Началото на сезона в Реал Мадрид може да се определи като добро, макар и не перфектно за стандартите на Кралския клуб.
Седемте официални мача до момента не са достатъчни, за да се вадят крайни изводи, но е видимо, че причини за оптимизъм не липсват. А треньорът Жозе Моуриньо взе множество верни решения и демонстрира как ще опита да се отличи от предшествениците си на поста.
Португалецът гради различен тип отношения с големите си звезди, опитва да разпредели по-ясни роли за нападателите и да направи Реал Мадрид по-гъвкав и разнообразен.
До момента повечето резултати са добри, макар и играта да не е съвсем убедителна.
Поражението от Бетис заболя, но това беше мач, в който "кралете" щяха да спечелят убедително, ако си бяха реализирали положенията.
Пет победи от шест мача в Ла Лига може да изглежда като задоволителен актив, но не и когато основният конкурент е летящата Барселона на Ханзи Флик. За да отговори на темпото на каталунците, този Реал Мадрид трябва да качи още няколко нива нагоре и въпросът е доколко е способен да го направи.
Все пак потенциалът е налице, а внесените от Моуриньо промени целят именно да отключат възможностите за развитие.
През последната година Реал беше воден от двама треньори преди Жозе, които прилагаха противоположен подход.
Чаби Алонсо беше твърде фокусиран върху механиката на играта, структурата и тактиката, а комуникацията му с играчите сякаш не беше особено добра.
Алваро Арбелоа опита да отиде в другата крайност, да защитава докрай футболистите си, да им дава свобода на терена и да разчита, че те ще покажат своя безспорен талант.
Досега Жозе Моуриньо опитва да намери баланс между тези два подхода. Той застава зад играчите и очевидно държи да покаже съпричастност, но тя никога не е безусловна.
В една пресконференция Специалния може да посочи проблема на даден играч, да обясни какво точно изисква от него и след няколко минути да го похвали за реакцията му.
Това се случва без театралниченето на по-младия Моуриньо. Явно целта е достатъчно ясно футболистът да разбере, че треньорът е на негова страна, но има и конкретни изисквания и стандарти, които трябва да се гонят.
Ситуацията с Винисиус Жуниор е добър пример, тъй като Моуриньо не крие, че бразилската звезда е далеч от най-добрата си форма.
Но засега Винисиус запазва мястото си в състава, а треньорското обяснение е просто: "Ако работи за отбора, винаги ще има моята подкрепа".
Въпреки това, Вини Жуниор редовно получава и по някоя критика от наставника и не може да отрече, че си я заслужава, защото представянето му все още не е на ниво.
Остава да видим дали треньорският подход ще окаже положително влияние.
Португалецът третира по същия начин и Килиан Мбапе и наскоро изтъкна приноса му в отбрана.
Това не е онзи Моуриньо, който търсеше публичен конфликт с футболистите и се стремеше по този начин да упражнява власт.
Сега той е на страната на състава си, макар с оставащи високи изисквания.
Разбира се, по-сериозният тест за отношения между треньор и играчи ще дойде, когато настъпи първата криза в резултатите.
До момента Моу заслужава добри думи и за начина, по който успява да интегрира Мбапе, Винисиус и Джуд Белингам в една и съща единайсеторка.
Дори легенда като Карло Анчелоти така и не успя да направи това, докато сега най-сетне виждаме, че трите звезди не си пречат, а се допълват.
Причината е, че треньорът е разпределил стриктни роли за всеки от тях.
Винисиус обикновено остава забит на фланга и не получава свободата на движение, която имаше преди.
Мбапе вече се мести повече вдясно и понякога играе доста близо до тъчлинията, а така централната зона е свободна за любимите включвания на Белингам от дълбочина.
И тримата продължават да импровизират и да разчитат на инстинкта си при размяна на местата, но сега всеки си има ориентировъчна зона, която трябва да окупира в началото на атаката и е по-малко вероятно да попречи на своя съотборник.
Функциите на Белингам са особено важни както в атака, така и без топка и англичанинът отново процъфтява както през първия си сезон в Реал.
Но засега големият губещ е Винисиус, защото от една страна поема повече тежест в отбрана, а от друга ролята му в нападение е донякъде по-ограничена.
Крилото приема своите функции в името на отбора и това също е постижение на Моуриньо, с което предишните треньори не могат да се похвалят.
Но дали търпението на Винисиус няма да приключи, ако Мбапе продължава да бележи гол след гол и да блести заедно с Белингам, а бразилецът остава в сянка и мечтите му за "Златна топка" угасват?
Нищо чудно настоящият компромис да се окаже неустойчив.
Дори при незадоволителните показатели на Винисиус обаче, атаката на Реал функционира впечатляващо.
И тъкмо това е може би най-видимата промяна след завръщането на Моуриньо.
В първенството през 2025/26 очакваните голове (xG) на тима бяха 1.99 на мач, докато сега достигат 2.96.
Увеличение се наблюдава в броя удари, в точните изстрели, в докосванията на топката в противниковото наказателно поле - и то при малко по-нисък процент притежание на кълбото спрямо предната кампания.
След победата с 4:0 над Малага, Моуриньо направи смела прогноза, че отборът му ще спечели още доста срещи с 3, 4 или 5 гола разлика. За момента със сигурност мадридчани създават достатъчно чисти положения във всеки двубой, за да достигнат до такава бройка попадения.
До голяма степен подобрението се дължи на по-разнообразното нападение.
Когато играеш срещу Реал, опасността вече идва от целия фронт на атаката, а не предимно от левия фланг, както беше преди.
При позиционни атаки, "Белия балет" се подрежда в 3-2-4-1 с Белингам и Арда Гюлер зад Мбапе, а Винисиус и Дензъл Дъмфрис застават по фланговете.
Гюлер заслужава специално внимание, защото е може би най-прогресиращият играч под ръководството на Моуриньо и титулярното му място изглежда задължително.
Промяната при самия Жозе също е за отбелязване, тъй като явно той не си прави илюзии, че ще превърне този Реал в безупречно защитаващ се отбор.
Затова и не виждаме Моуриньо, който иска да "паркира автобуса", както ставаше с повечето от миналите му тимове. Нито пък треньорът опитва да постигне дълготраен контрол над топката.
Забележително беше, че срещу Интер в Шампионската лига "кралете" контролираха кълбото през едва 36% от времето насред "Сантяго Бернабеу" и победиха, защото се възползваха от грешките на опонента.
После Моуриньо заяви, че не харесва тотално хаотични мачове. Но от тактиката му се вижда, че очаква двубои с екшън и пред двете врати и разчита, че индивидуалната класа в предни позиции ще си каже думата, за да вкарва Реал повече от отсрещния отбор.
Определено този Реал Мадрид ще поема рискове - което може би е най-хубавото за неутралните зрители, защото ни очакват вълнуващи мачове с участието на Кралския клуб, каквито и да са резултатите от тях.
