Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пие всеки ден, играе карти и води тренировките пиян, но ултрасите го обожават

Пие всеки ден, играе карти и води тренировките пиян, но ултрасите го обожават

Когато чуят името Ивайло Петев, голяма част от българските фенове си спомнят една неприятна за треньора случка от 2013 година. Тогава на стадион "Георги Аспарухов" той бе съблечен от ултрасите на Левски и изгонен като мръсно куче от отбора.

Онова обаче е друга история, заради която в продължение на години Петев отказваше въобще по някакъв начин да бъде асоцииран не само със "сините" фенове, но и с България като цяло.

Или за да бъдем по-меки, нека го кажем така - отказваше да говори с български журналисти, защото знаеше какъв ще е един от въпросите: "Колко унизително беше?"

Това ще питат и бившия испански национал Алберт Риера. 40-годишният специалист, който беше назначен начело на Олимпия Любляна изживя кошмара на Петев, след като фенове нахлуха в залата за пресконференции и дадоха на наставника да разбере, че ако не се омете до няколко секунди, да бъде съблечен ще е най-малкото, с което може да се размине.

Испанецът вероятно е очаквал по-топло посрещане, след като натрупа опит като помощник-треньор в Галатасарай. Но още на представянето си "катастрофира".

Алберт Риера е симпатяга. Амбициозен треньор, който не е взел предвид народопсихологията както на феновете, така и на футболистите в тази част от земното кълбо.

Ултрасите и играчите си искат Роберт Просинечки. Той е причината запалянковци на Олимпия да колят, бесят и мразят.

Наставникът е една от най-колоритните футболни фигури. Неговата работа се характеризира не само с гениални решения, но и с игра на карти и водене на тренировките в очевидно нетрезво състояние. Точно така, правилно прочетохте, Просинечки всеки божи ден ходи на работа пиян до козирката.

Това обаче съвсем не му пречи на работата, но явно пречи на шефовете. И въпреки резултатите, любовта на феновете и играчите, Роберт беше уволнен от ръководството на Олимпия Любляна. Именно на негово място беше назначен Риера, на когото пък му бе дадено да разбере, че законите в Словения са малко по-различни.

Кой е Роберт Просинечки, за когото ултрасите умират?

Роден е в Германия през 1969 година. И още като дете има изненадващо крива физиономия, която сякаш всеки път те поглежда с досада и казва: "Пф..."

Роби оставя голяма следа още като юноша. С националния отбор на Югославия става световен шампион на първенството в Чили през 1987. Това е тим, в който личат имената на Давор Шукер, Звонимир Бобан и Предраг Миятович.

На четвъртфиналите срещу Бразилия Роби вкарва решителния гол за победата с 2:1. А Югославия минава и през състава на Източна Германия, в който личи името на Матиас Замер. Финалът срещу Западна Германия завършва 1:1 в редовното време, а Югославия печели с 5:4 след изпълнение на дузпи. За най-добър играч на турнира е избран именно Роберт Просинечки.

Роби се завръща у дома като герой, но напрежението между него и треньора му в Динамо Загреб е огромно, след като Мирослав Блажевич е отписал футболиста си още преди световното, казвайки: "Ако този спечели трофей, аз си късам треньорската диплома".

Това кара Просинечки да отиде в Цървена звезда, където с Деян Савичевич правят чудеса.

Капитан на този тим е Драган Стойкович-Пикси, а през 1991-ва "звездашите" печелят Шампионската лига с Люпко Петрович за треньор. И показва, че комунизмът може и да е паднал, но старите порядки са все още актуални - балканските страни имат много силни отбори.

Просинечки изиграва 138 мача за Звезда. Печели три шампионски титли на Югославия и вкарва 29 гола.

Точно преди да избухне гражданската война, футболистът е продаден на Реал Мадрид, но за три сезона там няма късмет и е контузен почти през цялото време.

Връща се в Динамо Загреб, а на световното през 1998 година се превръща в първия футболист, вкарал голове за две различни страни на мондиал.

Кариерата му минава през още няколко тима, а после геният, роден в семейство на гастарбайтери, се пренася в треньорската професия. Или поне такъв е планът.

Хърватинът има във визитката си спечелена Купа на Сърбия и води в 62 мача Цървена звезда, но някъде там се появяват зависимостите на един човек, който е преживял войната. Загубил е близки и е белязан до края на живота си. Такъв, който сънува ковчези и чува вражески гърмежи. Алкохолът му помага - да е спокоен и да забрави, но започва и да го превръща в проблемна фигура, която не носи достатъчно авторитет... особено в Олимпия Любляна.

Там, в лицето на ултрасите той винаги ще бъде футболна легенда. Но за бизнесмените в ръководството е просто един съсипан от алкохола човек.

 

Най-четените