Репутацията на футболните номади обикновено не е добра и няма как да е различно, когато един играч постоянно сменя отборите си.
Българският футбол съдържа примери като този на Валери Божинов с неговите 16 различни клуба, някои от които едва ли и той самият помни.
Но дори случаят "Божинов" бледнее пред един истински пътешественик, обиколил изумителните 41 клубни тима в 24-годишната си кариера.
Става дума за Джеферсън Луис, който продължава да се лашка нагоре-надолу по английските дивизии и възрастта му от 42 години изобщо не му пречи все още да се състезава.
Този сезон той е играл "само" за два отбора - Бийкънсфийлд Таун и Норт Лий, които обитават седма-осма дивизия в английската футболна система.
Те далеч не са върхът в кариерата на Луис, играл някога срещу Арсенал за ФА Къп и даже записал мач за националния тим на Доминиканската република.
Този приключенец е истински рекордьор сред футболните номади и отдавна е задминал легендарния вратар Джон Бъридж, записал двубои за 29 клуба.
"Сякаш съм прокълнат", проплаква Луис, правейки равносметка на меко казано необичайната си кариера.
"Когато подписах с Рексъм, мениджърът Дийн Сондърс каза: "Иска ми се да беше дошъл в по-млада възраст. Сега щеше да си играч за Висшата лига".
"Като чуя това си мисля: "Уау. Явно нещо се е объркало за мен."
Джеферсън Луис се смята за упорито работещ и раздаващ се футболист, който винаги се влага максимално. Ако му покажеш любовта си, ще ти даде най-доброто от себе си.
Но той отдавна има славата на номад и мениджърите трудно му се доверяват, за да му дадат по-сериозен шанс.
"Хората казват, че сигурно съм някакъв бунтар, Джеферсън сигурно е някакъв грубиян. Така се поставя петно върху мен, някои треньори ме мислят за черна овца".
Роденият в Лондон състезател предизвиква скандал през 2002 г., когато е заснет как празнува чисто гол равенството на неговия Оксфорд Юнайтед срещу Арсенал в третия кръг на ФА Къп.
Малко по-рано той става герой с отбелязването на победния гол срещу Суиндън, класирал Оксфорд за битката срещу "топчиите".
Някъде в тези години Луис въобще не е информиран, че един от стабилните участници в елита Астън Вила иска да го привлече. Тогава той изобщо си няма агент да движи делата му.
Впоследствие нападателят просперира в Бристъл Роувърс под ръководството на Иън Аткинс, но когато Греъм Рикс поема поста, всичко се преобръща.
"Рикс дойде и ме съсипа. Каза ми, че ако не заиграя централен защитник, няма да играя никога повече за клуба. Аз отказах".
Така Джеферсън слиза надолу в дивизиите и заиграва във Форест Гийн, но там пък мениджърът Алан Люър е близък приятел на същия Греъм Рикс.
"Опитваше се да срине репутацията ми, не исках да съм в отбор, в който мениджърът ме тъпче".
Следва още обикаляне и отново събиране с Иън Аткинс в Бристъл.
Когато обаче Аткинс е уволнен, клауза в договора на Луис автоматично го прави свободен агент.
Той иска да продължи да играе при любимия си треньор, но трансферният прозорец вече е затворен и Джеферсън Луис е принуден да заиграе в още по-нискоразредни отбори, за да не губи форма.
Цялата му кариера представлява лутане в търсене на постоянен дом, но са малко нещата, за които нападателят наистина съжалява.
"Едно от съжаленията ми е, че работих със Стив Еванс в Кроули. Беше най-лошото нещо, което съм правил. Той се отнасяше много зле към играчите".
"Играхме с Уимбълдън и след мача ме попита за мнението ми. Казах, че сме подходили малко прекалено защитно към мача. Той се вбеси, взе да ругае и да фучи, плюеше навсякъде. Но сам беше поискал мнението ми".
За наказание Джеферсън Луис е натирен да играе за резервите и е вдиган всеки ден в 7 сутринта. Какво друго да направи, освен да смени отбора? За кой ли път...
Ръшдън енд Даймъндс го отмъква и Луис вкарва 7 гола в 26 мача, но клубът просто няма пари, за да го задържи. Така идва поредната дестинация - Гейнсбъро през 2010-а.
"Там си беше дупка. Доста от играчите не си даваха зор. Затова отидох в Дарлингтън", продължава куриозния си разказ футболистът.
Не след дълго Джеферсън получава ужасяваща новина, която го разтърсва - майка му е диагностицирана с рак на гърдата.
Решен да се завърне на родното си място в Северен Лондон, той за малко да се откаже от футбола.
Но за щастие, операцията на майка му е успешна и скоро Джеферсън Луис може отново да се съсредоточи върху спорта като играч на Линкълн Сити.
Мениджърът Дейвид Холдсуърт му допада, но... когато идва време за подновяване на договора, още веднъж се оказва, че парите не стигат, за да бъде Луис задържан.
"Така че отидох в Нюпорт и бяхме начело в класирането. Трябваше да играя в още два мача, за да бъде автоматично удължен договорът ми. Но повече изобщо не ме пуснаха в игра. Казаха, че е просто бизнес".
"В края на сезона си намерих нова работа като асистент в училище и исках да играя в тим, който е по-близо до работното ми място. Затова се преместих в Хендън, но пък после Маргейт ме поиска..."
И така продължава футболният му път - не повече от 1-2 години в един отбор и после нов трансфер и различна дестинация.
Джеферсън Луис е разочарован, че така и не получава шанс във Висшата лига, особено предвид факта, че негови бивши съотборници успяват да пробият в елита.
"Бяха в моя отбор и аз бях по-добър. Те обаче направиха добри кариери, докато моята кариера е посредствена заради нещо, което не е по моя вина".
Единственият му мач за националния отбор на Доминиканската република е през 2008 г. в световна квалификация срещу Барбадос.
Тогава Луис играе в предни позиции рамо до рамо с братовчед си Ричард Пакет, но Доминикана губи с 0:1.
"Все пак съм щастлив от постигнатото. Играх за национален отбор. Срещнах идола си Тиери Анри. Бях на задните страници на вестниците. Затова и се опитвам да науча на нещо децата в училище. Нямам причини да съжалявам", категоричен е царят на футболните номади.
Кариерата му едва ли ще продължи още дълго, но и едва ли Норт Лий ще се окаже последният му отбор.
Просто на 42 години на Луис му е твърде късно да изневери на себе си - и каквото и да прави, ще си остане пътешественик.
