Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Тото Скилачи ни пикаеше в шампоаните, Марадона играеше баскет с крак"

"Тото Скилачи ни пикаеше в шампоаните, Марадона играеше баскет с крак"

През 1987 година Кьолн дава за него 2.3 млн. марки, правейки го най-скъпия защитник в историята на Бундеслигата. След само още два сезона вече е част от Байерн Мюнхен.

Юрген Колер бе един от най-големите централни бранители в света в края на 90-те, а успехите му говорят сами - световен и европейски златен медалист, първенец на Италия и Германия (с два отбора), носител на Шампионската лига и междуконтиненталната купа, футболист на годината във федералната република.

"Бях капитан на селекцията до 14 години - разказва Колер. - В един мач обаче ми стана ясно, че няма да получа много шансове. Пуснаха ме като резерва, след две минути ме сритаха жестоко и треньорът ме извади. Имаше 13 човека от Кайзерслаутерн и ми беше ясно накъде духа вятърът."

По случайност Колер тръгва към Валдхоф Манхайм.

Негов приятел играе за юношеската формация и той пита дали двамата няма как да тренират заедно и да си правят компания по пътя. Скоро треньорът му казва: "Донеси си документите и започваш да играеш при нас. При това като стопер."

Бързо расте в йерархията, а наставникът на първия отбор се оглежда в него и прави заключението: "Никой не го знае какъв е, що е, но може да схруска желязо". И едва ли има нещо, което да пасва по-блестящо за по-нататъшната кариера на Колер. Юрген става безкомпромисен защитник и истинско страшилище и за най-добрите нападатели.

"Когато влязох в първия отбор на Валдхоф, стартирахме с предсезонни изследвания. Бях последен на тестовете, даже след вратарите - спомня си Юрген. - Шест седмици по-късно бях с най-добрите показатели в целия отбор. Сами разбирате за каква амбиция става дума."

През 1989 година за подписа на Колер вече чака грандът Байерн Мюнхен.

"На преговорите Ули Хьонес ме попита дали съм доволен от второто място през последния сезон. Отговорих, че съм. Предишния сезон бяхме на прага на изпадането", връща се назад Колер.

Хьонес е рязък: "В Мюнхен второто място не го броим, свиквай с тази идея."

Разговорът остава трайна следа в съзнанието на Юрген, за когото е ясно - в Байерн напрежението винаги ще е огромно и ако не издържиш - стягаш си багажа и си хващаш пътя.

"Усетих го още след спечелената световна титла с Германия. Играехме за Купата на европейските шампиони и спечелихме в Кипър с 3:2, но повереният ми нападател вкара два гола. Някакъв пълен анонимник. На другия ден вестник Bild излезе със заглавие: "От световен шампион до лесничей", разказва Колер.

В дебюта си за Германия защитникът обезличава тотално Пребен Елкер Ларсен, тогава голмайстор на италианското първенство и автор на пет попадения на наскоро приключилия мондиал в Мексико. Оттогава е неизменен титуляр в Бундестима.

Емблематичен остава сблъсъкът му с великия Марко ван Бастен на полуфинала на домашното европейско през 1988 година.

Нидерландецът носи успеха на "лалетата" след едно от малкото си измъквания от опеката на Колер, а впоследствие прави страната си шампион.

"Когато преминах в Ювентус, отново се срещнахме с Ван Бастен и той ме помоли за фланелката ми. Беше най-великият нападател тогава и искаше размяна с мен - едно селско момче", скромничи Юрген.

Малко по-рано, на финала на световното през 1990-а, германецът се среща и с легендата Диего Марадона.

"Беше невероятен човек, много земен, никаква арогантност - връща се към първата си среща с Диего Колер. - Може би на световното не можах да оценя срещу какъв човек заставам, но по-късно в Калчото играх срещу него в Неапол. Не излизахме да загряваме на терена, а бяхме в някаква баскетболна зала до стадиона. Марадона нахлузи обувките, взе дъщеря си на ръце и почна да цели коша с крак. Вкара девет пъти от 10 опита!"

За скромността на Колер говори и още нещо. В Ювентус германецът кара малък ФИАТ Пунто, докато съотборниците му Роберто Баджо, Джанлука Виали и Фабрицио Раванели имат мерцедеси, ферарита и ламборджинита.

"В Италия просто такава кола не трябва да се кара. На петата минута са те одраскали", ясен е железният бранител.

Преговорите с Юве са абсолютният култ.

Колер се разбира за сума, която звучи повече от добре. Но заради германското си съзнание през цялото време е с очакване да е спазарено брутното възнаграждение. А всъщност получава много повече - просто всички в Италия говорят за нето.

"Когато пристигнах в Италия, бях пълен кон с капаци. Знаеш, че нещо е така и това е. В един момент ти се разваля нещо вкъщи, звъниш на майстора и той казва, че ще дойде към 2:30 ч. В един момент осъзнаваш, че става дума за същия час, но след два дни. Ако свикнеш с тази лежерност, след това си супер", смята Колер.

Най-добър приятел на германеца в Торино става един... таксиметров шофьор.

Развозва го постоянно през първите седмици на престоя и се превръща в почти член от семейството на Юрген.

"Пиеро беше много луд. Веднъж се бяхме разбрали за кафе и му разказах, че на Антонио Конте са му откраднали колата - Ланча Делта Интеграле. Само ме попита какъв цвят е. След няколко часа я намерихме. Бяха я разкостили, но той знаеше всичко", описва приятеля си Колер.

Противно на очакванията, германецът няма приятели сред футболистите в Ювентус.

"Изобщо във футбола не завързвах приятелства - шокира бранителят. - За мен това е работа. Уважавал съм съотборниците си. С някои съм си говорил повече, но в крайна сметка всички сме конкуренти. Иначе имаше големи сачми. За пример давам Тото Скилачи. Голям нападател, но напълно луд. Ако се скараше с някого от отбора, имаше навик да му пикае в шампоана. Един път го питах дали е в час да прави такива неща. Той отговори, че момчето го било обидило. Сицилианец - какво да го правиш?"

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените