Изминаха точно пет десетилетия, откакто човешки крак стъпи на лунната повърхност, като последните астронавти с това постижение са Юджийн Сърнън и Харисън Шмит от мисията "Аполо 17" през 1972 г.
Сега, 50 години по-късно, учените от НАСА отново са решили да изпратят хора на Луната в един изключително мащабен и амбициозен проект - програма "Артемис", чиято крайна цел ще бъде не просто разходка из повърхността на лунния Южен полюс, а дългосрочно установяване на изследователска база, което ще бъде безценен опит в посока достигане и колонизиране на Марс.
За всичко това са нужни изключителна прецизност и точност, но също така са необходими и "мускули", които да подкрепят цялото начинание.
А в случая под "мускули" имаме предвид най-мощната ракета-носител, която някой е създавал досега.
Става въпрос за наречената със скучно име Space Launch System (SLS, Система за извеждане в космоса), която обаче в НАСА наричат простичко "мега лунната ракета".
Само преди няколко дни започнаха първите ѝ тестове в космическия център "Джон Ф. Кенеди", които представляват финална подготовка за планираната през юни първа мисия от програмата "Артемис".
Самата ракета е с височина от 98 м и с капацитет да поеме около 30 тона товар, като в сравнение с предишни ракети от класа на най-тежкотоварните, значително по-малка част от тях ще бъде предназначена за гориво или различни модули, което я прави може би най-ефективното товарно средство, извеждано в космоса.
Със сигурност обаче ще бъде най-мощното, тъй като общо четирите двигателя, подкрепени от два допълнителни усилвателя, имат капацитет да произведат невиждано досега ускорение от 39,1 меганютона, което представлява еквивалент на близо 104 милиона конски сили.
Това е с 15% повече от мощността на "Сатурн V", последната ракета-носител, изпратила хора на Луната, и също така е значително по-мощна от пенсионираната система на космически совалки.
Според НАСА само един от четирите двигателя RS-25 би могъл да генерира енергия за осветлението на 1 362 456 километра улици - разстояние от тук до Луната и обратно и след това още 15 обиколки на Земята.
Всичките двигатели използват общо 730 000 галона (3,3 милиона литра) преохладен течен водород и течен кислород, за да изстрелят ракетата в орбита.
Бъдещите версии на SLS при следващите мисии ще бъдат дори още по-мощни. Конфигурацията на Блок 2 ще има допълнителен модул за осигуряване на повече тяга и по-голяма площ за полезен товар. Ще бъде висока 111 м и ще бъде с мощност от 41 меганютона,
Цялата тази сила трябва да бъде впрегната, за да може да се извозват екипажи и материали не само до Луната, а потенциално до Марс и всяка една част от Слънчевата система.
На върха на ракетата ще бъде прикачен космическият кораб "Орион" с капацитет от 4 души екипаж. Той ще може да оперира в орбита около Луната, след като се отдели от ракетата.
Очаква се най-ранния прозорец за начало на първата мисия "Артемис-1" да бъде в края на май. Това ще бъде и първият полет на SLS и "Орион", като той ще бъде тестов и без хора. Целта е ракетата да изведе кораба извън земната орбита и да го изстреля към тази на Луната в маневра, която е наречена "trans-lunar injection".
Така "Орион" ще достигне до разстояние от над 64 300 километра отвъд Луната - по-далеч, отколкото всеки космически кораб, способен да превозва хора, някога е постигал. На своята триседмична мисия корабът ще разположи 10 сателита с размер на кутия за обувки, за да събере информация за околната среда в дълбокия космос.
В последния етап "Орион" ще поеме обратно към нашата планета, където ще бъде тестван топлинният му щит по време на навлизането в земната атмосфера.
Ако всичко премине успешно, през 2024 г. ще се осъществи "Артемис-2", отвеждайки този път хора в орбита около Луната. Най-рано през 2025 г. се планира да се осъществи следващата мисия, при която на лунната повърхност за първи път ще стъпят жена и цветнокож астронавт.
Оттам нататък някъде след 2030 г. плановете на НАСА включват установяването на малка космическа станция около Луната и база с постоянно човешко присъствие на нейната повърхност.
По-мащабната идея програмата "Артемис" е да създаде научна основа от знания и опит, която да помогне за разбирането на възможностите за живот извън Земята и в същото време да използва Луната за тестови полигон на технологии, необходими за пътуване на хора до Марс.
Всичко това се изгражда около "мускулите" и силата на SLS и други подобни ракети.
Освен нея в цялата програма ще се използват и други модели, но единственият тежкотоварен от тях е Falcon Heavy на компанията SpaceX.
Тя обаче е по-малка, не е предвидена да вози хора в тази програма и ще послужи като носител на модулите на бъдещата лунна космическа станция.
