Миналата седмица вицепрезидентът на Барселона Рафаел Юсте се изправи пред репортерите и изреди всички причини, поради които Лионел Меси е важен за Барселона.
Юсте спомена връзката на суперзвездата с феновете, икономическото му въздействие и естествено, гигантските чисто спортни дивиденти от 20-те години на Меси на "Камп Ноу".
После вицепрезидентът най-сетне даде официално потвърждение, че Барса преговаря с агента на Лео и работи по връщането на гения в клуба, който той напусна преди две години.
Трудно е емоциите да не вземат връх, когато говорим за нов съюз между Меси и Барселона - играч и отбор, които винаги ще бъдат свързани. А толкова дълго съюзът между тях изглеждаше перфектен, една футболна приказка за истинска любов, процъфтяла през годините.
Разводът през лятото на 2021 г. беше шокиращ и буквално докара Меси до сълзи. Вълшебникът, донесъл безпрецедентни успехи на своя любим клуб, внезапно трябваше да мисли за бъдеще далеч от Каталуния.
Сега сякаш тази грешка може да бъде поправена и Меси и Барса отново да докажат, че са създадени един за друг - звучи твърде примамливо и за двете страни, за да бъде отхвърлено.
Може би Лео наистина иска това, може би е вярно и че има нужда от такова завръщане. Но доколко е нужен той на Барса в момента?
Встрани от емоциите, в завръщането му няма особена футболна логика. Съществуват поне няколко много сериозни причини каталунците да искат да избегнат такъв ход.
И най-добре тези причини да бъдат изтъкнати още сега.
На първо място, Барса вече очерта своя нов облик без Меси. Понякога отборите трябва да се лишат от своята залязваща звезда, за да тръгнат рязко нагоре.
Примери има достатъчно и в последната година-две това се случи с Арсенал след напускането на Пиер-Емерик Обамеянг и с Манчестър Юнайтед след раздялата с Кристиано Роналдо.
Разбира се, Меси е различен от тях и има повече качества в организирането на играта и във вдъхновяването на целия отбор. Но проблемът е, че Барселона тъкмо надмогна ерата "Меси" и взе да придобива все по-атрактивен нов облик.
Миналия сезон беше шоков за "блаугранас" по различни причини, но през този Шави Ернандес изгради вълнуващ отбор, който особено в Ла Лига впечатлява и се е устремил към титлата.
Този отбор ще трябва да бъде реорганизиран, за да се намери място в него за 36-годишна звезда, преминала своя пик. Заслужава ли си наистина?
В кратък период Барселона премина през криза на идентичността и през редица промени. Треньорът Роналд Куман беше уволнен, тръгнаха си звезди като Антоан Гризман, а още преди това финансовите скандали предизвикаха сътресения по най-високите етажи.
Злополучният президент Джосеп Мария Бартомеу освободи поста си, а Жоан Лапорта се зае с тежката задача да стабилизира затъналия в дългове клуб и да поизчисти сринатия му имидж.
Когато Шави Ернандес беше назначен за треньор, това изглеждаше като сбъдната мечта, но репутацията му се разклати неочаквано бързо при отпадането от Шампионската лига и Лига Европа.
При подбора на играчи пък бяха взети редица странни решения като привличането на Мемфис Депай, Феран Торес и Люк де Йонг.
Близо две години по-късно обаче Барса е в много по-добра позиция.
Невероятни млади таланти като Педри и Гави се превърнаха във водещи фигури, атаката оглави головата машина Роберт Левандовски, защитата се представя феноменално в първенството, а отписван талант като Усман Дембеле заигра като никога преди.
Барселона просто направи това, което трябваше - продължи напред без Меси и свърши необходимото, за да постави основите на нов печеливш отбор.
Макар че все още се нуждае от подобрения, тимът на Шави е на прав път. И всеки би мечтал да разполага с такъв състав - със завидно количество млади, работливи и прогресиращи футболисти.
Левандовски е единствената истинска суперзвезда, но по-важното е, че зад себе си има играчи без проблемно его, които са готови да изпълняват нетипични роли и да загърбят личните си интереси в името на отбора.
Педри и Гави се въртят на всички позиции в халфовата линия, Жул Кунде е готов да бъде десен бек, макар че не харесва тази позиция, а Дембеле се премести отляво, за да освободи десния фланг за Рафиня.
В Барса свършиха много работа, за да стигнат дотук и трябва да продължат в поетата посока. А присъствието на Меси неизбежно означава смяна на концепцията.
Аржентинецът има още какво да даде на футбола и някои разочароващи представяния в ПСЖ не могат да заличат аурата му или да ни накарат да забравим неговия гений.
На Световното първенство Меси показа, че все още е способен да поведе един отбор, който изцяло работи за него и в който околните му осигуряват комфорта, за да произведе някой и друг магичен момент.
На Барселона определено няма да навреди малко повече креативност във финалната третина, но не и с цената на тежко преструктуриране на състава.
А Меси ще се нуждае точно от това - от изоставяне на сегашната концепция на Шави и сглобяване на тим, който се гради около голямата звезда.
Лео не е егоистичен като някои други суперзвезди, не иска непрекъснато да играе с топката и да вкарва всеки един гол.
Но това не означава, че не кара останалите да се съобразяват с него.
В последните години той не играе на съвсем точно определена позиция, а има свободна роля в различни пространства в нападение. В Аржентина играе нещо между дясно крило и плеймейкър, в ПСЖ напоследък е странен тип централен нападател.
При напредналата му възраст от него не може да се очаква много тичане, пресиране и каквато и да е игра в защита. Даже в атакуващ план той вече не е безспирна машина, а търпеливо изчаква своите моменти и се ограничава до отделни "изригвания".
Стилът му сработва в тима на Аржентина, защото там е обграден от енергични черноработници, които компенсират пасивността му в дефанзивен план. Повечето халфове на Барселона обаче са от друг тип.
Предполага се, че Шави ще кара бившия си съотборник да играе във вече обособената полузащита от четирима души.
Треньорът взе да налага системата от януари, за да могат Гави, Педри, Френки де Йонг и Серхио Бускетс да бъдат заедно на терена. На хартия това изглеждаше малко странно решение, но се оказа голямо попадение и Барса разби Реал Мадрид с този подход, като оттогава записа само една загуба.
В сегашната халфова линия съществува рядко постижим баланс. Гави и Педри тичат много, но също умеят да разиграват и да създават положения. Де Йонг влиза в единоборства и оперира между линиите, като е еднакво активен в защита и в атака.
Бускетс е загубил бързината си, но със своята футболна интелигентност и тактическа зрялост е много ценен в зоната пред защитата, където печели директни двубои, възстановява контрола върху топката и внася спокойствие.
При завръщане на Меси някой от тях трябва да бъде жертван и балансът просто няма да е същият. На Шави не му липсват тактически способности и сигурно ще има план за Меси още преди аржентинецът да пристигне.
Но на треньора му трябваха 18 месеца, за да стигне до сполучливия вариант, който сега ще трябва да зареже.
И отново - в името на играч на 36 години (ще ги навърши в края на юни), който не играе в защита и трябва да бъде покриван от останалите. Дали това е добре за прогреса на Барса в по-дългосрочен план?
Не бива да забравяме и финансовия аспект на нещата, защото той е основен за клуб в позицията на Барселона.
Все пак именно невъзможността да се балансира бюджетът доведе до раздялата с Меси преди две години. И сега на каталунците им се налага да прибягват до всякакви врътки и т. нар. "финансови лостове", за да могат да привличат и картотекират нови играчи без да нарушават финансовите правила на Ла Лига.
Президентът на испанското първенство Хавиер Тебас води открита война срещу клуба и още преди време съобщи, че Барса няма да може да регистрира никакви нови играчи през лятото при настоящия си финансов баланс.
Изглежда клубът ще трябва или да привлече масивни нови спонсори, или да ореже драстично бюждета си за заплати, за да може да си помисли за картотекиране на попълнения.
По традиция медиите изготвят списъци с потенциални напускащи като например Жорди Алба, но както Барселона разбра през последните години, не е лесно да накараш футболисти с железни договори просто да се откажат от тях и да си тръгнат.
Дори на "Камп Ноу" отново да успеят да направят някой финансов фокус, Меси не е логичният приоритет за допълване на състава.
Шави се нуждае от дефанзивен халф като алтернатива на Бускетс, нуждае се от краен защитник и може би от класически централен нападател за заместник на 34-годишния Левандовски.
Освен това клубът трябва да се справи с регистрирането на Роналд Араухо и Гави, на които даде солидни нови договори. Лятото ще е тежко за финансовия отдел на каталунците, а дори да останат пари за селекция, Меси просто не изглежда като най-належащото попълнение.
А с какво ще помогне завръщането на аржентинеца за неговото историческо значение за Барса?
Той вече е написал своята история с каталунците и никога няма да бъде забравен. Отвъд сухите статистики и 672-та гола, Лео е отговорен за толкова много спиращи дъха моменти, велики мачове и неподражаеми изпълнения, че просто няма какво повече да доказва с екипа на тима.
Нито някой някога ще го надмине, нито той ще надмине самия себе си. Ако оставим сантиментите настрана, трябва да признаем, че и при Меси вече настъпи неизбежният спад и годините му натежават.
В Барса могат да гледат старите клипове и снимки, да си спомнят безценните мигове, но няма нужда да карат своята легенда да прави същите неща като преди.
Защото той вече не е същият и никога няма да бъде.
Това може и да беше най-прекрасният и неповторим съюз между футболист и отбор - но именно заради това най-добре би било да си остане изцяло в миналото.
