Допреди три седмици мястото на Манчестър Юнайтед в топ 4 на първенството и завръщането в Шампионската лига изглеждаха сигурни.
Сега обаче на "Олд Трафорд" гледат нервно зад себе си и усещат напрежението от приближаващия се Ливърпул. Съвсем реална е опасността цел №1 на сезона да се изплъзне на Юнайтед заради мудния край на кампанията.
Ливърпул се събуди и намери формата си напоследък, за да влезе в серия от шест поредни победи и да направи късен спринт към зона "Шампионска лига". Докато сезонът на Юнайтед, който предложи толкова вълнуващи моменти по-рано, е на път да излезе тотално извън релси.
Играчите на Ерик тен Хаг взеха само 4 т. в последните 4 кръга, а ако разгледаме последните 6 срещи във всички турнири, виждаме едва една победа в рамките на 90 минути и три отбелязани гола.
Двете поредни загуби от Брайтън и Уест Хем оставиха Юнайтед само на точка над Ливърпул, макар и с мач по-малко.
"Червените дяволи" трябва да спечелят три от останалите четири двубоя от Висшата лига, за да си гарантират мястото в четворката, а съперници ще им бъдат Уулвърхемптън, Борнемут, Челси и Фулъм.
На пръв поглед задачата не изглежда твърде сложна, но играта на Юнайтед напоследък предвещава тежки финални битки.
Тимът, който през март беше описан от Юрген Клоп като "машина за резултати", сега е уморен, пълен с дефекти и осакатен от контузиите на титулярните защитници Рафаел Варан и Лисандро Мартинес.
Къде се объркаха нещата и защо краят на кампанията може да се окаже горчив?
Основните виновници са добре познати, а натрупалите се грешки при управлението на семейство Глейзър продължават да спъват Манчестър Юнайтед.
Ето няколко от факторите, довели до незавидното положение на "Олд Трафорд":
Потънали милиарди, които можеха да бъдат инвестирани в клуба
През 2005 г. фамилията Глейзър придоби Манчестър Юнайтед чрез външен капитал и оттогава членовете на семейството са прибрали над 1 милиард паунда от клуба.
Според специализирания във футболни финанси блогър Киърън О'Конър, Юнайтед е изплатил 743 млн. паунда за лихвени плащания, откакто Глейзър са собственици.
Американците купиха английския гранд срещу 790 млн., но вложиха само 200 млн. лични пари и натовариха "червените дяволи" с голям дълг.
Само между 2010 и 2022 г. Юнайтед е изплатил 517 млн. в лихви - почти колкото цялата останала Висша лига за същия период. Шестимата от семейство Глейзър, които бяха част от борда на директорите през периода, са прибрали общо около 50 млн. за задълженията си като директори, а през последните 7 г. са взели и 166 млн. в дивиденти.
Прибавяме и 465-те млн., които Глейзър са получили от продажба на акции клас "А" и които изобщо не са реинвестирали в клуба. Така общата сума, прибрана от Глейзър, достига 1.6 млрд.
Точно така, това са 1.6 милиарда паунда, които можеха да бъдат вложени в трансфери, заплати или ремонт на занемарения "Олд Трафорд" и остарялата тренировъчна база. Вместо това, те потънаха, за да станат едни милиардери още по-богати.
Ако сравним клубовете от Висшата лига по директно финансиране от собствениците между 2012 и 2021 г., Юнайтед е на дъното с минус 154 млн.
В този период собствениците на Челси са инвестирали 516 млн., а тези на Манчестър Сити - 684 млн.
Иначе Манчестър Юнайтед харчи големи суми напоследък и по бюджет за заплати е втори в английския елит зад Челси - но тези пари идват от самия клуб и от големите спонсорски договори, осигурени благодарение на постигнатия при сър Алекс Фъргюсън статут на клуба.
Безразборно харчене след слабия старт
От 2005 г. досега феновете на Юнайтед множество пъти протестираха срещу семейство Глейзър, а протестите продължават и през този сезон.
През лятото обаче селекцията беше сериозна и бяха дадени 229 млн. паунда за шестима играчи.
Но Каземиро и Антони например бяха взети едва след като сезонът стартира по най-лошия начин с поредни загуби от Брайтън и Брентфорд.
Юнайтед инвестира на пожар в последния момент, а това не остави пари за селекция през януари и Кристиано Роналдо беше заменен с евтиния вариант Ваут Вегхорст под наем.
Марсел Забицер също беше взет под наем, за да запуши отворилата се дупка в халфовата линия.
Не е трудно да се забележи, че директните конкуренти на Юнайтед направиха по-добри сделки за по-малко пари.
Коди Гакпо струваше на Ливърпул половината от това, което "червените дяволи" платиха за Антони.
Арсенал пък се подсили изгодно с Леандро Тросар и Жоржиньо.
Преди това Арсенал си свърши отрано работата с привличането на Габриел Жезус и Олександър Зинченко още преди началото на сезона. Сити пък взе головата машина Ерлинг Холанд, плащайки 51-милионната му откупна клауза.
На този фон струвалият 82 млн. Антони просто бледнее.
Липса на смела инвестиция за нов вратар като алтернатива на Де Хеа
От друга страна, Юнайтед изобщо не инвестира в други ключови зони.
Липсата на дългосрочно планиране води до това, че тимът разчита изцяло на Давид де Хеа на вратата.
Испанецът е сред най-значимите играчи на клуба през последното десетилетие, но отстъпва в съвременните тенденции при играта с крака и това носи много проблеми, предвид стила на Ерик тен Хаг.
Сити, Арсенал и Ливърпул отдавна осъзнаха колко важно е да притежават вратар, който е майстор при разиграванията. Юнайтед пък продължи да се доверява на Де Хеа заради безспорно невероятните му рефлекси.
Стражът направи немалко важни спасявания и през този сезон, но четири пъти негови грешки директно доведоха до получаване на попадение и така той стана най-рисковият вратар в елита заедно с Уго Лорис.
Въпреки това, Юнайтед ще поднови договора на Де Хеа и едва ли ще инвестира сериозно във вратар през лятото. Очаква се повечето пари за селекция да отидат за нов нападател.
Липса на експертиза при трансферите
Покрай влошилите се напоследък резултати лъсна лимитираният състав, който Юнайтед притежава в момента. Но проблемите не са се появили изведнъж и се дължат на дългогодишно натрупване на грешки.
Показателно е, че чак през март 2021 г. клубът най-после назначи спортен директор.
Поставен на позицията беше сравнително неизвестният Джон Мъртоу, а неговата липса на опит на трансферния пазар си пролича и през миналото лято.
Юнайтед загуби доста време в преследване на Френки де Йонг, който държеше да остане в Барселона. Мъртоу летя до Торино заради Адриен Рабио и едва на място разбра, че французинът иска твърде висока заплата.
Междувременно Манчестър Юнайтед пропусна да вземе изгодно обещаващи таланти, които заблестяха малко по-късно.
Мойсес Кайседо например можеше да бъде привлечен евтино от Индепендиенте дел Вале през 2021 г., а сега е сред най-добрите халфове в Премиър лийг с екипа на Брайтън.
На "Олд Трафорд" продължават да залагат предимно на гръмки имена като Каземиро и Кристиано Роналдо, но дори когато вършат добра работа в краткосрочен план, те скоро започват да създават проблеми, защото са преминали най-добрите си години и няма как да бъдат препродадени на висока цена.
Завръщането на Роналдо беше показателно за обърканата политика
Всъщност именно трансферът на Роналдо през 2021 г. най-добре демонстрира проблема в стратегията на Юнайтед.
Вторият период на суперзвездата в клуба предизвика бум от маркетингова гледна точка, но отборът не стана по-добър с него на терена.
Напротив, с Роналдо Юнайтед функционираше по-трудно, въпреки головете му, и записа най-слабия си сезон в ерата на Висшата лига.
На всичкото отгоре, получаващият 500 хил. паунда на седмица футболист започна да бойкотира Ерик тен Хаг и публично нападна клуба, за да предизвика напускането си.
Юнайтед пък нямаше вариант за друг централен нападател и взе да разчита за голове предимно на Маркъс Рашфорд.
Ваут Вегхорст се появи като временно решение, но не е човек, който бележи често.
Несигурността при продажбата на клуба пречи да се планира следващият сезон
Натрупаните грешки в управлението най-вероятно ще спъват Манчестър Юнайтед и в следващите години.
Семейство Глейзър все още движи процедурата по продажба на клуба, но тя се проточи месеци наред и заплашва да обърка тотално идния сезон.
В момента съществува несигурност на най-високо ниво и не е ясно дали американците ще останат като миноритарни собственици или ще се разделят изцяло с акциите.
Планирането на следващата кампания няма как да се случва ефективно, а април и май са ключови месеци за бъдещия трансферен бизнес.
Когато не е ясно кой ще управлява клуба оттук нататък и какъв ще бъде бюджетът за селекция, Юнайтед няма как да преследва трансферните си цели.
Впечатляващата поредица от резултати между декември и март може би подведе мнозина, че проблемите са в миналото, но напоследък отново си проличава истинското състояние на "червените дяволи".
Като начало, съставът се нуждае от вратар, който да бъде сериозна конкуренция на Де Хеа, и от нападател, способен да донесе минимум 20 гола през сезона.
Добре е да бъде привлечен и млад халф, който да се учи покрай Каземиро и в бъдеще да поеме неговата роля.
Но колкото повече се бави продажбата на клуба, толкова по-малко вероятно е Юнайтед да отбележи значителен прогрес през следващия сезон.
Необходими са собственици с дългосрочна визия и ясен план - а отдавна знаем, че Глейзър не са способни на нищо такова.
