Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да стигнеш до Формула 1 с куче, каравана и чували до тавана

Естебан Окон с баща си в годините, в които Формула 1 все още е далечна мечта за момчето.
Естебан Окон с баща си в годините, в които Формула 1 все още е далечна мечта за момчето.

Когато хората говорят за най-добрите младите таланти във Формула 1, на предна линия излизат Макс Верстапен от Ред Бул, протежето на Ферари Шарл Льоклер и Ландо Норис от екипа на Макларън.

Но често се забравя Естебан Окон от Форс Индия, който в един момент бе желан от гигантите Ферари, Мерцедес и Рено, и който неведнъж вече демонстрира качествата си.

В първия си сезон в елита постави рекорд по брой завършени състезания - 27. Не по-малко впечатляваща беше и серията му от 12 поредни финиша в зоната на точките.

В момента перспективите пред французина изглеждат блестящи, но пътят му в света на големия моторспорт беше доста труден, а семейството му пожертва всичко, което можеше, в името на кариерата му. Окон разказа за този период в официалния подкаст на Формула 1 Beyond The Grid.

За родителите му и техните лишения

Като цяло не обичам да говоря за това, защото спомените са тежки.

Баща ми е механик, който работи с обикновени автомобили. Не бях особен фен на Формула 1, но обичах колите.

Татко бе построил нашата къща със собствените си ръце, а на долния етаж беше сервизът му. Всяка сутрин, когато тръгвах за училище, го виждах, че вече лежи под някоя кола. Израснах сред инструменти, гуми, двигатели и туби с бензин.

Баща ми се занимаваше само с това, докато майка ми беше счетоводителка и също работеше много. Често когато си лягах вечер, той все още не бе излязъл от сервиза. И винаги ми казваше: "Синко, искам да ти дам по-добър живот от моя.".

Научи ме на основни неща и аз също можех да стана механик. Всъщност, по-късно в хода на кариерата си изгледите да работя като монтьор се увеличиха, когато нещата не потръгнаха както искахме, но родителите ми жертваха всичко за мен.

Продадоха къщата, за да съберат пари за състезанията и се преместихме в каравана.

Беше дълга 6,5 метра и там живеехме аз, майка ми, баща ми и кучето в продължение на около три години. За това време навъртяхме 95 000 километра из Европа и разбихме няколко двигателя и скоростни кутии. Обикновено гумите на караваната не се сменят много често, но ние сменихме поне три комплекта.

Хубавото беше, че пътуванияте ме сближаваха още повече с родителите ми. Те винаги ме подкрепяха и вярваха в мен. Загърбиха живота си, за да мога да вляза в света на моторспорта. Без тях никога нямаше да се случи.

Роднините ни смятаха това за лудост и ги призоваваха да се откажат, но те не слушаха никого. Сега вече им е по-лесно, но въпреки това, татко се върна към старата си работа. И те все още ми помагат със съветите си.

Да не забрамим и нашия домашен любимец - коли на име Вайпер. Кучето постоянно беше с нас, въпреки че ненавиждаше движението. На първото състезание с него направи безброй поразии в караваната. Само си представете: стар малък ван с карт и съответното оборудване, трима пътници, торби и чували до тавана и кучето на пода... Така обикаляхме из Италия, Испания и Германия. Понякога имахме преходи от по две хиляди километра, почти без почивка. Това беше лудост.

Няма време за учебници

Разбираемо е, че с подобно ежедневие нямах време за училище. С образованието ми се грижеше майка ми. Едва когато се върнах за кратко във Франция, имах истински учители, които се опитваха да ме научат на пропуснатото по всички предмети.

В един момент обаче трябваше да се преместя в Италия, за да живея по-близо до базата на отбора ми "Формула Рено" (Окон е там от 16 до 18-годишен). Но имам достатъчно познания в някои области - например, знам четири езика. Трябваше да направя избор, който не бе в полза на училището, но нямаше друг начин.

Аз нямах "нормално детство". Бях принуден да порасна много бързо и нямах друг избор освен да успея. А когато станах професионалист през 2016 г. и получих първата си заплата, беше голямо постижение. Не похарчих парите. Оставих малко за себе си, а другите дадох на мама и татко за нов дом. В един момент всички притеснения на близките ни, че правим грешка, се оказаха напразни.

Защо родителите ми толкова вярват в мен?

Баща ми има дарбата да вижда таланта у хората. В младостта си се е занимавал с колоездене и дори е бил шампион на Франция във възрастовата си категория. Отказал се е, когато е разбрал, че за прехода към професионалистите допингът е неизбежен. Той не е искал да се забърква с това и го разбирам прекрасно.

Но стана най-добрият механик, когото съм виждал. И не го казвам, защото ми е баща ми. Сигурен съм, че ако му оставя един болид от Формула 1, ще го разучи много бързо.

Радвам се на живота си и ако не бяп станал пилот, вероятно щях да съм в мотокроса, въпреки че баща ми нямаше да позволи това.

За основните си конкуренти и войната с Верстапен

Печелил съм много състезания, когато бях малък. В едно местно първенство спечелих всички стартове, в които участвах - от първия до последния. Продължих да се конкурирам и в края на краищата бях забелязан от Рено. А сега съм във Формула 1 с най-добрите пилоти и болиди.

Всички години на упорита работа се отплатиха и мечтата ми се сбъдна. Сега се преследвам с моите идоли, въпреки че вече трябва да ги възприемам и уважавам като съперници, а не като кумири. Фантастично!

С Макс Верстапен се знаем още от картинга. Той спечели Световното първенство по картинг (WSK), а аз станах втори. През 2014 г., след два сезона, се срещнахме отново във Формула 3. Знаех колко е добър в битките по пистата и колко е бърз, но знаех и колко нестабилен може да бъде понякога. Случваше се да се провали и да не вземе точки. Така стана, че спечелих по-малко състезания от него, но взех титлата. Сега във Формула 1 понякога виждам същият този Макс.

Никога не сме били в добри отношения.

Върху мен тежаха огромни очаквания, натиск и ако нямах победи и добри резултати, просто щяха да ме освободят от състезателната програма. Такива обстоятелства винаги предизвикват напрегната атмосфера в падока. Често водихме свирепи битки и се стигаше до сблъсъци на пистата. Тогава баща ми и неговият баща имаха доста противоречия, въпреке че сега общуват много по-добре и се шегуват за отминалите години.

И при нас с Макс отношенията се подобриха. Дали съм разочарован, че за разлика от мен, има кола, способна да спечели? Не. Бях разочарован, когато стигна до Формула 1 след сезона във Формула 3, въпреки че аз бях шампион.

Сега знам, че ако се справя добре, със сигурност ще получа силна кола в бъдеще. Не чувствам по-голямо напрежение след подписването на професионалния договор. Последният път, когато го почувствах, беше на последното ми състезание в GP3, преди да спечеля титлата. Тогава знаех, че ако спечелим шампионата, Мерцедес ще ме дръпне във Формула 1. Спечелих и сънят стана реалност.

 

Най-четените