Едва ли някой град е копнеел толкова за някое спортно постижение, колкото Неапол копнее неговият отбор да вземе точка от Удинезе в четвъртък вечер.
Само точка е нужна на Наполи, за да спечели първата си титла в Серия "А" от 1990 г. насам - момент, който мнозина фенове са чакали през целия си живот. Ако тимът го постигне, градът ще изригне така, както не сме го виждали от цяло едно поколение.
Титлата ще принадлежи на цял Неапол, на всички фенове, чакали първия триумф след времето на Диего Марадона. Ще принадлежи на играчи като Виктор Осимен, Хвича Кварацхелия и Ким Мин-Джае, изиграли най-добрия сезон в досегашните си кариери.
Ще принадлежи също на собственика Аурелио Де Лаурентис, прекарал близо 20 години в системни опити да върне Наполи на върха на италианския футбол.
Но да не забравяме, че по един специален начин тази титла ще принадлежи на Лучано Спалети, който беше назначен преди две години и който ще постигне нещо, оказало се невъзможно за миналите 31 треньори на Наполи.
Заслужава си да се замислим защо тъкмо Спалети, измежду всички треньори, изредили се да водят отбора, ще върне Скудетото в Неапол.
Нека си дадем сметка, че когато получи работата и замени Дженаро Гатузо през лятото на 2021 г., той беше прекарал предните две години във фермата си в Тоскана, където се занимаваше с градинарство. Спалети се оттегли, след като Интер го уволни, за да назначи Антонио Конте.
Наставникът беше на 62 години, когато пое Наполи и беше нормално човек да се запита дали времето му вече не е отминало.
Дотогава кариерата му беше добра, но не и изключителна. Най-голяма известност беше натрупал през четирите години в Рома, когато се оформи иновативният му футболен почерк. При него "вълците" развиха вдъхновяващ и напредничав в много отношения стил, но той не им донесе титлата.
Все пак Спалети спечели на два пъти Купата на Италия с Рома, но беше възприеман като човек, който ще накара отбора си да играе красиво, а не като някой, който ще донесе най-големите трофеи.
Впоследствие той взе две титли на Русия със Зенит, но имиджът му не се промени.
Затова и когато застана начело на Наполи, очакванията бяха да подобри практикувания от Гатузо футбол и в най-добрия случай да върне "партенопеите" в топ 4.
Идеята, че ще сложи край на 33-годишната суша тогава изглеждаше нереално - защото в Наполи вече бяха пробвали да назначат т.нар. "доказани победители" и те не бяха осъществили големите мечти.
През Неапол минаха треньори, печелили трофеи почти във всичките си отбори и те трябваше да наложат своя манталитет на целия състав, превръщайки играчите в шампиони, но това така и не се случи.
Рафа Бенитес например беше печелил всякакви възможни купи с Валенсия, Ливърпул, Интер и Челси, когато се появи в Наполи през 2013 г. И в Неапол не остана с празни ръце и донесе една Купа на Италия, но записа трето и пето място в първенството, преди да поеме към Реал Мадрид.
Карло Анчелоти пристигна през 2018 г. с имиджа на светило в треньорството с шампионски титли във всяко от топ 5 първенствата на Европа. Наполи обаче го уволни само след сезон и половина.
Единственият преди Спалети, който се доближи до Скудетото с Наполи, беше Маурицио Сари. За три години тимът на Сари взе 82, 86 и 91 точки, като последното постижение беше клубен рекорд за "партенопеите".
Само присъствието на Ювентус в неговата имперска ера попречи на Наполи на Сари да вдигне титлата.
Какъв значи е урокът за всеки клуб, отчаяно опитващ се да сложи край на сушата откъм трофеи и гледащ с ревност към Неапол в момента?
Първо, "родените победители", "доказаните победители", "серийните победители" не идват с гаранция, че ще печелят с твоя отбор, само защото са печелили другаде.
Нито Бенитес, нито Анчелоти нарушиха тенденциите в Наполи, също както Жозе Моуриньо и Антонио Конте не успяха в Тотнъм.
Най-добрият начин да спечелиш лигата не е да се довериш на това, че някой треньор ще прехвърли "победния си манталитет" на играчите чрез някаква осмоза.
Трофейната визитка на един мениджър няма никаква сила сама по себе си. По-важното е той да има методика, която да стигне до играчите, както и план как да печели мачове.
Защото с победи в повечето мачове ще бъде спечелена и титлата (което би трябвало да е обидно елементарен факт, но все още много хора остават с представата, че по някакъв начин печеленето на мачове и печеленето на трофеи са две различни умения).
Важността на методиката пред визитката виждаме и на други места този сезон. Например при Фейенорд в Нидерландия - говорим за огромен клуб в Ередивизи, който обаче от години се представя под очакванията.
От 1999 г. насам Фейенорд има само една титла, а неведнъж назначаваше за треньори големи имена като Рууд Гулит, Берт ван Марвайк, Роналд Куман и Дик Адвокаат.
Нужно беше пристигането на Арне Слот, треньор без никакви трофеи, за да започне Фейенорд отново да побеждава.
Слот не беше доказан победител при назначаването си през 2021 г. Беше водил за кратък период АЗ Алкмаар, но трансформира игровия стил и замени пасивния футбол с активна преса.
Знаеше как да извлече най-доброто от играчите и да подобри един отбор, който не разполага с големи финансови възможности. Това се хареса на Фейенорд, който даде шанс на Слот и така започна нова ера в Ротердам.
Достигането до финал в Лигата на конференциите през миналата година не беше случайно и беше само началото.
По всичко личи, че тази година Фейенорд отново ще бъде шампион. И липсата на купи във визитката на Слот не се оказа пречка.
Ако погледнем към Бундеслигата, ще видим, че Борусия Дортмунд най-после отново атакува титлата с 40-годишния Един Терзич, за когото това е първо назначение като постоянен старши треньор.
В случай, че "жълто-черните" успеят да се възползват от кризата в Байерн и станат шампиони, това ще е първата им титла от времето на Юрген Клоп преди 11 години.
Историята на Барселона е уникална в много отношения, но каталунците не бяха печелили Ла Лига от 2018/19, което за тях се брои като период на суша. Неопитният наставник Шави Ернандес работи за първи път като старши треньор в Европа, но ще върне титлата на "Камп Ноу".
На фона и на тези примери, случващото се с Наполи си остава най-показателният урок за многото тимове в Европа, които искат отново да печелят трофеи, но не знаят как.
Мнозина читатели ще се сетят за Тотнъм, тъй като именитите мениджъри на "шпорите" произведоха толкова шум през последните 4 години, но периодът се оказа пропилян.
Има обаче още доста такива тимове в Европа и може би преди всичко, те трябва да се откажат от заблудата за "родения победител".
Ако преди две години Наполи търсеше човека с най-много трофеи, никога нямаше да назначи точно Спалети.
Но качеството на неговите методи и изповядваната футболна философия натежаха над сухата статистика при това решение. В резултат, Наполи не просто ще спечели титлата, но ще го направи с неустоимо красив футбол и днес гордо може да се нарече един от най-атрактивно играещите тимове на континента.
