Това безспорно е една от специалните истории, които футболът ни предлага, макар че тя изобщо не трябваше да се случва.
Признава го самият Георги Минунгу: "Не трябваше да съм тук, трябваше да съм се отказал още на 20. Но сега всеки мач е като финал за мен".
Само две години след като доктор му казва, че никога повече няма да играе футбол, младият котдивоарец дебютира на Световно клубно първенство. А снощи даже се изправи срещу актуалния европейски шампион Пари Сен Жермен.
Отборът на Минунгу Сиатъл Саундърс загуби и трите си мача в своята група на турнира, но се бори храбро във всеки един от тях. Самият играч пък показа, че има бъдеще във футбола - макар че е в неравностойно положение спрямо своите колеги.
През 2023 г. той губи изцяло зрението на едното си око по време на предсезонен лагер в Марбея, но посреща с невероятен кураж това изпитание и не се отказва да преследва мечтата си.
Година по-рано напуска чешката втора дивизия и предприема 20-часово пътуване до щата Вашингтон, за да се присъедини към Такома Дефайънс - втория отбор на Сиатъл Саундърс.
Момчето е израснало в малко село в Кот д'Ивоар и когато заминава за Щатите почти не знае английски, издиша физически и му липсва достатъчен футболен интелект.
Но едва година по-късно е на път да сбъдне една от мечтите си, тъй като е пред постоянен договор и е призован да тренира с първия отбор на Саундърс на подготвителния лагер.
Крилото даже се разписва в една от контролите, всички в клуба са доволни от него и му остава само да подпише контракта си.
Тогава се появява възпалението на лявото му око. Първоначално не е толкова сериозно и лекарите не предприемат спешни действия.
Но инфекцията се влошава и окото се пълни с кръв. "След седмица цветът му се промени, стана черно, после червено. След две седмици беше напълно бяло. Отидохме при топ специалист, който беше шокиран и каза, че за 38 години не е виждал такова нещо", разказва Георги Минунгу.
Лекарите даже се опасяват, че инфекцията може да се разпространи и до другото око и футболистът претърпява операция за спасяване на зрението си.
Но се оказва, че лявото око вече просто не функционира. "Откриха, че то вече е мъртво, докторът каза, че може да е дори тумор или нещо, което съм имал от дете. Не можеха да установят със сигурност. Спасиха самото око, но с него вече не виждах нищо".
"Плачех всяка вечер, молех се. Толкова упорито бях работил, за да получа този договор и сякаш целият ми живот се разпадаше. После докторът ми каза нещо още по-болезнено: "Джорджи, не мисля, че ще можеш повече да играеш футбол".
Georgi Minoungou left his village in 🇨🇮 chasing a dream — to make it as a professional footballer. And things were going well… until life suddenly threw him a major challenge. 🥺
— 433 (@433) June 22, 2025
In 2023, during preseason duties, Georgi developed a serious 𝗲𝘆𝗲 𝗶𝗻𝗳𝗲𝗰𝘁𝗶𝗼𝗻. It worsened… pic.twitter.com/lHP0OY66KE
Минунгу описва, че се е почувствал все едно пада от стотния етаж на някой небостъргач.
"Бях съсипан, играя футбол от 2-годишен и това е целият ми живот", казва той през сълзи. "Докторът на отбора беше готов да внесе документите, че не мога повече да играя, но не бях готов да се предавам. Помолих за една седмица, само седмица тренировки. Ако се справям, продължавам да се опитвам, ако не - ще спра".
"Докторът ми каза, че е рисковано, но му отговорих, че това си е моят живот. Не можех да оставя нещата да приключат по този начин. Трябваше да опитам".
Треньорите на Сиатъл му позволяват да тренира с предпазни очила, с които напомня на емблематичния Едгар Давидс.
"Онази първа седмица беше страхотна. Не можех да видя целия терен, а само едната страна, но все пак правех каквото трябва. Аз съм футболист, който играе един на един и успявах да дриблирам през всички. Някои съотборници даже ме питаха сигурен ли съм, че виждам само с едното око".
"Не беше лесно и тренирах два пъти на ден, веднъж с отбора и после сам следобед. Трябваше да съм по-добър от играчите с две очи, иначе нямах шанс. Тренирах по-здраво от всякога и исках да съм най-добрият".
"През декември нещата се промениха и не можех да виждам всичко, но усещах играта. Бях се адаптирал. Невероятно е на какво е способен мозъкът ни".
"Много хора на мое място биха казали добре, такъв е животът и биха продължили с нещо друго. Но не и аз. Идвам от Африка, играех по улиците. Нямам минало на професионален футболист. А тук намерих мястото си и всеки ден на тренировки и мачове поддържам огъня в себе си".
"Казах си, че трябва да съм по-добър от играчите с две очи, написах го и го залепих на стената си. Питат ме защо съм толкова интензивен на игрището, а извън него постоянно се усмихвам. Като стъпя на терена съм разгневен и играя с агресия и страст. Защото знам, че това, което ми се случва в момента, е дар".
Разбираемо, 22-годишният Минунгу се сблъсква с доста съмнения от околните, които не смятат, че може да се справи.
"Големият въпрос от треньорите беше: Ако някой идва от тази страна, как ще го видиш? Но след като изиграх много мачове, те погледнаха анализите и се убедиха, че имам усещане и виждам играта".
"Ако не си наясно какво става до теб или зад теб, си изгубен. Затова тренирах като луд, за да подобря начина, по който наблюдавам терена. След всяка тренировка работех върху разположението на тялото и наблюдаването на терена. Сега мога да заставам така, че да си давам сметка за ставащото".
"Тъй като съм крило, разчитам на експлозивност, бързо дриблиране, ранни центрирания. Всичко това изисква поглед върху играта, но аз тренирам инстинктите си. И понякога дори без да виждам защитника, чувствам, че той е там. Инстинкт, визия, чувство, всички тези неща работят заедно".
Нужни са около 6 месеца на Георги Минунгу, за да започне да играе отново на пълни обороти.
В първия мач след завръщането си пропуска лесно положение, защото не успява да види добре. Чувства се малко изгубен на терена, но клубът му не се отказва от него.
"Благодарен съм, че отборът продължи да ме подкрепя, не ме изоставиха, дори като не играех добре".
През август миналата година африканецът все пак успява да си спечели бленувания договор с първия отбор на Сиатъл Саундърс. Успява и да запише дебюта си в МЛС.
"Като подписах, взех да играя редовно в първия отбор. И миналата година помогнах да стигнем до финала в нашата конференция. Имах някои от най-добрите показатели при директните двубои в цялото първенство. Така че с едно око постигнах повече, отколкото съм си представял", радва се Минунгу.
Краят на 2024-та е особено специален, защото футболистът успява да отбележи дебютния си гол в МЛС.
След операцията на окото, Минунгу се сблъсква и с период на постоянни болки, особено сутрин. Главоболието и дискомфортът в проблемното око му пречат месеци наред да спи нормално, но играчът преодолява и това.
За да стигне дотам да играе срещу може би най-силния ляв бек в света към момента, Нуно Мендеш.
Сиатъл Саундърс загуби с 0:2 от ПСЖ, но остави добри впечатления в мача, в който Георги Минунгу се появи в игра в 71-вата минута.
А представя ли си той една алтернативна реалност, в която наистина се е оттеглил след контузията?
"Сигурно щях да се върна в Африка, но винаги съм имал мечтата да помагам на другите. Искам да съм човек, който показва на хората, че могат да преодоляват невъзможното. Да давам сили на тези в неравностойно положение или претърпяващите други трудности".
"Дори сега отделям част от заплатата си на хора в нужда. Със семейството ми оказваме такава подкрепа, но вече съм говорил и за основаване на благотворителна организация".
"Откакто споделям моята история, толкова много хора се свързаха с мен. Едно момче ми сподели, че също е с едно око и се е принудило да спре с футбола. Има страшно много истории на хора, които са спрели заради нещо такова. Иска ми се да видят, че с каквото и да се сблъскаш, има път напред", завършва Минунгу.
Независимо докъде стигне във футбола оттук нататък, котдивоарецът заслужава огромно признание - защото не просто искрено обича професията си, но е и истински посланик на играта.
