"На 10 бях талант номер едно в квартала и в целия район. На 12 вече бях в академията на Куинс Парк, но на 14 получих контузия. Никога не се възстанових напълно, поиграх още малко там, освободиха ме, преди да навърша 17. След това играя футбол отвреме навреме с приятели. Бях в депресия и близо 5 години не успявах да си стъпя на краката, да си намеря работа... Обърнах се към алкохола. Семейството ми ме спаси."
Днес човекът, който го казва, е на 31 години. Представя се просто като Таш, но лесно може да се провери кой е, все пак всеки един млад играч из английските академии на футболните клубове се води по списък.
Не е станал професионален играч. И е влязъл във вакуума, който често поглъща момчета като него.
Колко често ли?
Само в английския футбол, изследването е категорично - не повече от 1 процент са тези, които "успяват" и превръщат играта в професия, след като са изкарали 5, 6, че и 10 години в академията на даден клуб. Реално това е цялото им детство и тийнейджърските години, напълно погълнати и дадени за футбола. Статистиката е смразяваща - около 1.5 милиона момчета се занимават с организиран футбол във възраст от 7 до 18 години в страната. До Висшата лига стигат 180 (0.012 %). До професионален футбол - около 1 процент общо.
И какво, ако не успееш?
През миналата седмица Трент Александър-Арнолд, който мина през академията на Ливърпул от 8-годишен, за да е твърд титуляр в първия отбор днес, както и национал на Англия, основа фондация. Тя се казва "След академията". Нейната цел е да подпомага именно онези, които "не успяват". Трент е от онези, от единия процент, които "успяха".
"Това е тъмната страната на играта. Тази, която феновете не виждат - казва Трент. - Те гледат мача в събота и се радват на головете, коментират кой как е играл, класирането ... Но колко мрачни истории има извън това, което се вижда.
Футболът е целият живот на всяко момче, което стигне до академията на клуб. Не знаеш нищо друго, често и не правиш нищо друго, освен да тренираш. Мечтаеш, че един ден ще се в първия отбор, ще си известен, ще играеш големи мачове и ще осигуриш себе си и семейството си финансово. Но това не се случва. Освобождават те. Контузия или просто решение на хората, което следят всички момчета в академията. И тогава?
Искам да опитам да помогна на тези, които са освободени и губят пътя си след сриването на мечтата им. Днес в повечето академии на големите клубове има психолози, но това не е достатъчно. Хиляди млади хора излизат неподготвени за живота, след като са изгубили футболната си мечта."
Един от първите партньори на Трент в инициативата е Стивън Джерард.
Други такива, свързали се с него в дните, когато бе обявен стартът на фондацията, са Джон Тери и Стив Сидуел. Всички те са от онези, които "успяха". И знаят цената на това, както и пропастта, в която отиваш, ако си от другите 99 процента.
Няколко тежки случая станаха популярни в Англия в последните години, а за стотици други сигурно дори не се знае. През 2020-а се самоуби Джереми Уистън, отхвърлен от академията на Манчестър Сити талант. И то, само на 21 години. Това бе най-известната история, но такива за проблеми с алкохола, наркотиците и закона, след като талантливи момчета не са успели във футбола, има десетки. Десетки, за които знаем. Вероятно са далеч повече.
"Две са основните причини - смята Сидуел, минал през академията на Арсенал и изиграл близо 300 мача във Висшата лига с Рединг, Челси, Астън Вила, Фулъм и Стоук. - Едната е, че повечето от тези деца растат само с топката и футбола. Нямат друго, не получават друго от образованието им, което се превръща в периферно заради играта и тренировките. И ако не са насърчавани у дома или в клуба, практически не познават другите сфери от живота. И, ако на 18 разбереш, че си освободен, а друг отбор не те одобри, оставаш на улицата. И не знаеш с какво да се захванеш. Много е трудно. Самочувствието ти е на нулата, напълно загубил увереност от това, че си отхвърлен. И едновременно с това, нямаш никакви познания или умения да правиш друго.
Второто е средата. Наоколо се навъртат "приятели", докато си във футбола. Очаква се, че ще станеш професионален играч и ще изкарваш пари, които са доста над средните за страната. В момента, в който това не се случи, изведнъж оставаш сам. Понякога - сам и в дългове, не просто без пари и посока."
Трент, с помощта на други опитни бивши и настоящи играчи, ще опита да намери решение на проблема. Разбира се, едва ли ще помогне на всички. Това са десетки хиляди отхвърлени от футбола момчета всяка година.
Идеите са в няколко посоки:
Ще се правят курсове в различни сфери, които юношите могат да посещават още, докато са в академиите. Или след това, когато пътят към професионалната игра е затворен. Така те ще могат да получават определени умения и дори удостоверения, за да потърсят бърза реализация извън футбола.
Ще има безплатни организирани общи или индивидуални сеанси при психолози.
Няколко големи медии вече са поискали контакт с фондацията, за да се организира връзката за това момчета да стажуват и да останат близо до играта, в ролята на анализатори, репортери, коментатори или друго, свързано с медийното отразяване.
Ще се организират и лагери по подобие на френския опит. Във Франция от години има тренировъчни кампове за играчи, които нямат договори и чакат такива.
Често не се замисляме за тази страна на футбола. И е нормално. В човешкото съзнание и подсъзнание е заложено да "поглъща" най-вече това, което вижда ясно с очите си. А то е - Висша лига, милионери, големи звезди, милиони почитатели в социалните мрежи, лукс, блясък и слава.
А от другата страна остават милиони момчета по света (макар в случая да се концентрираме върху Англия, ситуацията е еднаква навсякъде), които на 16-18 години не знаят друго, освен футбола.
Той може да ти даде много, ако "успееш". Но в обратния случай, взел ти е всичко. Изстискал е от теб най-важните ти години, а те оставя на улицата в пълна дупка.
