Томас Тухел ще бъде новият селекционер на Англия.
Медиите в страната са единодушни, че местната Футболна асоциация (ФА) е постигнала договорка с германския мениджър и назначението му ще стане официално съвсем скоро.
Тухел ще заеме новия си пост след мачовете от Лигата на нациите през ноември, в които "трите лъва" за последно ще бъдат водени от временния селекционер Лий Карсли.
Бившият наставник на Челси, ПСЖ и Борусия Дортмунд за последно водеше Байерн Мюнхен, но остана без работа от лятото.
Изпълнителният директор на ФА Марк Бълингам и техническият директор Джон Макдермът са се свързали с него още миналия месец, а преговорите са завършили успешно след интензивна комуникация през последните няколко дни.
От самото начало главната притегателна сила за треньора е била възможността да спечели следващото голямо първенство: Мондиал 2026. Това е бил и стимулът на ФА да му предложи поста.
Очевидно загубата от Гърция след грешните тактически решения на Лий Карсли миналата седмица изобщо не е била решаваща и тогава събитията вече са били в ход. Самият Тухел е повишил интереса си към работата, след като стана ясно, че в Манчестър Юнайтед не смятат скоро да се разделят с Ерик тен Хаг.
Така изглежда, че Юнайтед изпуска още един човек, който можеше да се окаже правилният за поста, но в случая има и нещо по-основно - изборът на Тухел начело на Англия е знаков за английския футбол по няколко причини.
Поне на пръв поглед, ангажирането му изглежда като победа за ФА, защото националният отбор се сдобива с един от най-добрите мениджъри за последните години.
И е трудно да се набележи по-обещаваща опция от него в случая.
Юрген Клоп няма интерес към работата, докато Пеп Гуардиола не е бил близо до взимане на каквото и да е решение и остава съмнително доколко би избрал именно Англия, ако въобще напусне Манчестър Сити.
Тухел е бил на трето място сред желанията на ФА и може би на трето място по статут, а това най-вероятно ще го направи най-умелия треньор в тактическо отношение на предстоящото световно първенство.
В конкретната ситуация германецът даже притежава важно предимство спрямо Гуардиола.
Мениджърът на Сити е докрай верен на определена футболна идеология, която може и да не сработи толкова добре при националните отбори - където липсва интензивността на клубния футбол и необходимото време за детайлна работа с играчите.
Томас Тухел се е доказал като по-прагматичен и гъвкав треньор, готов да променя идеите си в зависимост от конкретния мач.
Той доказа това в поредица от големи дербита срещу Пеп и Сити, особено в най-важното от тях: финала на Шампионската лига през 2021 г., завършил с триумф на Челси.
Онзи мач демонстрира колко добре може Тухел да изготви и изпълни тактически план за един конкретен сблъсък, а това е нещо фундаментално за турнирния футбол.
Възможен недостатък на подхода е, че тактическият футбол често прави отбора по-скучен и предпазлив и тук идва въпросът доколко феновете ще приемат Тухел, ако неговата Англия прилича на тази на Гарет Саутгейт.
Но пък германецът компенсира със своята харизма и с взривоопасния си характер, който ще направи периода му в Англия доста по-интригуващ и непредвидим.
Поне той няма как да се изпокара с ФА на тема трансфери, както беше в редица от бившите му клубове, но поводи за конфликт винаги могат да бъдат намерени.
Неизбежно е в някои среди да бъде приет враждебно и заради самия факт, че е германец.
На Острова намират всякакви начини да повишават излишно напрежението около английския национален отбор и това се доказа и наскоро с нелепия скандал около отказа на Карсли да пее химна.
Би било абсурдно историческата футболна вражда между Англия и Германия да играе каквато и да е роля в отношението към Тухел.
Но някои английски агитки продължават да пеят песента "10 германски бомбардировача", в която става въпрос за отстреляни немски пилоти по време на Втората световна война - така че винаги се намират хора, които примесват с футбола дори исторически събития напълно извън терена.
Томас Тухел е известен като англофил и важното е, че е наясно с местния футбол, познава много от играчите от времето си в Челси, а с капитана Хари Кейн има прекрасни отношения.
Статистиката показва, че Кейн беше най-ефективен именно под ръководството на Тухел през миналия сезон в Байерн, когато вкарваше веднъж на всеки 89 минути.
В 45 мача, водени от германеца, голмайсторът наниза 44 гола и добави 12 асистенции.
Затова и изборът на Тухел за Англия изглежда толкова логичен и някак естествен.
Неговата националност не е без значение, но от една друга гледна точка - тя изпраща послание към всички английски треньори.
Футболната асоциация прекара десетилетие в прекрояване на цялата спортна структура и се фокусира върху изграждане и развитие на местни треньори.
Сега обаче тя за трети път прибягва до чужденец начело на националния отбор след неуспешните минали периоди на Свен-Йоран Ериксон и Фабио Капело. И това вероятно е твърде демотивираща, но точна оценка на английските треньори.
В този смисъл изборът на Тухел може да се разгледа и като отчаян ход. Ръководителите на футбола никога не са се заричали да залагат само на английски селекционери, но все пак положиха толкова много усилия да повишат нивото им.
И след двата загубени финала със Саутгейт може би са се убедили, че им трябва нещо допълнително, за да прекратят 60-годишната трофейна суша (по-дълга от тази на всяка друга голяма футболна нация).
Сегашното поколение футболисти наистина е превъзходно и не бива да бъде пропилявано.
А когато трябва да се вземат решаващите мерки, ФА действа точно като клуб от Висшата лига - взима отвън това, което не може да създаде на вътрешния пазар.
Дебатът дали Тухел е по-добър от английските треньори ще се води ожесточено отсега до световното първенство, а най-вероятно и отвъд него.
И е неизбежно всичко да зависи от крайния резултат. Голямата притегателна сила за новия селекционер е и най-тежкото му предизвикателство - защото нищо различно от световната титла няма да се приеме за успех.
