Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лудият Спалети се промъкна в болничната ми стая посред нощ, извади черен маркер и започна да чертае бъдещето

На 19 февруари 2006 година идва един от най-тежките моменти в кариерата на Франческо Тоти. На "Олимпико" Рома играе с Бреша. Столичани са в серия от девет поредни победи, а капитанът на отбора е във формата на живота си.

Тоти вече е получил уверението на Марчело Липи, че за предстоящия мондиал в Германия целият състав ще се гради около него и двамата провеждат ежедневни разговори. През целия сезон обаче футболистът с №10 е обект на брутални нарушения, а седмицата му минава в един ден почивка, пет дни рехабилитация и мач.

Срещу Бреша не е по-различно. Само за пет минути игра вече има три нарушения срещу Тоти. Следващото е фатално. Персоналният му пазач Ванили го атакува остро отзад в средата на терена. №10 пада на земята, а когато поглежда левия си крак вижда, че той виси неестествено. Единствената причина да не усеща болка в този момент е, че счупената кост е прекъснала и нерва, а по този начин той няма връзка с рецепторите в главния мозък.

Тоти избухва в сълзи и първото нещо, което казва на лекарския щаб е: "Дявол да го вземе! Пропускам световното..."

За по-малко от 20 минути му е осигурен ескорт до болницата, а операцията трябва да бъде направена веднага:

"Франческо, счупването е много лошо. Възстановяването може да отнеме седем месеца, а световното е след четири. Ако искаш да имаш някакъв шанс, не трябва да отлагаме нито секунда", казва проф. Мариани, който трябва да извърши интервенцията.

Операцията продължава близо два часа и половина, а новините след нея не са нито добри, нито лоши:

"Имаше счупване на фибулата и скъсани връзка на стъпалото. Монтирах в костта ти пластина с 13 винта, която ще остане в крака ти доживот. Плюс един винт в стъпалото, който ще блокира движението един месец, за да зарасне. Ще е бавно и болезнено. Познавам тялото ти отдавна и знам, че калцификацията при теб е по-бърза. Може да си готов за световното, но в каква форма ще си зависи изцяло от теб. Мондиалът не е шега работа", обяснява на футболиста проф. Мариани.

На следващия ден в болничната стая идват тифози, които да подкрепят Тоти, много близки, приятели и съотборници. Появява се и националният селекционер Марчело Липи, за да съобщи на играча, че той ще бъде в състава, без значение в каква форма се намира. Легендата на Рома получава и обаждане от Ванили, който искрено се извинява за действията си.

С настъпването на вечерта постепенно в болничното заведение става тихо и спокойно. В 23:00 часа в стаята на Тоти се чува изненадващо почукване на вратата. Промъква се треньорът на Рома Лучано Спалети:

- Ама ти да не спеше?

- Не, мистер, не мога да заспя.

- А, добре, добре... - продължава спокойно Спалети и започва да реди странна композиция от голямо тесте с бели листове, сглобяем статив и маркери.

Накрая всичко е готово. Лучано поглежда съсипания Тоти и спокойно казва:

"Сега, скъпи, двамата с теб ще проектираме Рома за следващия сезон. Ще ти напиша различни опции, после ще ги анализираме заедно - плюсове и минуси на всеки футболист."

Тоти е зашеметен и не знае как да реагира от удивление. Лудият му треньор идва в болничната стая посред нощ, промъква се като бандит и започва нещо като странна игра на футболно монополи. Кара Франческо да избира футболисти за всяка позиция, а после двамата обсъждат.

"На практика дискутирахме всичко - игрови стилове на големите отбори, специфика на римския контекст. Той идваше от Удинезе и Рома беше неговият връх, а аз винаги съм бил в Рома, така че си приличахме. Четири поредни нощи той идваше в 23:00 и си тръгваше след 03:00 часа след полунощ. Под формата на игра на меркато ми предостави възможността мислено да остана част от Рома", спомня си Тоти.

"Пазя много топъл спомен от отношението му тогава и затова беше трудно да проумея защо се отнесе така с мен години по-късно".

В онзи момент Лучано Спалети показва, че е необикновен треньор, отдаден на мисията си по странен, но истински начин. И готов на всичко, за да успее. Колкото до самия Франческо Тоти, той успява да се възстанови навреме за Мондиал 2006, да върне добрата си форма и да стане световен шампион с Италия.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените