ситуацията.

Атлетико пък трябваше да се отърве от трансферния си провал Феликс и от голямата му заплата, така че и двата клуба се нуждаеха от такава сделка. Разликата е, че мадридчани получават играч, какъвто наистина искат и от какъвто имат нужда, а треньорът Чоло Симеоне вече е планирал ролята на Галахър в тима си.

При Челси и Феликс е доста съмнително дали нещата стоят така.

Каква може да е мотивацията на самия Жоао Феликс за този трансфер, при положение, че той пристига на място, където цари бъркотия и където не е лесно да си представим какво би било мястото му в състава?

Предвид представянето на играча напоследък, неговите опции в европейските клубове не бяха много. 

Феликс е способен на изключителни изпълнения на терена, но си остава твърде непостоянен и така и не успява да оправдае очакванията, които създаде през времето си в Бенфика. 

Сега той няма друг избор, освен да обяснява колко е ентусиазиран от завръщането си в Лондон, макар че заварва един още по-раздут и хаотичен състав на Челси.

Мениджърът Мареска така или иначе няма думата при трансферите, а вместо необходимия централен нападател, продължава да получава ефектни и технични, но нискорезултатни играчи в предни позиции.

На хартия Феликс може и да изглежда като обещаваща покупка, а талантът му е безспорен.

Челси взима играч с 41 мача за националния отбор на Португалия, който е само на 24 и преди 5 години струваше 120 млн. паунда, а през миналия сезон играеше в Барселона.

На първо време не звучи толкова зле да вземеш някого с такава визитка за тези пари.

Но да не забравяме, че това е футболист, който отдавна се беше превърнал в проблем за Атлетико и вече веднъж се провали в Челси, 

Остава и въпросът на какъв пост ще играе и вместо кого от сегашните титуляри.

Дори да приемем, че до края на месеца Челси ще се отърве от излишните играчи, и дори да не взимаме под внимание продължаващите преговори за Виктор Осимен от Наполи, за позициите в атака ще се борят към 7 състезатели.

Феликс не е точно крило, не е точно нападател, но и не е класически атакуващ халф. Затова е загадка потенциалното му място в схемата на Мареска, и то в конкуренцията на други футболисти, за които са платени много пари.

Коул Палмър стана лидер и голмайстор на тима и неговото титулярно място изглежда задължително по дясното крило.

Засега Мареска залага на Енцо Фернандес като атакуващ халф, а аржентинецът взе и капитанската лента и очевидно трябва да играе - диктуват го и стоте милиона трансферна сума за него.

Зад Фернандес е двойката опорни халфове Ромео Лавиа - Мойсес Кайседо, струвала общо над 150 млн. паунда.

Ако си представим, че Феликс ще играе отляво на атаката, там ще се конкурира с Кристофър Нкунку, Михайло Мудрик и новото попълнение Педро Нето. 

Вероятно би могъл да бъде изпробван в някаква роля на фалшива деветка и тогава би изместил Николас Джаксън от състава - но натрапчивото впечатление в последните години е, че Челси се нуждае от типичен голмайстор на тази позиция, а не от доказано неефективния пред гола Феликс.

Показателно е, че при миналия престой на Феликс на "Стамфорд Бридж", той определено имаше проблясъци, но така и не успя да намери точното си място на терена.

И след като не убеди нито в Атлетико, нито в Барселона, вторият престой в Челси изглежда като последен шанс за него да докаже, че е способен да се наложи на топ ниво във водещо първенство.

Разбира се, рано е да го отписваме. Португалецът може да опровергае скептиците и да се окаже трансферен хит, да измести няколко от другите скъпи попълнения на Челси и да сформира някой убийствен тандем с Коул Палмър - единственото наистина перфектно попадение в трансферната политика на Clearlake.

Не е изключено Феликс да успее, а Челси напук на обстоятелствата да се възроди още този сезон.

Но това си остава малко вероятен сценарий. Засега тенденцията подсказва друго - че в Челси не знаят как да оправят кашата, която сами забъркаха, и всеки следващ трансфер изглежда още по-безумен от предишния.

А Жоао Феликс, някогашният голям талант на световния футбол, рискува окончателно да погуби потенциала си в един отбор, в който сякаш нищо не е както трябва.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените