Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще ексхумират ли тялото на Марадона, за да сбъднат желанието му?

Измина почти месец от смъртта на аржентинската футболна легенда Диего Марадона. През това време се проляха много сълзи, а почитателите на дон Диего още дълго ще скърбят за него. Стотици други гениални личности от света на футбола изпратиха Марадона с много тъга, а Пеле дори му написа трогателно писмо.

"Ти беше гений, който плени света. Магьосник с топка в краката. Истинска легенда. Но над всичко това, ти беше голям приятел с огромно сърце. Аз знам, че днес светът би бил много по-добър, ако по-малко сравняваме, а повече просто оценяваме и аплодираме тези, които заслужават. Ти си несравним, исках да ти го кажа", написа Краля.

Но наред с тъгата по отишлия си виртуоз на играта смъртта му даде начало и на много скандали. Като разследването срещу медицинския персонал, обгрижвал Диего; битката за наследството на звездата; обиските в дома и кабинета на личния му лекар и др.

Наред с всичко това като гръм от ясно небе се появи и сензацията, че Марадона е поискал тялото му да бъде балсамирано и изложено в мавзолей.

Това разкри адвокатът на световния шампион от 1986 г. Матиас Морла. Аржентинските медии твърдят, че близките на Диего са били уведомени, но все пак решили да го погребат, което нарушава предсмъртната му воля. Ако те решат да уважат неговото желание, то тленните му останки ще трябва да бъдат ексхумирани.

Историята вече получи широка гласност, а в чуждестранни публикации се появи и фрагмент от въпросното писмо, в което Диего посочва, че иска мавзолей като този на Владимир Ленин.

"След задълбочен анализ искам да изразя желанието си след смъртта ми тялото ми да бъде балсамирано и изложено в мавзолей, заобиколено от всичките ми трофеи, личните предмети и спомени", пише Диего на 13 октомври.

Двете му дъщери Далма и Джиана обаче се съгласиха единствено тялото на баща им да бъде изложено за поклонение за няколко часа в президентския дворец в Буенос Айрес. След това той бе положен близо до своите родители в гробищен парк. Невъзможността феновете да се сбогуват със своя любимец доведе до сблъсъци с полицията.

Предсмъртното желание на Диего може и да ви се струва прекалено ексцентрично, но напълно отговаря на натурата му. Споменаването на Владимир Илич изобщо не е случайно. През целия си живота Марадона подкрепяше идеите на социализма и бе голям приятел с Фидел Кастро и Уго Чавес. А Москва все още помни посещението му на мавзолея на Червения площад.

За кубинския лидер аржентинецът твърдеше, че е "вторият му баща" и "бог". Не е никак случайно. В началото на века Фидел подаде ръка на Диего, който лъкатушеше между живота и смъртта. Футболната легенда прекара цели четири години под зоркия поглед на вожда и успя да стъпи на краката си. "Той отвори вратите на Куба за мен, когато клиниките в Аржентина ги затваряха, защото не искаха смъртта на Марадона да лежи на тяхната съвест - разказа по-късно Диего. - Фидел много ми говореше за наркотиците и за възстановяването. За това какво мога да правя и какво не бива."

По време на рехабилитацията си в Куба Марадона и Кастро се виждат или поне чуват почти всеки ден. Често се хранят заедно и надълго и нашироко обсъждат политиката и футбола. Когато Кастро почина, Диего заяви: "Подобна мъка съм изпитвал единствено когато си отиде татко."

Любовта му към Кастро беше толкова силна, че си татуира неговия портрет на левия си крак. На ръката си пък аржентинецът имаше друг кубински лидер - Че Гевара. "Аз съм Че Гевара на футбола", обичаше да казва Диего са себе си.

С Чавес отношенията му не бяха чак толкова близки, колкото с Кастро, но и с него ги свързваше силно приятелство.

В една от речите си за венесуелския президент Марадона пламенно обясни своята вяра в социализма и омразата си към САЩ: "Уго Чавес промени начина на мислене на латиноамериканците, които в миналото живеехме под контрола на Съединените щати. Той доказа, че можем да вървим по свой път. Именно заради това той беше уважаван и смъртта му беше огромна загуба за всички, които го познаваха и обичаха. Ние сме негови последователи, докато умрем. Вярвам в Чавес, аз съм Чавист. Всичко, което Фидел и Чавес направха за мен, беше най-доброто възможно, което може да се направи. Мразя всичко, свързано със Съединените щати. Мразя го от дъното на душата си."

Това не бяха празни думи и поза. Диего наистина вярваше в идеята.

Няколко години преди тирадата в подкрепа на Чавес, Марадона протестира срещу Джордж Буш, когато американският президент дойде в Аржентина на посещение, след като беше преизбран за втори мандат. Диего поведе протестния марш и облече тениска "Stop Bush". Нищо чак толкова фрапиращо, бихте казали. Но вместо "s", беше изобразена свастика. Но не само това. Позволи си да нарече Буш "човешки боклук" и "убиец". "Предпочитам да бъда приятел с Фидел Кастро", отбеляза той очевидното.

Миналата година Марадона демонстрира подкрепата си и за бившия боливийски президент Ево Моралес. Двамата бяха приятели от 2008 г., когато Диего дойде в Ла Пас за благотворителен мач, приходите от който отидоха за помощ на засегнатите от наводненията боливийци.

Въпреки приятелството си със социалистите, самият Марадона се пробва в политиката не под техния флаг, ставайки член на управляващата перонистка партия. Перонизмът, към който се придържаше Диего, съчетава чертите на националния реформизъм, християнския социализъм, корпоративизма и популизма. Но възможно ли е да ви учуди нещо, когато става въпрос за Марадона?



Най-четените