Това е класически сюжет във футбола.
Новоназначеният треньор често иска да доведе в клуба хора, на които има доверие и с които е изградил здрави отношения на миналите места, където е работил.
Ерик тен Хаг обаче докара тази тенденция до съвсем друго ниво в Манчестър Юнайтед.
Нидерландецът очевидно има пристрастия към играчите, които тренираше в Аякс в годините, когато постигна най-големите си треньорски успехи.
А и дори да изключим бившия му отбор, той неизменно показва предпочитания към свои сънародници и към футболисти, състезавали се в нидерландската Ередивизи.
Още през първото му лято в Юнайтед към него се присъединиха Лисандро Мартинес и Антони, взети от Аякс за много сериозни суми. Тен Хаг настояваше и за друг от своите бивши възпитаници, Френки де Йонг, пробил в амстердамския гранд именно по негово време.
Вместо Де Йонг, мениджърът получи игралите в Ередивизи Тайрел Маласия и Кристиан Ериксен, а през януари се подсили и със сънародника си Ваут Вегхорст под наем.
През следващото лято на "Олд Трафорд" беше привлечен бившият вратар на Аякс Андре Онана, както и Мейсън Маунт, за когото едва ли мнозина помнят, че има зад гърба си един сезон във Витес.
Тенденцията продължава с пълна сила и това лято, когато беше купен нидерландският нападател Джошуа Зиркзее, а дуото Матайс де Лихт - Нусаир Мазрауи се събра с Тен Хаг след общия им период в Аякс.
Да не говорим и че към щаба на специалиста се присъединиха двама нидерландски треньори, Рене Хаке и Рууд ван Нистелрой.
Някои от споменатите попълнения се оказаха големи издънки, други се проявиха в по-добра светлина, за трети още е рано да се каже дали от престоя им в Юнайтед ще има някаква реална полза.
Но е факт, че Тен Хаг се сдоби с футболисти, които искаше и на които вярва. И в началото на неговия трети сезон в Манчестър вече няма как да важат някакви оправдания - той трябва да осигури резултати, отговарящи на очакванията в английския гранд.
В интервю още преди няколко месеца треньорът получи въпрос относно склонността си да взима кадри от нидерландското първенство и опита да омаловажи тенденцията.
"Каземиро играл ли е в Ередивизи? Ериксен е играл там, но преди 10 години, преди да бъде в Спърс и Интер. Виждам, че дори Мейсън Маунт е свързван с Ередивизи, а неговият трансфер няма нищо общо. А ако привличате играчи от Аякс, само вижте историята на клуба. Оттам са излезли много, много играчи за топ клубовете по цял свят. Списъкът е дълъг", отговори тогава Тен Хаг.
Ако погледнем числата, виждаме, че няма нищо случайно в трансферните цели на треньора.
От 20-те играчи, привлечени в Юнайтед по негово време, петима са играли при него в Аякс, а Софиан Амрабат се е изявявал под негово ръководство в Утрехт.
Четирима от привлечените са нидерландци, а общо 10 (половината) са играли в елита на Нидерландия.
Разбира се, Тен Хаг е прав, че футболът в неговата страна е произвел някои от най-големите футболисти в историята, а специално неговият Аякс достигна полуфиналите в Шампионската лига през 2019-а и беше пълен с млади таланти.
Но акцентът върху тях при селекцията на Манчестър Юнайтед е непропорционален - клубът е похарчил около 250 млн. паунда само за футболисти на амстердамския клуб от общо 570 млн., вложени за селекция при Тен Хаг.
Тепърва ще разберем дали Де Лихт и Мазрауи ще се окажат успешни покупки, но и при двамата съществуват съмнения относно способностите им на топ ниво.
Централният защитник беше страхотен в Аякс, но не успя да се наложи последователно в Ювентус и Байерн Мюнхен, а през януари баварците предпочетоха да вземат Ерик Дайър (дълбока резерва в Тотнъм), отколкото да се доверят на Де Лихт.
Мазрауи също не успя да убеди през 2-годишния си престой на "Алианц Арена", макар че притежава качества.
При него основният проблем са контузиите, а манчестърци и без това изпитват огромни главоболия от това естество и през миналия сезон бяха рекордьори по травми във Висшата лига.
За останалите бивши футболисти на Аякс, привлечени от Тен Хаг, вече можем да дадем оценки, макар и неособено положителни.
Всъщност само един от тях е несъмнено сполучлив трансфер и това е Лисандро Мартинес, въпреки че контузиите продължават да му пречат да достигне максималния си потенциал.
Аржентинецът в момента е най-добрият бранител в Манчестър Юнайтед и доказа, че притежава необходимите качества и характер, за да бъде сред лидерите на състава.
Не е съвпадение, че големите страдания на "червените дяволи" през миналия сезон дойдоха именно докато Лисандро отсъстваше.
Тогава се очакваше доста повече от други кадри на Аякс като Андре Онана и Антони, но те не се оказаха толкова надеждни.
Вратарят се представя противоречиво и редува големи гафове с добри изяви, докато бразилецът се превърна в един от най-големите трансферни провали в цялата история на Юнайтед и платените за него 100 млн. евро станаха повод за безкрайни критики и подигравки.
Въпреки всички промени на "Олд Трафорд" през последните месеци, инициирани от новия силен човек в клуба сър Джим Ратклиф, очевидно Тен Хаг продължава да има много силен глас при селекцията.
Сделката за Де Лихт и Мазрауи изглежда поредната, при която думата на мениджъра тежи най-много, въпреки че той вече има над себе си директорите Дан Ашуърт, Джейсън Уилкокс и Омар Берада.
Няма нищо лошо в това един мениджър да подбира футболистите, с които ще работи, но в такъв случай няма никакви оправдания за последващите резултати.
А Ерик тен Хаг прекара миналата кампания предимно в оправдания.
Крайният резултат беше най-лошото класиране на Юнайтед в Премиър лийг и конфузно отпадане в групите на Шампионската лига. Спечелената Купа на Англия осигури положително настроение накрая след много тежки месеци, но няма как да е достатъчна за клуб като този.
През 2024/25 Тен Хаг ще трябва да постигне доста повече, за да оправдае оставането си на поста. Юнайтед трябва да се завърне в Шампионската лига и да съкрати дистанцията с Ливърпул, Арсенал и Манчестър Сити.
А възпитаниците на Аякс и Ередивизи имат да доказват, че английският елит не е твърде високо ниво за тях - от това зависи и бъдещето им в отбора, и това на треньора, и развитието на "червените дяволи".
Стартът е тази вечер с домакинството на Фулъм и ако нещата не потръгнат, Тен Хаг едва ли ще изкара докрай третия си сезон на Острова.
