Великобритания тъжи за емблематичния футболен агент Ерик Хол, който почина на 73-годишна възраст.
Музикалният публицист беше известен като мениджър на някои от най-големите имена във Висшата лига през 90-те години на миналия век.
Хол осигури първата индивидуална сделка на Гари Линекер с бранда Quasar, който доставяше футболните обувки на бившия английски национал, и беше агент на имена като Денис Уайз, Нийл Ръдък-Бръснача, Тим Шърууд, Пол Уолш и много други.
Хол е първият агент, който вкарва клаузи за бонуси при опредлен брой отбелязани голове от клиентите му.
Толкова се увлича по това, че вписва такова споразумение и в контракта на Дейв Безънт, когато играчът напуска любимия Уимбълдън, за да подпише с Нюкасъл. "Лошо няма", биха казали някои. Но Безънт беше вратар... За близо 400 мача с "доновете" не се бе разписвал. До края на кариерата си смени 20-ина клуба. Така и не вкара.
Но за това малко по-късно.
Бизнес магнатът сър Алън Шугър отдаде почит на Хол след смъртта му в понеделник: "Той беше истински характер RIP.", написа бившият бос на Тотнъм в Twitter.
Някогашният нападател на Ливърпул и "шпорите" Уолш пък заяви: "Много тъжно, отиде си голяма фигура. Мислите ми са със семейството на Ерик."
Стан Колимор, бивш нападател на Ливърпул и Астън Вила, а сега коментатор, заяви: "Той бе по-голям от живота и беше страхотно забавление с него. Тъжно е, че Ерик Хол вече го няма. Почивай в мир, Ерик. Надявам се, че горе те чака Чърчил."
Хол, който беше известен с пищния си стил на обличане, бе уважаван и в музикалните среди. Той беше голям приятел с Ерик Болан, както и с пънкарите от The Damned. В музиката наистина се чувстваше в свои води, но направи име край зеления терен.
Влиза във футбола чрез бившия играч на Тотнъм Стив Периман.
Признава, че играта никога не го е вълнувала особено, но е бил изкушен от бизнес перспективите, които предлага Царя на спортовете.
"Правех всичко: договорите, трансферите, уреждах телевизионните изяви, спонсорските контракти - разказваше Хол в интервютата си. - Бях първият агент, който вкара бонусите, а най-забавно беше, когато се грижех за Денис Уайз и Джон Фашаню в Уимбълдън. Обади ми се човек на име Дейв Безънт, за когото знаех, че е играч, но нищо повече. Той ми каза, че се мести от Уимбълдън в Нюкасъл и попита дали мога да сключа сделката. Естествено, че можех. Оправих си нещата и поех на Североизток, за да се срещна с клуба. "Този играч е страхотен - казах на ръководството на Нюкасъл. - И искам бонуси от 9 хил. паунда на гол, както и допълнителни 100 хил., когато реализира десетия." Отговориха ми: "За нас ще бъде удоволствие, Ерик." След срещата Дейв ме попита: "Знаеш ли изобщо на каква позиция играя? Вратар съм."
Мистър "Monster Monster" (любимата дума на Хол) обаче не се интересуваше от постове и схеми, а единствено от банковата си сметка.
И беше такъв корифей в занаята, че дори и сегашните големи акули Мино Райола и Жорже Мендеш имаха много какво да научат от него.
Всъщност те не биха били това, което са, ако Ерик Хол не бе променил тотално понятието "футболен мениджър".
