Няма съмнение, че Джанлуиджи Буфон се оттегля от футбола като един от най-великите вратари, обогатявали с присъствието си голямата игра.
Вчера знаменитият италианец обяви официално пенсионирането си след изиграването на рекордните 1151 мача в клубния футбол и националния отбор на Италия.
975 от двубоите му са за Парма, Ювентус и Пари Сен Жермен, а 176 за "Скуадра адзура".
That's all folks!
— Gianluigi Buffon (@gianluigibuffon) August 2, 2023
You gave me everything.
I gave you everything.
We did it together. pic.twitter.com/bGvIDsoFsG
След кариера, продължила близо три десетилетия, и огромен набор от рекорди, сякаш не е лесно въобще да осмислим значението на Буфон за футболната игра.
Но при оттеглянето на легендата възниква въпросът какво е точното му място сред величията на вратарския пост. Кой би могъл да му оспори титлата на вечен №1 и възможно ли е въобще да го сравним с негови колеги от други ери?
Трудно е при такова сравнение да се избяга от поколенческите пристрастия. В баскетбола например по-младото поколение е по-вероятно да посочи ЛеБрон Джеймс за №1, а по-старото да предпочете Майкъл Джордан.
Във футбола е пълно със сходни дилеми, когато се сравняват например Лионел Меси и Кристиано Роналдо с Пеле и Марадона.
Но специално относно Буфон съществуват сериозни аргументи в полза на твърдението, че по-велик вратар никога не е имало. Особено като вземем предвид цялата му кариера.
Дълголетието и постоянството са факторите, които поставят Джиджи над останалите. А не са ли именно тези фактори най-важните за футболиста под рамката на вратата?
За много други вратари могат да се намерят периоди от да речем 1-2 сезона, в които те демонстрират невероятно ниво и постигат големи неща.
Но Буфон дебютира за Парма още на 17 години, а през сезон 1996/97 вече е твърд титуляр в отбора. Днес на 45 години той си остава завършен вратар, притежаващ всички най-важни качества за поста.
През почти цялата си кариера Джиджи си оставаше сред най-значимите фигури сред вратарите - говорим за 2-3 десетилетия, през които футболът се разви страшно много.
Съществува аргументът, че например Дино Дзоф извежда Италия до световната купа на 40 години. Но Дзоф и други от неговата ера не са съвременници на огромната физическа еволюция във футбола.
Докато Буфон е спасявал удари на Батистута, Роналдо Феномена и Зинедин Зидан, когато Серия "А" все още беше най-силната лига в света. По-късно стражът се изправяше срещу Меси и Кристиано Роналдо в епични дуели в Шампионската лига.
Когато стана титуляр в Парма преди да е навършил 20, Буфон пазеше за тима, завършил втори в най-качественото първенство - а 20 години по-късно стана втори в класирането за "Златната топка" единствено зад съотборника си Фабио Канаваро.
Над две десетилетия той не просто се задържаше неизменно на върха, но и пазеше срещу все по-атлетични нападатели при все по-високото темпо на игра.
И не на последно място - в период, когато тактическите функции на вратаря претърпяха революционно развитие.
Няма друг вратар, който да е развил такава кариера в златните години на калчото, а после да е постигнал толкова много и в модерната ера.
Дори Икер Касияс, често сравняван по величие с Буфон, изгрява едва в началото на 2000-те. А когато Буфон все още е капитан на Ювентус и извежда тима си във финала на Шампионската лига срещу Реал Мадрид (2017), Касияс вече е в Порто в залеза на кариерата си.
Успя ли във върховите си години Джиджи да надскочи нивото на своите колеги? Всъщност кои бяха най-силните му периоди?
Може би около 2006-а, когато стана световен шампион с Италия? Но пък през следващата година игра в Серия "Б", където Ювентус беше изхвърлен заради скандала с уговорените мачове.
Между 2007 и 2010 г. беше най-ожесточена битката между него и Касияс за страж №1 в света. Но да не забравяме, че Буфон беше титуляр за Италия още от Мондиал 2002, а по-късно между 2015-а и 2017-а игра два финала в Шампионската лига с Юве.
Трудно е да се посочи един период, в който е бил най-добър, но това отново е следствие от дълголетието му.
Ако говорим за конкретните му предимства, Джанлуиджи Буфон винаги е бил перфектният вратар, който сякаш притежава точната доза от всичко необходимо. От една страна, може и да не е имал чак такива рефлекси като Касияс, нито пък да е играел толкова добре с крака като Мануел Нойер, но като сбор от качества никога не е стоял по-ниско от тях.
А за разлика от почти всички негови конкуренти, в играта на Буфон трудно може да се намери слабо място.
Джиджи беше по-добър от Касияс при излизането и пресичането на центрирания, както и при играта с крака.
Оливер Кан може би притежаваше по-солидно физическо присъствие от италианеца и по-сигурни ръце (макар че точно те го провалиха в най-важните му моменти). Техниката и дългите пасове на Нойер пък са нещо, за което Буфон може само да си мечтае.
Но дори да харесвате някой конкретен вратар повече от Джиджи, то най-вероятно ще трябва да признаете, че двамата са почти равностойни.
А дори най-качествените съвременни вратари като Тибо Куртоа не могат да се похвалят с постоянството на Буфон, нито пък с лидерските му качества.
Дино Дзоф може би си остава най-добрият паралел с Джиджи като дълголетие, постоянство и като кариера, преминала през няколко различни ери.
В началото на кариерата си Дзоф играе при схеми, които обичайно изправят петима нападатели срещу само трима защитници. Нататък той достига чак до 80-те години, в които футболната тактика прилича доста повече на днешната, макар и физическият аспект все още да не е толкова застъпен.
Паралелите между двамата италианци определено са интересни, а да не забравяме да споменем и Лев Яшин сред кандидатите за №1 в историята.
Руснакът си остава единственият вратар със "Златна топка", а това е нещо, което няма да се промени скоро.
Сега, когато вече говорим и за кариерата на Буфон в минало време, той още по-често ще бъде сравняван с такива имена. И мнозина ще го посочват за най-големия от всички, както и за най-постоянния.
Засега не се вижда някой от по-младите, способен да се доближи до неговото дълголетие. Съименникът му Донарума вече среща сериозни проблеми, Куртоа имаше тежки периоди и в Челси, и в началото в Реал Мадрид.
Алисон и Едерсон са модерните емблеми на вратарския пост във Висшата лига, но и при тях е трудно да си представим, че ще задържат нивото си още 10-15 години.
Рано или късно ще се намери кой да съперничи на Буфон и на неговото място в историята - но засега подобен талант не се е откроил на голямата сцена.
