Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Стадионът се разпада, феновете воюват със собственика, играч спи на пода... Но отборът е в топ 4 и мечтае за Шампионска лига

Радамел Фалкао - Тигъра донесе победата над Барселона през октомври. Но славният ветеран далеч не е единственият в Райо Валекано, който заслужава внимание Снимка: Getty Images
Радамел Фалкао - Тигъра донесе победата над Барселона през октомври. Но славният ветеран далеч не е единственият в Райо Валекано, който заслужава внимание

След всеки домакински гол в полза на Райо Валекано, стадионът се възпламенява от откриващите тонове на вечния хит на Europe - The Final Countdown.

Феновете по порутените трибуни размахват шаловете си и запяват прочутия мотив, според установената от години традиция.

Но напоследък странното е, че им се случва да го правят по-често и въодушевено от когато и да е преди. Защото техният любим Райо завършва 2021 г. не просто на място, даващо право на участие в евротурнирите.

Нещо повече, малкият мадридски клуб в момента е в зона "Шампионска лига". 

Райо Валекано и Шампионска лига? Преди някоя и друга година това би звучало толкова вероятно, колкото отборът да се запъти към Венера (както се пее в The Final Countdown).

В състоянието, в което клубът се намира в момента, и предвид скромната му история, случващото се е футболно чудо - и нищо по-малко от това.

Райо има едно участие в Европа в историята си, през 2000/01, когато се класира благодарение на квотите за феърплей. Иначе в сезона беше завършил едва девети в първенството, което впрочем е и най-доброто му класиране.

През миналата кампания пък тимът завърши шести - само че във втора дивизия.

И не е само това, не говорим просто за новак в Ла Лига, спечелил промоция през плейофите, който надминава очакванията. Говорим за място, където цари пълна бъркотия.

Както казва капитанът Оскар Трехо, "Ако бях фен на отбора, щях да крещя и псувам, защото това е единственият начин на някои хора да им се отворят очите и да им пламнат ушите". Трехо не се притеснява да говори открито срещу собственика Раул Мартин Преса и да застане на страната на феновете във войната срещу боса.

И има защо: проблемите се трупат един връз друг от доста време.

Райо е най-малкият клуб в Ла Лига, няма пари, няма система за онлайн продажба на билети, а стадионът буквално се разпада.

Неотдавна млад играч от втория отбор се оплака, че е бил излъган с договора си и е трябвало да спи на пода в общежитие с още шестима. Женският отбор на Райо пък няма доктор и при нужда футболистките получават помощ от медицинския щаб на противника.

В момента феновете искат само едно нещо от собственика Преса - да си тръгне. И му го казват непрекъснато в лицето.

Както понякога се случва във футбола, първият отбор надмогва всичко това и стои гордо на четвърто място в Ла Лига, на точка над все още действащия шампион Атлетико Мадрид. При положение, че почти половината мачове от сезона вече се изиграха.

В титулярната единайсеторка на Райо Валекано има само двама футболисти, които не бяха в тима и в Сегунда дивисион миналия сезон. Един от тях е и най-голямото име в състава Радамел Фалкао - славният колумбийски ветеран, вече на 35 години.

Друго от правещите впечатление имена в Райо е това на Бебе, запомнен във Висшата лига като един от най-гръмките трансферни провали на Манчестър Юнайтед (сред които по едно съвпадение е и Фалкао).

А що се отнася до статистиката в домакинските мачове, Райо Валекано не е просто на европейско ниво, а е в челните места на континента.

Отборът натрупа 25 от 27 възможни точки у дома и в това отношение е по-добър не само от Реал Мадрид, Барселона и останалите в Ла Лига, но и от ПСЖ, Байерн Мюнхен, Манчестър Сити, Ливърпул и всички други във водещите европейски лиги. 

Снимка: Getty Images

"Догодина Райо-Ливърпул", скандират вече привържениците на "Валеканос", припомняйки си стара песен от репертоара, възникнала преди над 20 години.

Цялата история дотук е една парадоксална футболна приказка и пример, че понякога кризата в един клуб всъщност помага на футболисти и треньори.

"Кара те да искаш да защитаваш фланелката", както се изразява капитанът Трехо. Сигурно помага и фактът, че стадионът си има своите специфики, не е най-модерното и комфортно за гостуващите отбори съоръжение, теренът е по-малък от стандартното, настилката не е идеална.

39-годишният старши треньор Андони Ираола (само от три години е в професията, но вече успя да върне Райо в елита) призовава за спокойствие. 

И подчертава, че програмата досега е била благосклонна, което е вярно. В домакинските мачове Райо Валекано надделя предимно над опашкарите в класирането, а като гост записа само една победа.

Няма как обаче сензацията да бъде обяснена само с програмата, защото футболът на Райо просто не е футбол на аутсайдер, който бързо ще се срине и ще бъде забравен.

Е, вероятно ще отстъпи поне няколко места в таблицата и може и да се размине с евротурнирите, но да не забравяме, че през август беше считан за сигурен изпадащ. 

По-важното е, че стилът е налице. Очаква се отбор, идващ от втора дивизия и разчитащ на домакинските мачове да е биткаджийски настроен. Да се брани и да удържа.

Райо Валекано обаче е директен, атакува и не се смущава. Играчите не се страхуват от сблъсъци (№1 са в Ла Лига по брой единоборства), но не играят мръсно и не са дефанзивно подредени. 

В домакинските мачове имат 19 вкарани гола (единствено Севиля е с повече), само веднъж не са успели да се разпишат на стадиона си, само два отбора са отправили повече удари.

Съществува някаква шеметна страст в играта на Райо, естествено подклаждана и от препълнените трибуни.

Футболистите на Ираола се хвърлят в атаки и често вкарват рано, нападат масирано и създават числено предимство в ключови зони по крилата.

Никой отбор в елита не е отправил повече центрирания от Райо Валекано. Отляво Алваро Гарсия е развил най-голямата скорост в елита досега. Никой пък няма повече асистенции от Трехо.

Когато топката бъде загубена, следва яростна първа вълна на преса, преди всички да спринтират обратно и да се приберат в защитна формация.

Може би "организиран хаос" е добро определение за това, което се случва. И треньорът признава, че такова нещо е трудно за постигане.

"Предпочитам прекалено много хаос пред прекалено много организация. Предпочитам да играем на висока скорост, дори да води до малко прибързаност, вместо да играем по-бавно и да имаме повече контрол", категоричен е Андони Ираола.

Нищо чудно, че мачовете оставят зрителите без дъх. 

"Трябва да даваме нашия принос за удоволствието на публиката", допълва Ираола и с това обобщава цялата идея.

Футболът трябва да носи забавление, а в момента едни от най-забавните му проявления са въпросните вечери на стадион "Кампо де футбол де Валекас" - с необуздания Райо Валекано в действие.

   

Най-четените