Индия "завладя" Луната и сега гледа към Слънцето

Вероятно на много хора у нас ще им прозвучи странно, но Индия е космическа сила и водещ фактор от световен мащаб в областта на космическите науки.

Като държава на изключителни контрасти, която съчетава много от парадоксите на съвремието, Индия може едновременно да представя примери за невероятна бедност, но и върхови постижения в науката.

Последното подобно е от преди десетина дни. Тогава страната се превърна в четвъртата нация, извършила успешно кацане на Луната, и първата, която го прави на отдалечения и труднодостъпен Южен полюс на спътника на Земята.

Сега предстои пътуване до Слънцето.

Индийската организация за космически изследвания (ISRO) обяви в социалната мрежа X, че на 2 септември ще изпрати космическия апарат Aditya-L1 с цел да изследва слънчевите ветрове.

Сондата е кръстена на хиндуисткия бог на слънцето и ще бъде изстреляна от космическия център на остров Шрихарикота с ракета-носител PSLV, която е разработена и конструирана изцяло в Индия.

Изчисленията сочат, че тя трябва да премине около 1,5 милиона километра в рамките на четири месеца, докато стигне своята крайна цел в област от космоса с непрекъснат и ясен изглед към Слънцето.

"Това ще осигури по-голямо предимство за наблюдение на слънчевите дейности, ефекта им върху космическото време и начините по, които то влияе върху Земята ", посочват от ISRO.

Aditya-L1 носи със себе си седем наблюдателни инструмента на борда. Четири от тях ще бъдат насочени директно към Слънцето и по-точно - неговите най-външни слоеве, известни като фотосфера и хромосфера.

Останалите три ще се използват за измерване на процеси от ефектите на слънчевата динамика в така наречената Точка на Лагранж 1 - най-ефективното място за трайно разположение на космически апарати между две небесни тела с огромна притегателна сила като Слънцето и Земята.

Мисията на Aditya-L1 би бил пореден успех за Индия в космическите изследвания след кацането на Луната на 23 август.

То се случи едва от втория опит след крах през 2019 година, но сега мисията Chandrayaan-3 вече работи на терен и показва резултати.

Луноходът потвърди наличието на сяра и откри други елементи, докато продължава своето търсене на признаци за наличието на вода. Смята се, че на повърхността и дълбоко в кратерите на лунния Южен полюс може да има запаси от над 330 милиона тона лед.

TechCafe Бъдещето

Новата космическа надпревара: Какво толкова търсят всички на Луната

Отговорът: Нещо изключително ценно

Мисията Chandrayaan-3 добави Индия в краткия списък на страните, които са постигнали подвига да кацнат на Луната и в това отношение се нарежда до Съветския съюз, САЩ и Китай.

За разлика от тях обаче ISRO използва далеч по-нисък бюджет.

Кацането на Луната струва около 75 милиона долара - по-малко от бюджета на холивудския космически трилър "Гравитация" - докато мисията Aditya-1 струва около 45 милиона долара.

През 2014 г. Индия стана първата държава от Азия, която изпрати апарат в орбита около Марс, а сега планира съвместна мисия с Япония за друга сонда до Луната през 2025 г. и самостоятелна орбитална мисия до Венера в следващите няколко години.