До момента Англия изигра един доста обнадеждаващ и един по-скоро разочароващ мач на Световното първенство.
След като победата с 4:2 над Хърватия загатна на какво е способен тимът на Томас Тухел, впоследствие нулевото равенство с Гана показа с каква тактика може да бъде блокираната атаката на "трите лъва".
Но ако съдим по думите на Тухел и по избора му на състав за шампионата, трябва да сме сигурни, че треньорът няма да промени плана си заради проблемите във втория двубой.
Коя е централната идея в игровия план на Англия в момента и защо сега тимът е толкова различен от онзи на предишния селекционер Гарет Саутгейт?
Преди всичко, англичаните изглеждат като отбор, който иска да подмами съперника да го пресира високо.
Често те го правят с подавания назад към защитниците и вратаря Джордан Пикфорд. Доста от играчите са замесени в тази първоначална фаза, дори таранът Хари Кейн, който се връща чак до централните халфове и изкушава съперниците да напуснат своето поле.
Когато противникът наистина тръгне напред, Англия опитва рязко да вдигне темпото с директни подавания към атакуващите футболисти, а те са оставени с по-малко опоненти около себе си и се стремят да избягат зад защитата.
Съставът, който Тухел избра да заведе на Световното първенство, е съобразен с този игрови план.
Защитници като Джон Стоунс и Марк Геи се чувстват комфортно при разиграването на топката, а в предни позиции Джуд Белингам, Морган Роджърс, Антъни Гордън, Маркъс Рашфорд, Букайо Сака и Нони Мадуеке са спринтьори, които обичат да атакуват празните пространства срещу разредена отбрана.
Англия доминираше срещу Хърватия, защото отборът на Златко Далич падна в заложения капан и тръгна напред да пресира.
Елиът Андерсън и Хари Кейн се връщаха назад и получаваха топката от защитниците, след което директно извеждаха бързаците, надиграващи се един на един с изолираните хърватски бранители.
В тактиката на Тухел има логика, защото тенденциите от клубния футбол са се прехвърлили на национално ниво и все повече отбори играят с високи защитни линии и агресивна преса.
Но разбира се, подходът на германския наставник има своето противодействие и то беше отлично демонстрирано от Гана.
"Черните звезди" не са топ отбор и влязоха в първенството в колеблива форма. Разбираемо е да подходят предпазливо, когато срещнат съперник от ранга на Англия.
Селекционерът Карлош Кейрош заложи на консервативно 4-5-1 с очевиден отказ от преса и предприемане на рискове.
Приоритетът на Гана беше да не нарушава дефанзивната си структура и така за Англия не оставаха никакви пространства, а мачът беше не само сложен за "трите лъва", но и скучен за зрителите.
В паузата за хидратация през първата част, Тухел инструктира играчите си да разиграват късо по единия фланг и да пускат дълга топка към другия, като целта беше да се създадат пространства по хоризонтала на игрището.
Това проработи, но само донякъде, тъй като бековете на Гана се представиха много стабилно.
По-късно Англия опитваше да играе с прецизни центрирания, но те не донесоха успех в пренаселеното наказателно поле.
Африканците просто превърнаха сблъсъка с Англия в мач, който е неудобен за избраниците и идеите на Тухел.
Креативната тежест в неговия състав до голяма степен пада върху Андерсън и Кейн, но те бяха охранявани персонално.
"Бях пазен от Томас Партей в голяма част от мача, нямах пространството да се връщам дълбоко, а после да атакувам наказателното поле", обясни капитанът.
Трябва да се отчете, че срещу сгъстена защита Тухел може би има нужда от играчи като Фил Фоудън и Коул Палмър, които той остави у дома.
Когато случващото се на терена не позволява на Англия да покаже силните си страни, липсата на очевиден план "Б" се превръща в неизбежна тема за критики.
А по някакъв начин германецът се изправя пред противоположен проблем спрямо този на предшественика си.
Тухел пое работата с предварителна идея за система и тактика, вероятно очертани с оглед на модерните футболни тенденции.
Оттам нататък той сглоби състав от футболисти, които счита за най-подходящи за неговия план.
Вместо да постави като приоритет системата, Гарет Саутгейт се интересуваше на първо място от качествата на самите играчи и изграждаше тактиката си около тях.
При Тухел всеки има дефинирана роля и резервите сменят титулярите с цел да изпълняват сходни функции.
Поне на теория, тактиката би трябвало да е най-подходяща срещу отбори като например Испания и Германия, които се стремят да отнемат топката високо по терена.
Срещу съперници като Гана обаче е нормално тази Англия да има сериозни проблеми.
При Саутгейт индивидуалните качества на играчите накланяха везните срещу такъв тип опоненти, но при срещи с топ отбори като Испания, когато няма осезаема разлика в класите, Англия не успяваше да доминира и редовно претърпяваше крах.
Тъкмо това се е заел да промени Тухел и ще се надява планът му да донесе успех в късните фази от първенството, при най-решителните двубои.
Именно тогава Англия трябва да се представи по-убедително, отколкото при Саутгейт.
Ако се случи, никой няма да отдава значение на равенството с Гана.
Но несъмнено съществува и рискът Англия да се спъне в елиминациите срещу някой по-прагматичен и затворен отбор като този на Карлош Кейрош.
И при такъв сценарий няма съмнение, че критиките към Тухел ще бъдат унищожителни.
