Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Покана към момиче прекрати кариерата му в Ювентус и го тласна към депресия, два престоя в затвора и мисли за самоубийство

Някога той беше "Човекът, който ще струва милиони", но след преживяна депресия и два престоя в затвора, днес е далеч от футбола Снимка: Getty Images
Някога той беше "Човекът, който ще струва милиони", но след преживяна депресия и два престоя в затвора, днес е далеч от футбола

Едно безобидно текстово съобщение отвежда Венсан Перикар по неочаквано трънлив път, а той за малко изобщо да не оцелее, за да види края му.

Привлечен от Ювентус още като 18-годишен талант и главен герой в документален филм, озаглавен "Човекът, който ще струва милиони", Перикар прекратява кариерата си още на 28 след два престоя в затвора и борба със сериозни психични проблеми.

Днес бившият футболист с необичайна съдба гради нов живот за себе си като мениджър в телекомуникационния гигант "Бритиш Телеком Груп", а футболните му години му се струват нещо твърде далечно.

Перикар е роден в Камерун, но още 4-годишен се мести във Франция с майка си и с втория си баща. Футболният му път започва две години по-късно в школата на Сент Етиен, където снажното момче се изгражда като футболист и стига до първия отбор, а след само два изиграни мача Ювентус го отмъква заедно с други двама таланти от Франция.

"Знаех, че съм добър, но никога не съм мечтал или очаквал да бъда привлечен в Ювентус", признава Перикар.

Неопитният тийнейджър пристига в Торино през 2000 г., когато в Юве са имена като Зинедин Зидан, Давид Трезеге, Павел Недвед, Алесандро Дел Пиеро и Едгар Давидс.

"Не чувствах напрежение, вероятно защото бях само на 18 и наивен. Почти веднага взех да тренирам с първия отбор и ме приеха много добре. Зидан преминаваше край мен с топката с такава лекота, сякаш летеше, а първото докосване на Дел Пиеро беше абсолютно безпогрешно. Успявах да поддържам ниво и донякъде се адаптирах. Това ме накара да си помисля "Да, мястото ми е тук".

Във втория отбор на италианския гранд Венсан Перикар става голмайстор, а дебютът му за първия състав идва в голям мач - гостуване на Арсенал на "Хайбъри" в Шампионската лига.

Нападателят влиза като резерва в 61-вата минута и накрая си разменя фланелката с Патрик Виейра.

Бъдещето изглежда повече от обещаващо - но тогава настъпва абсурден обрат.

Перикар излиза на по питие с другите френски таланти, привлечени от Юве заедно с него - Абубакар Фофана и Франц Бертин. Играчите решават да поканят и тяхната учителка по италиански и затова Венсан ѝ праща съобщение - но минути по-късно един от директорите на Ювентус му звъни и го пита: "Защо каниш приятелката ми на среща?"

Дни по-късно и тримата играчи биват преотстъпени на различни клубове, като Перикар е пратен във втородивизионния английски Портсмут, воден от Хари Реднап.

"Онова съобщение никак не се хареса. По-късно един от директорите ме викна в офиса си и ми каза, че отивам в Англия. Това беше краят на периода ми в Ювентус. Не знаех нищо за Англия, не говорех езика, а преговори с мен нямаше", оплаква се бившият играч.

"Бях наранен и разочарован, не смятах, че го заслужавам. Не бях направил нищо лошо, а Ювентус реагира прекомерно. Беше си шокиращо, но трябваше да го преглътна и бързо да се адаптирам".

В началото не му е лесно да свикне с новото място, но се разписва още в дебюта си за Портсмут и допринася за влизането на отбора във Висшата лига в края на сезон 2002/03.

С 9 гола и 6 асистенции, Венсан Перикар загатва, че може да бъде важен футболист в състава. "Осъзнах какво е да играеш в първия отбор, да вкарваш и феновете да те обичат. А Хари Реднап знаеше как да извлече най-доброто от мен. Казваше ми, че не го интересува какво правя от понеделник до петък, стига да се представя добре в събота".

В предпоследния мач от кампанията обаче нападателят претърпява контузия и когато Помпи стартира сезона в елита, неговите травми започват да се трупат.

Точно когато се завръща в един мач на резервите, го сполетява кошмарното за всеки футболист скъсване на коленни връзки, което слага край на целия му сезон.

Перикар го приема тежко и развива депресивни състояния. "С тези контузии се уплаших, че хората ще загубят вяра в мен. Поставях под съмнение абсолютно всичко и влязох в порочен кръг". 

Футболистът е преотстъпен на няколко английски клуба, а през 2006 г. го взима Стоук Сити - мениджърът Тони Пулис му се доверява, тъй като преди това го е тренирал в Плимут.

Само два шампионатни гола през сезона обаче логично водят до това Перикар да загуби мястото си в състава. Играчът признава, че е имал колебания относно прословутия дефанзивен и директен стил на Пулис в Стоук.

"Бяха ме учили на футбол във Франция и Италия, където имаше много повече тактика и се играеше с топката по земя, не с прехвърлянето на цялата полузащита. Бях объркан и отново започнах да се съмнявам в себе си".

Депресиран и разколебан, Венсан се отдава на пороци - алкохол, хазарт и жени.

През 2007 г. е осъден за възпрепятстване на закона, след като е заловен да кара с превишена скорост.

В началото негов роднина поема вината, но после признава, че изобщо не е бил в колата и става ясно, че виновен е именно футболистът. Така Венсан Перикар е принуден да прекара четири месеца в затвора.

Снимка: Getty Images

Когато е пуснат, нападателят се завръща в Стоук, но не след дълго е арестуван отново и е върнат в затвора заради проблем с електронната гривна, която трябва да носи след пускането си на свобода. 

"Беше един от най-трудните периоди в живота ми, но също и един от най-хубавите, защото ми даде добър урок. Първият път в затвора беше поносим, поддържах форма и го преодолях, но вторият период почти ме пречупи", спомня си Перикар.

"Чувствах се все едно няма никой, който да ми помогне и да ме разбере, така че просто се предадох. За щастие съкилийниците ми не знаеха кой съм до последния ден. А можех да се превърна в мишена, имаше някои лоши хора там".

Играчът подновява футболната си кариера, но започват още периоди под наем в няколко отбора, а психически той съвсем се срива и в един момент даже обмисля самоубийство. 

"Гледах бутилката с приспивателни в спалнята и си мислех: "Мога да взема 6-7 наведнъж и все пак да се събудя на сутринта. Но и да не се събудя, никой няма да обърне внимание".

Тогава Венсан все още е собственост на Стоук и когато клубът усеща, че нещо не е наред с него, го праща на спортен психолог. Поставена му е диагноза депресия и с помощта на психолога започва постепенното му възстановяване.

В спортно-технически план обаче Перикар отдавна не е нужен на Стоук Сити и е освободен през лятото на 2009 г. 

Премества се в трета дивизия и вкарва един брилянтен гол за Карлисъл с изпълнение тип "скорпион", но и в този тим не се задържа дълго.

Когато се срива до шеста дивизия, някогашният талант на Ювентус решава, че не може повече и слага край на кариерата си, за да се премести на Южния бряг, където да бъде близо до дъщеря си.

На Венсан Перикар не му липсват идеи какво да прави след футбола и първоначално основава мениджърска компания за подпомагане на чуждестранни играчи, пристигащи във Великобритания.

После камерунецът, който притежава и френски паспорт, завършва висше образование със специалност Развитие на бизнеса, става и магистър по счетоводство и финанси.

Неговият университет в Портсмут възприема мобилното му приложение WhatsUp?, което осигурява достъп до помощ при психични проблеми.

"Бритиш Телеком" пък му дава възможност да заработи в компанията след дипломирането си.

Така към момента Перикар се намира в добър период, щастлив е и е в отлично душевно здраве далеч от футбола.

Не чувства и съжаление за развитието на футболната си кариера.

"Днес има толкова повече разбиране относно психичното състояние на хората. Иска ми се тогава да знаех това, което знам сега. Щеше да ми помогне и на мен, и на други със същите проблеми".

Е, той все пак признава, че се връща към епизода, който е променил футболната му съдба. И не е равнодушен към станалото.

"Да, иска ми се никога да не бях пращал съобщението до учителката по италиански - но все още смятам, че случилото се впоследствие беше прекалено".

Най-четените