"Трент Александър-Арнолд променя изначално ролята на десния бек във футбола"
Все по-често тази идея се споделя не само от фенове на Ливърпул, вдъхновени от изявите на юношата на клуба, но и от хора с претенции за футболни капацитети.
21-годишният суперталант, който вече спечели Шампионската лига и Висшата лига с "червените", е описван като някакъв вид трансформираща сила, като авангард на нова ера на креативни и атакуващи крайни защитници.
Няма как да се отрече брилянтността на Александър-Арнолд, първия бранител с по над 10 асистенции в последователни сезони от Премиър лийг.
Той вече държи и рекорда за най-много асистенции за един сезон в английското първенство (12) и може да го подобри до края на тази кампания.
Но Трент няма как да открие наново нещо, което вече беше открито пред очите на целия футболен свят. Защото, ако говорим за креативен десен бек в модерната футболна ера, никой не може да се мери с Даниел Алвеш да Силва, известен като Дани Алвеш.
Легендарният бразилец, който днес е 37-годишен и продължава да играе в родината си, разтърсваше европейския футбол над 15 години. И по-специално в едно невероятно десетилетие в индивидуален план между 2005 и 2015 г.
Очевидно атакуващите десни бекове съществуваха доста преди Дани Алвеш въобще да е започнал да рита топка. Някои от тях играха и по същото време като него.
Сънародникът му Кафу беше голямо име години преди въобще да знаем кой е Алвеш, а играчи като Майкон и Филип Лам имаха богати кариери на върха на спорта, но бяха с доста различен профил.
Бяха десни бекове със значително по-класически начин на игра. Алвеш, както и Александър-Арнолд, е много различен футболист.
Колкото краен защитник, толкова и халф, толкова и крило.
Той е помитаща сила в атака и взима участие във всеки аспект от нападението на отбора си: от изнасянето на топката, през изграждането на атаката, печеленето на терен, достигането до опасна позиция и осъществяването на головия пас.
Алвеш се запомни най-много с постигнатото в Барселона: 6 титли на Испания, 4 Купи на краля, 4 Суперкупи на Испания, 3 Суперкупи на Европа, 3 купи от Световното клубно първенство и три Шампионски лиги - смайващите 23 трофея за 8 сезона.
Вторият най-успешен европейски тим в този период беше Байерн Мюнхен с 13 трофея.
Но разбира се, геният на Дани Алвеш беше очевиден още преди това в Севиля.
Беше даже може би още по-очевиден, защото колкото и силен отбор да бяха андалусийците тогава, не бяха Барселона и нямаха Меси в състава.
Затова Алвеш често играеше ролята не само на десен бек, но и на централен халф, на дясно крило и на нещо като №10, нахлуващ от задна позиция.
С него като универсален играч в схемата, Севиля спечели Купата на УЕФА през 2005 и 2006 г., после победи Барселона за Суперкупата на Европа.
През сезон 2006/07 Севиля беше сред най-добрите в Ла Лига и в Европа, макар че завърши на трето място след Реал Мадрид и Барселона.
Алвеш все пак взе общо пет трофея с този отбор, преди да отиде в Барселона и да изживее най-славните си години. Последваха още титли с Ювентус и ПСЖ, а от миналата година бразилецът е сочен за най-титулувания футболист в историята с над 40 спечелени трофея на клубно и национално ниво.
Отборните му постижения са легендарни, но когато се заровим в индивидуалните му статистики, цифрите стават направо налудничави.
Именно тук проличава значимостта на Алвеш за представите какво може да прави един десен бек във футбола: той е способен не само да прелита напред-назад по фланга, а и да бъде пълноценен плеймейкър.
Дани Алвеш достигна двуцифрен брой асистенции за първенство в цели пет сезона. Той е единственият защитник в Ла Лига (от 1999), надвишавал 10 асистенции на сезон, като през 2010/11 направи цели 15.
Сред бранителите в Испания просто не е имало толкова креативен играч през този век. Още повече, че той правеше асистенциите си без да изпълнява статичните положения, всички бяха от игра.
От 2006/07 насам, бразилецът е записал невероятните 105 асистенции. 105!
Втори в тази класация сред защитниците в топ лигите е Марсело с... 59. Почти двойно по-малко. Челната десетка е домнирана от леви бекове, но сред десните в нея попадат Майкон с 45 и Филип Лам с 40.
Както виждаме, Дани Алвеш е в своя собствена лига и никой не е способен да се сравнява с него.
Но относно второто място на Марсело отново трябва да обърнем внимание върху влиянието на Алвеш.
Марсело разви играта си по подобие на своя сънародник и от играч, който просто хвърчи неуморно отляво, се превърна в сходен тип плеймейкър. И беше движеща сила за триумфите на Реал Мадрид в Шампионската лига.
Днес е трудно да си представим, че Дани Алвеш ще бъде достигнат в скоро време от някой свой последовател.
В Барселона той беше наследен не от защитник, а от халф (Сержи Роберто). А един от най-изтъкнатите десни бекове в момента, Йошуа Кимих, също се изявява като халф в Байерн Мюнхен.
Трент Александър-Арнолд също е играел в халфовата линия като юноша и това говори достатъчно за променените представи за съвременния краен защитник.
Бековете вече не са просто скоростни влакчета, движещи се нагоре и надолу по фланга. Сега те трябва да бъдат завършени, технични, креативни футболисти, ако искат да играят на елитно ниво при най-големите - просто наложилият се покрай Алвеш стандарт е такъв.
Иначе Александър-Арнолд несъмнено е сред най-добрите десни бекове в момента. Може би най-добрият.
Но революцията на този пост не принадлежи на него. Англичанинът е просто поредният представител на движението, чийто връх е именно Алвеш със своето динамично и дръзко десетилетие на тотална доминация.
Бразилецът промени правилата на играта, най-вече през годините си в Севиля и Барселона. Той е много повече от десен бек и постави летва, която изглежда непосилно висока за всички крайни защитници след него.
