Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Капитулацията на Томас Тухел, която Англия трудно ще прости

Капитулацията на Томас Тухел, която Англия трудно ще прости Снимка: Getty Images

Англия отново водеше в резултата в решаващ мач на голямо първенство и намери най-болезнения и отчайващ начин да го загуби.

Още веднъж надеждите на англичаните за значим трофей се сгромолясаха срещу съперник, който можеше да бъде победен, ако играчите в бяло бяха ръководени по-компетентно от пейката.

С класата в своя състав и с головата форма на звездите Хари Кейн и Джуд Белингам, Англия имаше основания да мечтае за втора световна титла, но претърпя съкрушителен обрат срещу Аржентина, който едва ли някога ще бъде забравен.

В продължение на 55 минути "трите лъва" водеха здрава битка със световния шампион и трудът им се отплати, когато Антъни Гордън откри резултата.

Оттам нататък тимът на Томас Тухел започна да се държи като състав от регионалните дивизии, който гостува на някой фаворит в турнира за ФА Къп.

Англия отстъпи цялата територия извън наказателното си поле, отказа да се бори, отказа да играе футбол и логично, положенията пред Джордан Пикфорд се трупаха едно след друго.

Головете в полза на Аржентина бяха въпрос на време.

Южноамериканците усетиха, че противникът им вече не носи никаква опасност и хвърлиха всичко в атака, а феноменът Лионел Меси получи цялата необходима свобода, за да разгръща атаките на своите.

Енцо Фернандес изравни в 85-ата минута, когато беше оставен съвсем сам пред дъгата на пеналта, а в същото време осем английски футболисти комично се бяха подредили в една линия дълбоко в наказателното си поле.

Опитен отбор като Аржентина нямаше нужда от специална покана, за да продължи да атакува и беше наясно, че опонентът е в нокдаун и може да бъде довършен още в редовното време.

Въпреки че Англия има значително ръстово предимство над "гаучосите", футболистите в бели фланелки неизменно увисваха при центриранията около Пикфорд и рано или късно щяха да бъдат наказани.

Поредното центриране дойде от Меси в 92-рата минута и резервата Лаутаро Мартинес се възползва от него, за да класира своите на втори пореден финал на световно първенство.

Отговорник №1 за английския крах няма как да не бъде селекционерът Тухел. Той беше нает, за да направи нещо съвсем различно - да превърне Англия в зрял и тактически подготвен състав, който разцъфтява в най-големите двубои.

Но решението за преминаване към схема с петима в защита още след паузата за хидратация в 67-ата минута ще бъде запомнено като един от най-фрапиращите моменти в историята на английския футбол.

А унижението се илюстрира най-добре с една съсипваща статистика - между откриващия гол на Гордън и победното попадение за Аржентина, англичаните са контролирали топката само в 12% от времето.

Така всички верни решения, които Тухел взе в последните месеци и с които помогна на отбора си да достигне до този полуфинал, внезапно загубиха стойност.

Далеч преди последния съдийски сигнал германецът беше съсипван от критики от страна на феновете, а пресата на Острова също няма да го пожали.

Усещането е, че Англия пропусна огромна възможност и че когато залогът беше най-голям, не показа никакъв прогрес спрямо периода под ръководството на Гарет Саутгейт.

Всъщност дори Саутгейт не е капитулирал по такъв начин, макар че понасяше безкрайни обвинения за консервативния си и страхлив стил на игра.

Тухел предварително удължи договора си до Евро 2028, но няма да липсват и призиви за уволнението му, тъй като привържениците очакваха нещо много повече от чужденеца с голямата заплата и с реномето на топ треньор.

Когато дойде моментът той да покаже уменията си във воденето на мач при преднина в резултата, единствената му идея се оказа вкарването на допълнителни защитници, които да се присъединят към отчаяното опълчение.

Треньорът не само не помогна, но и активно попречи на тима си, уби всякакъв устрем и неутрализира преимуществата на Англия над Аржентина откъм скорост и атлетизъм.

Вероятно Тухел беше добил кураж заради начина, по който играчите му бяха затворили мачовете в предните два кръга срещу Норвегия и Мексико.

На "Ацтека" Англия удържа своята преднина, докато беше с човек по-малко, и тогава по-дефанзивният подход беше оправдан.

Но Аржентина не е Мексико и разполага с може би най-великия играч в историята, който даже нямаше нужда да прави нещо гениално, за да се превърне в двигател за обрата.

Отдръпването на англичаните просто му позволи да борави свободно с топката в зоните, където е най-опасен.

И тъй като Англия не успяваше нито да задържи кълбото, нито да отблъсне противниковите атаки за малко по-дълго, головият удар все някога щеше да дойде.

Всъщност Аржентина можеше да изравни доста по-рано, но спасяването на Пикфорд срещу Лисандро Мартинес и последвалата греда на Алексис Мак Алистър не се оказаха достатъчно ясни сигнали за Тухел, че трябва да промени нещо кардинално.

А преди гола на Гордън, когато Англия се противопоставяше на световния шампион по целия терен, аржентинците нямаха нито един сериозен шанс, Меси се губеше по игрището и изглеждаше, че тактиката на Тухел работи.

Поредното разочарование за английските фенове не е лесно за преглъщане и ще тежи на репутацията на германския треньор.

Ако се задържи на поста си, той ще трябва да сътвори чудеса оттук нататък, за да има какъвто и да е шанс за изкупление.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Без спам. Можеш да се отпишеш по всяко време.


Най-четените