Той даде всичко в най-трудните години на Ливърпул и Атлетико, а после завърши в родния си клуб като легенда

На 30 ноември Макси Родригес опитваше да сдържи сълзите си, докато стоеше на терена и наблюдаваше как трибуните на "Ла Бомбонера" се опразват.

За него наближаваше краят. Беше изиграл един от последните мачове в кариерата си в своя 22-ри сезон като професионален футболист. 

Не всичко се беше случило както си го беше мечтал, но той щеше да се оттегли като играч на любимия си Нюелс Олд Бойс с превърналата се в емблематична фланелка с №11 на гърба.

Няколко дни по-рано полузащитникът беше обявил, че оставащите три двубоя от сезона в Аржентина ще бъдат последни за него и след тях ще прекрати кариерата си.

"Дойде моментът, за който мислех, че никога няма да настъпи", призна 40-годишният Родригес. "Това е трудно решение, но съм спокоен... дадох всичко и повече нямам какво да дам".

Последвалата вълна от позитивни коментари и изразяване на уважение бяха доказателство за значимостта на Макси Родригес като футболист и като личност. Наричат го Звяра - но дори да е такъв на терена, извън него е доста тих и скромен.

Макси не оставя зад гърба си безброй трофеи и индивидуални отличия. За две десетилетия е спечелил всичко на всичко четири големи купи, а в над 50-те си мача за националния отбор на Аржентина не успя да се окичи със златен медал.

В тази футболна ера, когато сме заливани с цифри и рекорди като доказателства за величието на този и онзи, показателите на Макси Родригес едва ли ще впечатлят някого.

Но навсякъде, където игра, той си спечели пълна любов и уважение, колкото заради футболните си качества, толкова и заради характера.

Макси представлява завръщане към старите ценности, той е култовият герой, любимецът на работническата класа.

Отдаден, самоотвержен и поставящ се изцяло в услуга на отбора, Звяра винаги притежаваше и класата, и хитростта и магията, за да произведе нещо специално на терена. Често го правеше, когато тимът му имаше най-голяма нужда.

Макси е роден в Росарио, откъдето е и самият Лионел Меси. Двамата споделят общ клуб, Нюелс Олд Бойс, където Родригес започва своята кариера.

Първият европейски тим на халфа е Еспаньол и му отнема известно време да се наложи там, но в третия си сезон той избухва и вкарва 15 гола, за да изстреля каталунците до пето място в Ла Лига.

Sportcafe Футбол свят

Първият чернокож в Челси отказа кокаина, пребори рака, но призна: Толкова болеше, че поисках от доктора да ме приспи

Драматичният живот и голямата кауза на Пол Кановил

Аржентинецът се превърна в международна звезда, когато премина в Атлетико Мадрид и там прекара най-силните си години. 

В същия период заблестя и с екипа на Аржентина.

Един конкретен момент го превърна завинаги в герой на нацията - на Мондиал 2006, когато Макси Родригес вкара в продълженията срещу Мексико.

Тогава Аржентина беше отбор, способен да спечели световната купа. Макси беше свързващото звено между работлива полузащита и плеяда от невероятни звезди в атаката като Хуан Роман Рикелме, Ернан Креспо и Хавиер Савиола. 

От скамейката пък своя шанс изчакваха Лео Меси, Карлос Тевес и Пабло Аймар.

Както обаче често се случва при аржентинците, многото талант на едно място невинаги дава очакваните резултати. В онзи мач срещу Мексико отборът се мъчеше и завърши 1:1 в редовното време. 

В осмата минута на продълженията Родригес спечели една топка в своята половина и комбинира с Меси (все още тийнейджър), за да започне атака.

После Макси отново получи топката точно пред наказателното поле, за да я овладее на гърди и да я изстреля с по-слабия си ляв крак по изумителен начин:

Това е гол, който не се забравя.

И независимо, че Аржентина отпадна с дузпи от Германия на следващия етап, моментът на Макси няма как да бъде заличен от съзнанието на цяла една нация, луда по футбола.

На крилото обаче все му се падаше да играе за отбори, намиращи се в труден момент от развитието си и тепърва поели по пътя към величието. Затова и съдбата му беше да се раздава без да записва някакви огромни постижения. Докато беше в Атлетико, "дюшекчиите" бяха в преход точно преди началото на ерата с Диего Симеоне начело.

Затова и с мадридчани Родригес не спечели трофей. Сходен беше и периодът му в Ливърпул. За две години и половина той игра при Рафа Бенитес, Рой Ходжсън и Кени Далглиш, но не успя да постигне постоянство във Висшата лига.

Запалянковците от трибуната "Коп" го обичаха и пееха песни за него заради неизменната му упоритост и себераздаване, както и заради няколко бляскави моменти: например двата хеттрика в последните мачове от сезон 2010/11 срещу Бирмингам и Фулъм.

Или двата гола срещу Челси през 2011/12, единият в първенството, другият за Купата на лигата, която Ливърпул накрая спечели.

Тогава обаче Далглиш беше започнал да го задържа все повече на резервната скамейка, тъй като предпочиташе Стюърт Даунинг отляво.

В края на онзи сезон Макси Родригес напусна "Анфийлд" и макар че имаше достатъчно опции да продължи в Европа, предпочете да се върне към старата си любов: Нюелс. 

Това е неговият клуб и неговият град.

Такъв ход не се прави с главата, а със сърцето.

Тогава Нюелс вече отдавна беше в доста отчайващо положение и сезон след сезон се бореше да не изпадне заради системно лошо управление.

Мисията на Макси беше да спаси феновете от постоянната болка - и той наистина го направи.

Клубният герой Тата Мартино стана треньор и въведе красив стил с множество подавания, Габриел Хайнце управляваше защитата, но Макси придаваше нужната класа, за да изведе Нюелс на различно ниво.

През 2013 г. крилото изригна с още един от незабравимите си голове.

Тогава Нюелс достигна нов връх с полуфинал за Копа Либертадорес (най-добро постижение от 1992 г. нататък) и вдигна национална титла (в т.нар. финален турнир на аржентинската лига) за пръв път от 2004 г.

Естествено, че не друг, а Макси Родригес вкара най-важния гол в кампанията - когато се разписа победно в последната минута срещу Расинг за един луд успех с 4:3, качил Нюелс на върха в класирането.

Впоследствие отборът така и не слезе от първата позиция.

Следващите години бяха по-трудни и през 2017-а легендата напусна Нюелс за втори път. Беше се изпокарал с директорите, които продължаваха да теглят клуба надолу.

Родригес не се притесняваше да се изказва гласно и срещу крайната криминална фракция от агитката. Ултрасите пък в един момент бяха надраскали смъртни заплахи и бяха изстреляли курушуми по стените на къщата, където живееше бабата на футболиста.

Беше време Макси да смени обстановката и той изрече през сълзи: "Нюелс е моят дом. Там съм роден и там ще приключа".

Крилото отиде в уругвайския Пенярол спечели две поредни титли на страната, но после изпълни обещанието си и се завърна там, където принадлежи - и където остава една от най-големите легенди и водещ голмайстор.

Макси Родригес натрупа близо 300 мача за Нюелс Олд Бойс, но в последните години не успя да спечели повече титли.

През 2021-ва тимът завърши на разочароващото 19-о място от 26 отбора в аржентинската Примера, но да се фокусираме върху това би означавало да пропуснем целия смисъл на извървяния от Макси път.

Говорим за човек, на когото клубът кръсти трибуна, докато той още играеше. За личност, която статистиката не може да обхване. И за футболист, чието име феновете ще скандират дълго след отказването му.

Sportcafe Ретро

Къде са те сега: Последните съотборници на Джерард в Ливърпул - от унижението с 1:6 от Стоук

Стиви Джи се завърна във Висшата лига, но последният му спомен не е приятен