Близо 17 години след Калчополи, Ювентус отново е в центъра на скандал, който има потенциала да съсипе клуба и да разтърси италианския футбол до самата му сърцевина.
В случая обаче не става дума за влияние върху длъжностните лица и печелене на мачове по съмнителен начин. Сега става въпрос за "plusvalenza" и още нещо...
Преди няколко дни Италианската футболна федерация (FIGC) обяви, че от актива на "бианконерите" се отнемат 15 точки за "финансови нередности" и "фалшиво счетоводство" във връзка с минали трансферни сделки.
Така Юве се срина в класирането и е изправен пред трудната задача да стигне до топ 4, като се има предвид, че изостава вече на 14 точки от четвъртия Рома.
А неуспехът да се класира за Шампионската лига би имал сериозни спортни и икономически последици за торинци, които са измъчвани от финансови проблеми през последните години.
Друга лоша новина, всъщност най-лошата, е, че сагата тепърва започва.
Какво е "plusvalenza"?
Ключът към разбирането на цялата тази история е "plusvalenza" или казано по-просто - капиталовите печалби. В случая от трансфери.
Да кажем, например, че Ювентус вземе играч за 100 милиона евро с петгодишен договор. Обикновено в подобни случаи сумата се разпределя на равни части спрямо срока на договора. Така амортизираната стойност на играча ще бъде 20 милиона евро на година (100 милиона евро, разделени на пет части).
И ако въпросният футболист бъде продаден след три години за 60 милиона евро, то клубът ще отчете капиталова печалба от 20 милиона евро (60 милиона евро минус останалите 40 милиона амортизирана стойност).
Защо капиталовите печалби са толкова важни във футбола?
Тъй като те се отчитат директно в годишните печалби на клуба и понастоящем това е по-важно от всякога заради въвеждането на финансовия феърплей.
В наши дни счетоводните баланси на клубовете са подложени на интензивен контрол и нарушителите търпят сериозни наказания.
Натискът върху отборите от страна на контролиращия орган е много голям да поддържат счетоводните баланси на годишна база.
Така се осигурява пълна прозрачност, което е факт, но клубовете намират и вратички за "надуване" на активите. И най-удобните лостове за това са трансферите на млади играчи, особено на тези от собствените академии. Те се продават на "чиста печалба" и често цените им са нереално завишени.
Често състезатели със съмнителна парична стойност се въвличат в сложни разменни сделки плюс доплащане на някоя от страните в интерес на балансирането на счетоводните книги. И целият процес е трудно разгадаем и проследим.
Само в Италия ли е този проблем?
Gazzetta dello Sport отбелязва, че "plusvalenza"-та е най-разпространена в Италия, но набира скорост и на други места. През кампания 2018/19, последната преди да удари Covid-19, 20-те клуба от Серия "А" отчетоха общо 699 милиона евро капиталови печалби - повече от която и да е друга лига от топ 5 на континента.
Показателно е, че сумата е по-висока от тази, която италианският елит спечели от комерсиални и рекламни сделки през същата финансова година (647 милиона евро), което подчертава колко зависими са местните отбори от трансферния пазар, за да реализират печалби.
Тук трябва да се отчете, че клубовете от Висшата лига, Ла Лига и Бундеслигата генерират много повече пари от телевизионни права и споразумения за спонсорство, отколкото от покупка и продажба на играчи.
Естествено, няма абсолютно нищо нередно в трупането на печалби от трансфери. Проблемите възникват само когато клубовете надуват нереално цените на играчите. А царят на тези афери е Ювентус.
Защо "бианконерите" са в центъра на този скандал?
Нека да започнем с един отличен нагледен пример.
През лятото на 2020 г. Артур Мело премина от Барселона в Ювентус, а Миралем Пянич пое в обратната посока. Официално тези две сделки не бяха свързани и Барселона обяви, че италианските им колеги са се съгласили да платят 72 милиона евро за Артур, докато Пянич е бил придобит за 60 милиона.
По този начин и двата клуба бяха в състояние да осчетоводят капиталова печалба на своя напускащ играч, а Юве трябваше да даде само 12 милиона в брой.
Това беше споразумение, което устройваше и двете страни, но особено затруднените финансово каталунци, тъй като се доближаваха до отчитането на печалба преди края на финансовата година.
Тази размяна опираше повече до пари, отколкото до футболна сделка и това беше ясно за всички.
Нито един от двамата не струваше въпросните пари, особено в засегнатия от Covid-19 икономически климат, но това се смяташе за маловажно.
Нямаше заплаха да започне разследване, а камо ли угроза от санкции. Досега...
Защо?
По същество четири отделни италиански органа проучват трансферите на Ювентус и други клубове през последните няколко години, включително размяната Пянич-Артур, както и подобна операция през 2019 г., при която Данило (37 милиона евро) пристигна в Торино, а Жоао Кансело (65 милиона евро) отиде в Манчестър Сити.
През 2021 г. COVISOC, надзорната комисия на Серия "А", започна да души около десетки сделки на съмнителни цени. Точният брой на подозрително завишените трансфери бе 62, 42 от които с участието на Юве...
COVISOC се обърна към прокуратурата на Торино и започна наказателно разследване през май 2021 г. с името Prisma.
CONSOB, финансовият регулатор, отговорен за наблюдението на сделките на клубовете, листнати на фондовата борса (като Ювентус), също се включи и това беше изключително важно, тъй като фондовата борса попада в компетенцията на италианската финансова полиция (Guardia di Finanzia).
И именно те нахлуха в офисите на Юве през ноември 2021 г. и иззеха документация, свързана с въпросните трансфери, които според Sky Sport Italia и ANSA са на стойност 282 милиона евро.
В един момент изглеждаше, че Юве се е отървал
През април миналата година беше обявено, че обвиненията са свалени срещу Ювентус и 10 други клуба, включително още четири елитни - Наполи, Сампдория, Дженоа и Емполи.
Разследването се срина поради трудността, свързана с установяването на истинската стойност на футболистите. Прокурорите са разчитали "твърде много" на портала Transfermarkt, което е сметнато за неприемливо.
Защо целият борд на Ювентус подаде оставка?
Въпреки че случаят с капиталовите печалби беше успешно приключен през 2022-ра, Юве остана под мониторинг от страна на CONSOB за предполагаемо фалшиво счетоводство и манипулиране на пазара.
Прокуратурата разследваше и плащанията на заплатите, за които се предполагаше, че са били отложени по време на пандемията от Covid-19.
През май и юни 2020 г. 23 играчи подписаха споразумения, според които възнагражденията им бяха намалени в опит да се намалят разходите.
Според Gazzetta dello Sport звездите на Ювентус е трябвало да се откажат от заплатите си за четири месеца, но се твърди, че всъщност е бил само един.
Подозира се, че в останалите три месеца им е било плащано "под масата", за да се позволи както на играчите, така и на клуба да избегнат данъците, и е било направено фалшиво счетоводство.
Градският прокурор на Торино обяви края на Prisma през октомври, а месец по-късно целият борд на директорите на Юве подаде оставка преди извънредното Общо събрание на клуба.
Важно е да се подчертае, че не ставаше въпрос за признаване на вина от страна на ръководството, а босовете на Юве обявиха, че оставките са "в най-добър интерес на това да се назначат нови директори, които да се справят с проблемите".
Защо делото за капиталовите печалби беше възобновено?
Защото нови доказателства излязоха наяве около операция Prisma. Слуховете са, че е бил открит тайният бележник на бившия спортен директор Фабио Паратичи, в който са вписани реалните числа на трансферите в дъното на аферата.
Подозренията за престъпления са били потвърдени и чрез специални разузнавателни средства и подслушването на телефонни разговори на няколко от босовете на Ювентус, сред които Андреа Аниели и Маурицио Аривабене.
Вследствие на това прокурорът на FIGC Джузепе Чине обжалва предишното решение и делото беше възобновено през декември.
От 11 обвинени клуба бройката им спадна на девет, а Юве е във фокуса на разследването заради неопровержимите доказателства за заобиколяне на правилата. Говорим за "plusvalenza" и още нещо...
