Доста привърженици, журналисти и анализатори бяха шокирани, когато Борнемут реши да освободи Гари О'Нийл в края на сезон 2022/23.
Мениджърът беше осигурил оцеляването в английския елит и беше извел отбора от дълбока позиция в зоната на изпадащите до 15-ото място.
Но на "Виталити Стейдиъм" не пожелаха да задържат О'Нийл и вместо това се обърнаха към испанеца Андони Ираола, който си беше изградил репутация в Ла Лига с Райо Валекано.
Началото беше направо отчайващо - с Ираола Борнемут не взе победа в първите си 9 мача и стигна до предпоследното място в таблицата.
Съмненията около треньора се засилваха, но клубът от Югозападна Англия се застъпи за него. И 18 месеца по-късно обира позитивите от това решение.
Колкото и да е трудно за вярване, в момента Борнемут мечтае за класиране в Шампионската лига.
През уикенда "черешките" победиха последния Саутхемптън с 3:1 и поредният им добър резултат ги постави на петото място в класирането, само на точка зад четвъртия Манчестър Сити.
Борнемут изпреварва Челси по голова разлика и води с две точки на Нюкасъл, а феновете мечтаят за участие в европейските клубни турнири, което би било първо в 126-годишната история на клуба.
В мача със Саутхемптън гостуващата агитка скандираше, че иска място в Европа, но мениджърът Ираола побърза да охлади ентусиазма.
"Далеч сме от Шампионската лига. Все още се нуждаем от много точки. Такова нещо може да стане реалност едва в края на сезона. Сега трябва да продължим да играем добре. Концентрираме се върху следващата седмица и със сигурност не по-далеч", подчерта испанецът.
Но феновете няма как да спрат да мечтаят в сезон като този, когато любимците им са една от двете най-приятни изненади във Висшата лига.
Борнемут вече победи Арсенал и Манчестър Сити като домакин и беше на секунди от успех на "Стамфорд Бридж", където Рийс Джеймс спаси Челси от поражение в последната минута.
Тимът на Ираола постигна и знаков разгром с 5:0 над другата сензация в Премиър лийг Нотингам Форест.
При оставащи 13 мача до края, класиране за евротурнирите не е просто мечта, а реалистична цел - но как скромният Борнемут се превърна в претендент за челните места?
В първия си сезон на "Виталити" Ираола постигна 12-то място в крайното подреждане с 48 т., най-добрия актив на отбора в елита.
Очевидно бяха положени основите на един солиден отбор, способен да бъде вълнуващ и скоростен в атака, както и отлично организиран в задни позиции.
Много са треньорите, които не успяват да се адаптират към Висшата лига, но Ираола го направи някак неусетно.
Главен принос за успеха през миналата кампания имаше голмайсторът Доминик Соланке с неговите 19 шампионатни попадения, а такъв реализатор логично предизвиква интереса на конкуренцията.
През лятото Соланке беше продаден на Тотнъм за 64 млн. евро, само че вместо да се срине без неговите голове, Борнемут стана по-силен.
Причината е в мъдрата трансферна политика, забележима вече години наред.
Клубът се фокусира върху привличането на млади таланти, които да развие, а има навик и да взима нежелани играчи от по-големите клубове, които после продава на печалба.
Соланке например беше взет от Ливърпул за малко над 20 млн. и печалбата от неговата продажба беше 43 млн. евро.
Защитникът Нейтън Аке пристигна от Челси за 22.8 млн. и беше продаден за 45.3 млн. на Манчестър Сити.
Още по-важното е, че парите от тези сделки бяха похарчени за смислени попълнения.
Соланке беше заменен с бразилеца Еванилсон, купен от Порто за 37 млн. евро (рекорд в историята на Борнемут). Еванилсон вкара 5 гола в първенството и играеше обещаващо, но счупи крак в началото на годината.
И без него устремът на Борнемут продължи, защото отборът има здрав гръбнак от надеждни играчи, и то придобити за съвсем разумни суми.
В последните пет сезона "черешките" закупиха Илия Забарни, Деян Хуйсен, Милош Керкез, Антоан Семеньо и Джъстин Клуйверт само за 76.8 млн. евро обща сума.
Днес всички те са основни футболисти и са вдигнали значително цената си, а са и на възраст, която предполага предстоящи техни продажби.
Борнемут не разполага с големи звезди в състава си, но на преден план все по-често излиза синът на големия нидерландски голмайстор Патрик Клуйверт.
За разлика от баща си, 25-годишният Джъстин не се изявява в центъра на атаката, а по крилото, където е водеща фигура със своите 12 гола и 6 асистенции.
Ако се върнем на Андони Ираола, ще видим, че неговото треньорско израстване се забелязваше още в Райо Валекано.
Ираола пое тима в Сегунда Дивисион и още в първия си сезон го върна обратно в Ла Лига, макар че беше в ролята на аутсайдер в плейофа срещу Гранада.
Наставникът продължи да залага на атакуващ стил и в елита и за малко да класира Райо за евротурнирите.
Вкусът му към атаката и желанието му да поема калкулирани рискове го превърнаха в един от модните треньори в Испания.
С мадридския тим Ираола победи Барселона като домакин и като гост и така и не записа загуба от каталунците. Беше завоювана и паметна победа с 3:2 над Реал Мадрид пред собствена публика.
AFC Bournemouth have a 98.2% chance of securing a UEFA spot this season—unbelievable!
— TSR Football (@TSRFootball) February 17, 2025
Last season, they finished 12th in the Premier League. Now? 5th place, just one point off the top four. What a turnaround! 🤯🍒
pic.twitter.com/CZCEufdqT6
Всъщност още преди периода си в Райо, треньорът загатна за своите заложби.
Той вкара кипърския АЕК Ларнака в групите на Лига Европа, макар че после беше уволнен след близо два месеца без победа.
Следващата му работа беше в скромния испански Мирандес, новак в Сегунда Дивисион, с който Ираола достигна полуфинал за Купата на краля.
Трите години в Райо Валекано окончателно го утвърдиха като способен треньор, готов за все по-значими предизвикателства.
По време на двубоите Ираола гори от емоции, но извън терена е спокоен, скромен и усмихнат.
За феновете той вече има статут на герой, но разбира се, успехът не се дължи само на него.
Огромна е заслугата на бившия спортен директор Ричард Хюз, който сега е в Ливърпул и който наложи стандартите в трансферната политика.
На поста успешно го наследи Саймън Франсис, бивш капитан на отбора, работил като асистент на Хюз в продължение на четири години.
Плавният преход при директорите осигури консистентност на Борнемут при селекцията - а това доведе и до постоянството в резултатите.
Обяснимо е, че Андони Ираола предпочита да не говори за евротурнири и осъществяване на мечти, но мястото в класирането и формата на "черешките" ги правят невъзможни за пренебрегване.
В последните си 15 мача Борнемут загуби единствено от лидера Ливърпул.
Ако играчите на Ираола продължат да се представят по този начин, тимът ще постигне най-доброто си класиране в Премиър лийг. И като нищо може да "изяде" мястото в Европа на някой несравнимо по-богат конкурент като Нюкасъл, Челси или дори Манчестър Сити.
