В началото на 40-те години на миналия век отборите от Канарските острови все още нямат право да участват в испанския елит. Затова "изнасят" най-добрите си футболисти на континента, където те намират пристан и търсят по-добро развитие в Ла Лига.
Селта е един от тези отбори, които приютяват играчи от островите. В един момент тимът от Виго е превзет от цели шест "канарчета". Сред тях са имена като Антонио Фуентес, Пако Роиг и Хуан дел Пино.
Впоследствие в Селта пристига и вратарят Антонио Санчес, с което играчите от Канарите стават цели седем. Въпреки разликата в климата и често наводнените терени изглежда, че островитяните се адаптират лесно към Виго и футбола в испанския елит.
През сезон 1940/41 Селта достигна до полуфиналите в турнира за Купата на краля (тогава надпреварата носи името Копа Генералисимо в чест на диктатора Франк - б.а.). Там губи с 1:6 от Валенсия на "Балаидос", като единственото попадение за тима от Виго е дело на Дел Пино.
Това е неговата история.
Хуан дел Пино е висок, тъмнокож нападател с черен мустак и смъртоносно финално докосване. Пристига в Селта от отбора на Тенерифе, където си печели прякора Принца.
Дел Пино е взет за заместник на легендата на клуба Нолете, който с годините натежава и става все по-неефективен.
Новият нападател има славата на безмилостен вкарвач. Прекарва три години в Селта, преди да премине в Сабадел, който вади сериозна сума за него.
В трите си кампании с екипа на тима от Виго си печели и повиквателна за националния отбор, с който да играе срещу Германия в Берлин и срещу Италия в Милано.
В крайна сметка обаче така и не стига до мача за Испания. На негово място са избрани нападателят на Валенсия Едмундо Суарес и Мариано Мартин от Барселона.
Причината е рядко срещано заболяване.
Един ден Дел Пино просто изчезва от публичното пространство. Всички се питат къде се е дянал тъмнокожият мустакат голаджия. Ни вест, ни стон за нападателя в продължение на две седмици.
При следващата му поява никой не може да го познае. Дел Пино е оплешивял, блед и е загубил типичния си мустак. Тотално неразпознаваем.
Поболял се е от любов, казват някои тогава.
В крайна сметка сметнато е, че състоянието му не му позволява да играе футбол. Така болестта го оставя извън националния отбор, който заминава да играе с Германия и Италия без него.
Репортер на "Марка" разказва интересна случка точно по това време. Екип на испанския всекидневник решава да направи материал за нападателя преди един мач между Атлетико Мадрид и Селта през 1942 година.
"Очаквахме го в лобито и не след дълго един висок, добре сложен мъж се приближи към нас и ни попита дали чакаме него", пише на 16 страница на "Марка" в броя си от 10 март.
Следва размяна на реплики между журналиста и Дел Пино.
- Не, г-не. Помолихме да говорим с централния нападател Дел Пино.
- На вашите услуги. Какво желаете?
- Станала е някаква грешка... Вие ли сте Хуан дел Пино?
- Откакто съм се родил, г-не.
- Аааа...
- Ама, разбира се! Вие просто не сте ме виждали от миналата година. А все още в публичното пространство циркулират стари мои снимки. Нека ви обясня - преминах през странна метаморфоза. Сигурно ме познавате с черна коса и дори с мустак. Но преди три месеца, в резултат на тежка травма се появиха усложнения с устата и кръвта ми. Останах без коса, без мигли и дори без мустак. А сега катастрофата става още по-голяма - погледнете, расте ми чисто бяла коса.
- Еха! Много съжаляваме за нещастията, които са ви сполетели.
- А сега какво ще правим?
Впоследствие репортерът си свършва работата и взима интервю от Дел Пино, а по-късно през сезона нападателят също свършва своята и се разписва на два пъти за успеха с 3:2 срещу Реал Мадри.
Това е първата победа на Селта на "Чамартин"- нещо, което се повтаря и на следващата година. Тогава "небесносините" си тръгват с още по-категоричен успех - 4:2. Дел Пино отново бележи, а други две попадения са дело на още един бивш играч на Тенерифе - Франсиско Роиг.
Дел Пино бележи още много голове с екипа на Селта в трите си години в клуба. Той е един от най-добрите нападатели в Испания по онова време. Особено мощен във въздуха, Принца се отличава с изключително добра игра с глава.
Сезон 1941/42 е най-резултатният му в Селта с цели 22 попадения. Те обаче му осигуряват едва четвъртото място в ранглистата с голмайсторите, като пред него остават Мануел Алдай (Реал Мадрид, 23), Сесар (Гранада, 23) и Мундо (Валенсия, 27).
Прекрасното му представяне през кампанията кара Депортиво Ла Коруня да предложи 200 хиляди песети за него, но от Селта отказват.
През следващия сезон "небесносините" завършват отново пети. В последния ден от кампанията Селта гостува на Атлетико в мач, в който използва цели трима вратари.
По онова време смените все още не са позволени. Вратарят Бермудес излиза принудително заради контузия. Кой минава на негово място? Разбира се, че нашият герой - Дел Пино. Само че малко по-късно той е изгонен и на вратата застава трети различен играч.
След три страхотни сезона Сабадел предлага сериозна сума за него и го привлича в редиците си. Вече с руса коса и избледнял почти като албинос, отново нанизва над 20 гола, но Сабадел финишира едва девети.
Две години пребивава Дел Пино в Сабадел, след което поема към Кордоба. Приключва кариерата си във Венецуела, където футболистите от Канарските острови се котират добре.
Остава да живее в Южна Америка до смъртта си през май 1989-а. В Испания не обръщат особено внимание на новината за кончината му, но на Канарите тя е сред водещите.
