Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Не виждам Мбапе в Реал, защото не виждам в бъдещето"

"Не виждам Мбапе в Реал, защото не виждам в бъдещето" Снимка: Getty Images

Легендата на Реал Мадрид Марсело бе гост в предаването "El Hormiguero", водено от испанския комик Пабло Мотос по Antena 3. Левият бек говори по различни теми от света на футбола.

Връзката му с по-младите играчи

"Опитваме се да помагаме на всички млади футболисти. Когато пристигнах на "Бернабеу", бях на 18 години, а Серхио Рамос беше на 19. По-старите играчи ми помагаха и се грижеха за мен, защото в Мадрид просто е така. Опитвам се да им помагам да започнат да изпитват радост от това, което правят, и предавам опита си, натрупан в клуба. Във времена, когато сме имали повече ветерани, никога не е било зле за нас. Ако говоря с някой младок, който иска да пробие, той със сигурност ще ме послуша. Пристигнах, когато бях на 18, а жена ми - на 17. И, да, ние се наслаждаваме на живота."

Битката за титлата в Ла Лига

"Трябва да мислим мач за мач. Първенството е много трудно, остават доста месеци. Продължаваме да работим и сме на прав път. Нека продължаваме така. Вече видяхме да се случват много неща и трябва да уважаваме колегите си. Не е важно как започват нещата, а как приключват."

Килиан Мбапе

"Не го виждам в Мадрид, защото не знам бъдещето. Не трябва да желаеш нищо лошо на никого (по повод на това дали би искал френското острие да се контузи преди реванша с Реал от осминафиналите на Шампионската лига след седмица - б. пр.). Мисля, че ако спечелим, трябва да го постигнем сами за себе си, а не защото някой е липсвал. За доброто на спорта всички играчи трябва да са на линия. И нека по-добрият победи."

Трансферът в Реал и връзката му с Дейвид Бекъм и Роберто Карлош

"Първоначално пристигнах с моя агент, за да опозная базата във Валдебебас. Багажът ми още беше в Бразилия. Казах на моята приятелка, че тръгвам и отпътувах. Видях Сиудад Депортива, видях Бекъм и ми показаха "Бернабеу". Заведоха ме в магазин, за да ми вземат костюм по мярка, който никога през живота си не съм обличал. И когато пристигнах в офисите, договорът вече беше готов. Не се замислих изобщо и подписах. Всичко се разви много бързо. Капело ме попита дали искам да остана до Коледа, но се върнах в Бразилия, защото бях малко уплашен.

Бекъм беше най-впечатляващият от всички, защото беше нещо повече от футболист. Той беше суперзвезда. Роберто Карлош, Серхио, Ван Нистелрой, Салгадо, Раул, Касияс... В началото ми беше трудно да говоря испански. Представете си го - общувах на английски. Но Бекъм и другите бяха много мили. Раул, който беше капитан, се отнасяше много добре към мен и семейството ми. Останах без думи, когато срещнах Роберто Карлош. Помогна ми много, взе ме за Коледа у тях. Той беше моят идол, когато бях по-малък. Той може би не го знаеше, но в очите ми беше много голям. Огромен!"

La Decima

"Това беше първият ми финал, а на карта беше Десетата и натискът върху нас беше голям. Допуснахме гол, а след това имаше много центрирания и корнери. Когато Лука центрира за 1:1, влязох в борбата за топката. Гледах я, а Рамос - не. Той стреля с глава, топката отскочи и влезе. Разви се за миг, но в главата ми всичко е като на забавен каданс. Беше невероятно.

Натискът около финалите в Шампионската лига е сякаш от друг свят. Не мога да спя преди финал, напрежението е огромно. След това по време на мача нервите си отиват. Също така е много приятно да представляваш страната си. Аз съм бразилец, който играе в Европа. Преди финала срещу Юве бяхме заедно на една маса с Кристиано, Пепе, Каземиро и Данило. Опитвах се да хапна нещо, но не можех. Всички мълчаха. Кристиано единствен казваше нещо, а ние отвръщахме само с "да". Не можехме да преглътнем нито залък."

Отношенията със Серхио Рамос

"За мен той е по-голям брат. Помогна ми много в кариерата ми. Спомням си, че един ден бях много нервен, след като спечелихме Шампионската лига. Каза ми да сложа шалчето и да отида до Ла Сибелес. Отказах му, но накрая го направих. Тази снимка казва много, винаги ще съм му благодарен."

   

Най-четените