Докато хората по света се борят, за да издържат на социалната изолация и принудителното седене вкъщи заради COVID-19, в един регион на Европа такъв проблем не съществува.
Потвърждава го 21-годишната шведка Кася, която далеч не е притеснена от перспективата да си седи сама у дома в двустайния си апартамент в Упсала.
В скандинавските държави подходът към пандемията от коронавирус е малко по-различен, но въпреки това спазването на социална дистанция и оставането вкъщи стават все по-препоръчителни.
За скандинавците обаче, както обяснява и Кася, подобни инструкции са изключително лесни за спазване и донякъде.
Тя посочва, че в този регион хората са свикнали да прекарват по-голямата част от времето си у дома и като цяло не са сред най-социалните нации. През това време си намират куп занимания за вършене между четири стени. Младата шведка казва, че обича да преподрежда гардероба си, да прави упражнения и да препрочита любимите си книги.
Датчаните имат своето hygge - идеята да сътвориш съвършения домашен уют около себе си, за да е удоволствие да си седиш вкъщи, сгушен на дивана. Житейската философия на финландците пък включва pantsdrunk - да пиеш у дома по бельо или пижама, често сам и без компания за наздравиците.
Огромна част от домакинствата в Скандинавия са съставени от един човек, а явлението две поколения да живеят под един покрив на практика не съществува. Там средната възраст, на която човек заживява сам, е 18-19 години, докато в други части на Европа е 26 години.
Някои експерти вярват, че именно подобни навици ще помогнат в борбата с коронавируса в Северна Европа.
Един поглед към някои от най-засегнатите страни - Италия и Испания - показва, че в тази теория има голяма доза истина. В тези южноевропейски страни е обичайно няколко поколения да делят едно домакинство и един общ дом.
Бьорн Олсен, професор по инфекциозни болести от университета в Упсала, споделя същото мнение. Той заявява, че ако в един дом живеят повече поколения, бързото разпространение на заразата е гарантирано. От друга страна в големите скандинавски градове голяма част от младите хора живеят сами, което спомага за забавянето на болестта.
Други специалисти посочват, че повечето скандинавци така или иначе се държат сякаш са поставени в социална изолация. Има редица карикатури, които илюстрират как те избягват на всяка цена да сядат близо до други хора, а в сравнително пълен автобус предпочитат да стоят прави, отколкото да делят седалка с друг пътник.
На тези северноевропейци не им трябва пандемия, за да предоставят на околните достатъчно лично пространство и необходимата дистанция.
Те спазват и още един здравословен навик - остават си вкъщи и при най-малката следа от неразположение.
В настоящата ситуация това означава, че скандинавците с каквито и да било симптоми на новия щам на коронавируса са се затворили у дома и не допускат дори и най-близките си до тях. Работодателите от своя страна насърчават подобно поведение и при първите признаци на кашлица или висока температура пускат служителите си в щедро заплатен болничен.
Малко други европейски държави могат да се похвалят с толкова социална здравна система и това нерядко принуждава хората да се явяват на работните си места болни, въпреки че има голям риск да заразят колегите си.
Дори Швеция, известна с по-либералния си подход към пандемията от COVID-19, започва полека-лека да затяга мерките. Ресторантите и кафенетата там са отворени, но все повече се налага препоръката те да преминат само на доставки по домовете. Държавата моли всеки, който може да работи от дома си, да го направи.
Социалната изолация за хора със симптоми, подобни на грип, както и на граждани над 70 години, е на практика задължителна. Пътуванията по неуважителни причини също се предполага да бъдат сведени до минимум.
Очевидно в Скандинавия доверието в правителствата и институциите е огромно. Така например в Стокхолм градският транспорт отчита 50 процента спад в пътникопотока, при това без правителството да е налагало строги рестрикции.
Изследване на социологическата агенция Novus сочи, че три четвърти от шведите спазват дистанция от поне един метър от околните. Подобни мерки се смята, че дават изключително добър резултат и във Финландия. Към 5 април Хелзинки отчита едва 1882 случая, по данни на института "Джонс Хопкинс", откъдето регистрират 25 смъртни случая.
Норвегия също смята, че вече е стабилизирала броя си на критичните пациенти, болни от коронавирус. Там правителството отбелязва, че в последните четири дена броят на хоспитализираните и тези с нужда от командно дишане остава непроменен.
Норвежките здравни власти посочват и че около 50 хил. души са в доброволна карантина заради симптоми на коронавируса и допълват, че тази карантина се спазва изключително стриктно.
Друг фактор, който помага в случая, е, че нордическите нации са запалени почитатели на новите технологии и дигитализацията. В тези страни процентът на служители, заети в сектора на информационните технологии, е много висок. Финландия е на първо място в Европа по този показател - по данни Европейската комисия над 6,6 процента от работещите в държавата са ангажирани в информационния сектор.
На второ място е Швеция, където 6,3 на сто от активните работещи шведи са в ИТ сектора. За сравнение процентите в България и Гърция са около 2 на сто.
Според Глобалния индекс за иновации от 2019 г. Швеция, Финландия и Норвегия са сред страните с най-много иновации в рамките на 12 месеца.
Така повече от две трети от скандинавците нямат никакъв проблем да работят от вкъщи, а освен това разполагат с лесен достъп до редица онлайн услуги. Страстта към дигитализацията и към пренасянето на работата изцяло онлайн вече показват колко са ефикасни в разгара на пандемията от COVID-19.
Като заклети домошари, скандинавците нямат никакъв проблем да поддържат връзка с роднините и приятелите си чрез мобилни приложения. Както казахме, в Северна Европа е изключение пълнолетни деца да живеят с родителите си, така че младежите са свикнали да "виждат" роднините си през Zoom и FaceTime.
Има и още една причина младите хора в Скандинавия да често да водят социален живот повече онлайн, отколкото навън, и това са цените в скандинавските барове и ресторанти. Алкохолът по заведенията във Финландия например е със 72 на сто по-скъп от средното ниво в Европа, а в Швеция цените на питиетата са с 50 процента по-високи.
Излизането вечер "за по питие" не е толкова често събитие, колкото е в страни като Франция, Италия или Испания.
Затова и жители на Скандинавия като Кася не са особено притеснени от перспективата да прекарат известно време изолирани в домовете си, без възможност да се шляят по баровете и да се събират на големи компании.
А вярата си в институциите и в технологиите дава на скандинавците увереността, че ще преминат през всяка криза, дори и тя да е наречена COVID-19.
