Загубихме един истински спортен аристократ, който за цяло поколение запалянковци олицетворяваше любовта към футбола.
Джанлука Виали, починал вчера на 58 години, беше от играчите, символизиращи една велика футболна епоха. За съжаление, животът му приключи вследствие на тежко заболяване - рак на панкреаса.
Не може обаче да се каже, че Лука загуби битката с рака, тъй като за него това изобщо не беше битка. "Не искам да се боря с болестта, защото тя е твърде силен и опасен враг. Приемам това като пътуване с нежелан спътник", обясняваше легендата. "Надеждата е този спътник да се отегчи и да ме остави да живея спокойно още много години, защото има още много неща, които искам да направя".
Такъв човек беше Виали и неговият открит и топъл характер бързо печелеше околните на негова страна. Симпатизираха му не само феновете на неговите отбори, но и тези на противниковите. А съперниците винаги го уважаваха.
Голямото постижение на италианеца в последните години беше достойнството, с което приемаше болестта си и с което я обсъждаше публично, за да вдъхнови и други в сходна ситуация.
Джанлука успяваше да внуши, че ракът не е нещо, от което да се срамуваш. Той не би искал сълзи на погребението си и оставаше усмихнат до края, а настроението си придаваше и на останалите около него.
Роден е през 1964 г. в северния регион Ломбардия като дете на милионерско семейство, което расте обградено от лукс в бляскав 60-стаен замък.
От 9-годишен талантът започва редовно да пътува на 45 минути от дома си до местния аматьорски отбор Пицигетоне. Първите му стъпки в професионалния футбол са в Кремонезе, където става голмайстор на Серия "Б", преди да бъде купен от Сампдория и да заформи легендарно партньорство с Роберто Манчини.
През 1991 г. Сампдория грабва първа титла на Италия в историята си благодарение на звездния тандем, а Виали печели още 5 големи трофея с отбора включително КНК, стига и до финал за КЕШ, преди да продължи с успехите в Ювентус, а по-късно и в Челси.
Когато се мести в Лондон, той вече е прочут ветеран и веднага си печели поддръжници на Острова с приветливия си характер и с отдадеността си към играта.
В активните си футболни години Виали се слави като зевзек, способен да погажда паметни номера на съотборници и на треньори. Собственикът на Челси Кен Бейтс обаче вижда в него и лидерски качества и поема риска да го назначи за играещ треньор в началото на 1998 г. след уволнението на Рууд Гулит.
Така Лука става първият италианец, водил отбор във Висшата лига и докато още съчетава ролите на играч и треньор, печели Купата на лигата, КНК и Суперкупата на Европа с Челси.
После голмайсторът се оттегля от терена, за да изпълнява единствено треньорските си функции и достига до още една знаменита победа със "сините" - срещу Астън Вила във финала за ФА Къп през май 2000 г.
Слабият старт на следващия сезон причинява уволнението му, но ако броим единствено трофеите, говорим за най-успешния мениджър на Челси преди ерата на Роман Абрамович.
След Сампдория, Манчини и Виали (наричани "головите близнаци") поемат по различни пътища и им се налага да изчакат четвърт век, преди да работят отново заедно. Именно Манчини привлече Виали за главен делегат на националния отбор на Италия, а двамата успяха заедно да отпразнуват триумфа на Евро 2020.
Назначението на Лука дойде в период, когато той вече се бореше с раковото заболяване.
В славната си кариера Джанлука Виали е играл рамо до рамо с още много величия, от Роберто Баджо и Алесандро Дел Пиеро, до Марсел Десаи, Чиро Ферара и Анджело Перуци.
В Челси пък е част от едни ключови години за английския футбол, когато класни играчи от чужбина вдигат чувствително нивото на Висшата лига и тя започва да се превръща в първенство №1 в света.
Виали притежаваше репутацията на човек, който е готов за всяко предизвикателство и не се крие от трудностите, затова и не беше изненада, че не му липсваше смелост да се изправи очи в очи с рака.
Още докато е в Ювентус, Лука решава да си обръсне главата в знак на съпричастност към неговия съотборник Андреа Фортунато, заболял от левкемия. Така ще го запомнят доста хора - като човек не на многото думи, а на забележителните жестове.
На терена Виали е същински еталон за нападател, с талант на типична "деветка", но с издръжливост на №8 и интелигентност на №10.
Италианецът е колкото елегантен, толкова и борбен, мощен и подвижен, майстор в обработването на дълги топки и със задължителното за всеки голов хищник чувство за пласиране.
Извън терена аристократичният произход на Лука и изтънченият му вкус си личат във всички аспекти от живота му. В Италия той е сред първите футболни секссимволи в годините, когато не е толкова типично играчите да са пример за външен вид и стил.
Особеното при него е, че е сред най-ярко блестящите звезди но без да предизвиква завист и гняв. А преди да се появи болестта, изглежда, че животът му е същинска приказка.
Виали сключва брак със съпругата си (интериорния дизайнер Катрин Уайт Купър) през 2003 г. и тя му ражда две дъщери.
А макар че треньорската му кариера така и не се разгърна, той остана близо до играта, изявяваше се като коментатор в Sky Italia и издаде книга за разликите между италианската и английската футболна култура.
За съжаление, ракът не позволи на Джанлука Виали да осъществи последното си голямо желание.
Легендата искаше да оглави проекта в Сампдория, тъй като закъсалият клуб си остава сред най-близките до неговото сърце. На Виали щеше да му приляга да бъде ръководител и дори президент на Самп, но така или иначе даде неимоверно много на тима от Генуа още като футболист.
Никой не може да му отнеме огромния принос в най-славния период на клуба през онези 8 години между 1984-та и 1992-ра.
А футболните ценители винаги ще го помнят като човек, който знаеше как да се бори и да побеждава, но и как да се забавлява на терена - с което придаваше неустоима красота на футболната игра.
