Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Пляскайте, ако мразите кралицата!": Защо смъртта на Елизабет II раздели Глазгоу

Футболните клубове във Великобритания продължиха да се сбогуват с Елизабет II и през изминалия уикенд. На стадионите се развяваха транспаранти, имаше минута мълчание и се пееше химнът. Но феновете на шотландските Рейнджърс и Селтик отново намериха повод за разделение.

Всъщност те винаги намират...

"Сините" издигнаха внушителна хореография на "Айброкс" преди мача от Шампионската лига срещу Наполи през седмицата. На фона на британския флаг бе ликът на кралицата. УЕФА забрани да се изпълни британският химн, но на запалянковците на Джърс не им пукаше и God Save the Queen разпори въздуха.

Съвсем различно беше на Шахтьор - Селтик от Лига Европа във Варшава. Минутата мълчание беше заменена с минута аплодисменти, а шотландската агитка едновременно ръкопляскаше и пееше: "Пляскайте с ръце, ако мразите кралското семейство".

Появиха се и банери "F*** the crown" и "Съжаляваме за твоя провал, Майкъл Фегън". Второто бе препратка към прочутата история от 1982 г., когато лондончанин, страдащ от психично разстройство, нахлува в спалнята на кралицата в Бъкингамския дворец.

Не само феновете на Селтик, но и клубът показа хладно отношение към нещастието, сполетяло Острова. Факт е, че всички големи британски отбори махнаха цветовете от емблемите си в официалните си акаунти в социалните мрежи, но тази на "детелините" не бе сменена с черно-бяла. Само тя!

Възниква въпросът - защо реакцията след смъртта на кралицата в два клуба от един и същи град е толкова различна?

В търсене на отговора ще трябва да се потопим в историята.

В столицата на Ирландия Дъблин има скулптурна композиция, наречена "Паметникът на големия глад". Тя изглежда доста страховито и е почит към един от най-трагичните моменти в историята на Ирландия. В периода от 1845 до 1849 г. в страната върлува невиждан глад. Заради болест по картофите реколтата във Великобритания е изключително оскъдна, а всички ирландски запаси са изнесени за Англия.

Това довежда до ужасяващи последици и страната губи три милиона души, които умират от глад - една трета от населението. Мнозина са принудени да емигрират и се отправят отвъд океана, създавайки огромни общности в Съединените щати. Между другото, Джон Ф. Кенеди и Хенри Форд са потомци на ирландски мигранти.

Шотландия се превръща в друга дестинация за мизерстващите ирландци. Бягащите от глада семейства се заселват в работнически квартали и също живеят в общности. Не всички обаче успяват да се интегрират адекватно в обществото. Главно поради класовото неравенство с богатата Шотландия от този период, както и заради разликата в религиите (ирландците са католици, шотландците и британците са протестанти).

В момента приблизително 1% от населението на Шотландия са имигранти от Ирландия. Сред известните представители на този етнос са писателят Артър Конан Дойл, както и актьорите Шон Конъри, Джерард Бътлър и Били Конъли.

През ноември 1887 г. ирландският свещеник Уолфрид основава футболен клуб Селтик в Глазгоу за развлечение на ирландските мигранти. Той не е първият, който осъществява подобна идея - по-рано в Единбург е основан ирландският Хибърниън. Оттогава са изминали почти 150 години, но Селтик все още се свързва предимно с католиците и ирландските мигранти. Ясно е, че не всички фенове на Селтик са потомци на ирландци, но за да подкрепяш "детелините", е достатъчно да имаш антибритански политически възгледи.

А Големият глад е един от основните фактори за омразата на съвременните ирландци към англичаните и причината много представители на тази държава да се заселят в Шотландия.

Рейнджърс от своя страна се позиционира в пространството като антиирландски и антикатолически клуб, противопоставящ се на безкрайния поток от мигранти от съседния остров. А страстите от миналото продължават да кипят и до днес.

През 1989 г. избухва огромен скандал, когато играчът на Селтик Мо Джонстън преминава в Рейнджърс. Още по-лошото е, че футболистът е католик. Стотици фенове на Рейнджърс горят шалове и фланелки пред стадиона и създават хаос в града, а Джонстън е принуден да избяга в Единбург.

Днес конфликтът не е чак толкова остър, поне на повърхността. Сред феновете на Рейнджърс вече има достатъчно, които искат независима от Лондон Шотландия. Но ядрото на агитката от Union Bears с най-авторитетни фигури сред привържениците на Джърс си остава лоялистко. Именно Bears платиха и организираха хореографията с Наполи.

Иначе омразата на болшинството от феновете на Селтик към британската корона едва ли ще стихне скоро. Ако изобщо някога се случи.

   

Най-четените