В Европа има няколко футболни клуба, които са исторически свързани с еврейската диаспора - Тотнъм, Аякс, Рома, Славия Прага, Краковия, Видзев.
Два от най-популярните измежду тях се изправят един срещу друг в полуфиналите на Шампионската лига и снощи Аякс спечели първия сблъсък срещу Тотнъм на английска земя.
Но откъде идват еврейските асоциации при двата клуба и доколко имат връзка с това, което Аякс и Тотнъм представляват днес?
Преди Втората световна война Амстердам е един от основните еврейски градове в Европа - още от XVII век той е наричан "Втория Йерусалим" и "Йерусалим на Запада". Всичко започва 100 години по-рано, когато испански и португалски евреи бягат там от ужаса на Инквизицията. По-късно и източноевропейци се присъединяват и в началото на XX век над 100 хил. евреи са се събрали в Амстердам.
10:53Аякс е красота, младост, финес и безстрашие
Те живеят предимно в източната част на града, където се намира и стадионът на Аякс в онези години - "Де Меер". Бившият архивист на отбора Вим Шумарт описва еврейската връзка простичко: "Аякс играеше добре. А евреите обичат да получават качество за парите си".
Така почти всички евреи подкрепят именно Аякс, но идва Втората световна война, когато местната общност намалява с цели 75%. На нацистите са нужни четири дни, за да завладеят цялата страна и докато в началото на окупацията евреите са 140 000, след войната те са едва 27 000.
На управленско и спортно ниво в Аякс няма сериозна еврейска връзка през повечето време, макар че някои от президентите на клуба през 60-те и 70-те са с еврейски корени, както и малка част от футболистите.
Също така, процентът евреи сред цялата фен база на отбора всъщност е много малък, макар че до днес много амстердамски евреи продължават да викат именно за Аякс. Но противниковите фенове не спират да прибягват до антисемитски скандирания в мачовете срещу тима.
През XX век тези отблъскващи подвиквания на противниковите агитки са доста по-разпространени - на всеки холандски стадион публиката на Аякс е посрещана с антисемитски обиди. Агитката на отбора също реагира. Оформя се групировка, която нарича себе си "Супер евреи", чийто членове започват да разпъват израелски знамена по стадионите и да носят Звездата на Давид в знак на протест срещу антисемитизма.
Но и до днес ужасни скандирания могат да бъдат чути в Холандия, когато някой тим играе срещу Аякс - и скандалите покрай расистките обиди не спират.
Връзката между отделните групи привърженици на Аякс, както и присвояването на еврейски символи са тема на документалния филм "Супер евреи" от 2013 г. Режисьорката Нирит Пелед се е преместила от Тел Авив в Амстердам на 22-годишна възраст и си спомня как е била във влак с фенове на Аякс, които са развявали знамето на Израел и са пеели, че са евреи.
От публиката на големия враг Фейенорд обаче имат свое обяснение за нещата, които скандират срещу противника.
"Когато викаме, че мразим евреите, имаме предвид само феновете на Аякс", обяснява във филма Мохти Ахмед, привърженик на Фейенорд.
"Онези от Аякс пък ни наричат хлебарки заради бомбардировките в Ротердам през 1940 г."
Роналдо Пиелдор от агитката на Аякс добавя: "Полицията стана по-добра в това да ни контролира и вече не е възможно да се бием и да хвърляме бутилки. Сега ни остава само вербалната агресия. Може да звучи глупаво, но ползването на еврейски символи ни обединява, може би е част от идентичността на някои наши фенове".
Режисьорката Пелед подчертава, че по-младите поддръжници на Аякс изобщо не разбират връзката. "Хубав анекдот е, че млади хора в Амстердам днес отиват при бижутер и питат за Звездата на Аякс, изобщо не знаят, че става въпрос за Звездата на Давид. Странно е, че в цялата дискусия по темата изобщо не си задаваме въпроса защо думата 'евреин' въобще е обидна".
А каква е връзката при Тотнъм?
В Лондон еврейските имигранти започват да пристигат по-късно, в края на XIX и в началото на XX век. Идват предимно от Руската империя, където по това време започват антиеврейските погроми. Съществува популярен мит, че Тотнъм е основан от евреи (дори мадридското издание "Марка" писа по темата, когато Спърс се изправиха срещу Реал Мадрид), но това не е вярно.
Евреите се настаняват в северната част на Лондон и известно време регионът е наричан "Малката Русия", а Тотнъм наистина е най-популярният отбор сред имигрантите. Причината е именно в локацията, а не в произхода на клуба.
Животът на работниците и дребните бизнесмени, дошли от Русия, преминава в квартала Тотнъм Хейл, а в същото време местните работници не са щастливи от масовата миграция на евреи и предпочитат Арсенал и Уест Хем пред Тотнъм.
Може би ключовото събитие за асоциирането на Тотнъм с евреите е един случай, станал известен като "Тотнъмския погром".
През 1909 г. двама латвийски имигранти анархисти правят опит за въоръжен грабеж. При двучасова престрелка с полицията и двамата в крайна сметка умират (единият на място, вторият по-късно в болница), но загиват и двама местни граждани, включително едно дете.
Вестниците в Англия са откровено антимигрантски настроени и обвиняват цялата диаспора за случилото се. Евреите го възприемат като директна заплаха и стадионът на Тотнъм става за тях място, където могат да се обединят.
"Шпорите" обаче си остават клубът конкретно на имигрантите евреи, докато през 20-те и 30-те повечето местни евреи предпочитат Арсенал.
Както и в Холандия, най-силен антисемитизъм феновете на Тотнъм търпят през 60-те и 80-те. Публиката на Спърс контрира обидите и нарича себе си Yid Army - "Армията на евреите".
Това обаче не се харесва на всички, тъй като "yid" е презрителна дума за евреин.
Важно е да се разбере, че също като при Аякс, много малка част от феновете на Тотнъм са евреи (около 5% според лондонския вестник The Jewish Chronicle).
Всъщност по-голямата част от еврейската общност не подкрепя точно Спърс и днес дори Арсенал има повече фенове евреи.
Но публиката на Тотнъм продължава да се асоциира с еврейската култура чрез определени символи и песни на агитката. Неприятното следствие са обидите от противниковите фенове.
Последните трима собственици на Тотнъм са от еврейски произход, а настоящият Даниел Леви си печели репутация, която най-много отговаря на стереотипите.
Той е труден при преговорите, харчи много внимателно парите си, а някои направо го определят за стиснат. Факт е, че цяла година Тотнъм не привлече нито един нов футболист.
Отборът и публиката обаче най-сетне се наслаждават на новия си стадион, а мениджърът Маурисио Почетино най-вероятно ще получи желаните средства за селекция през лятото. И без тях обаче Спърс са на полуфинал в Шампионската лига - първи от 58 години насам.
