Във военното дело има три традиционни сфери за водене на бойни действия - суша, въздух и вода. С развитието на технологиите обаче през последните десетилетия тези измерения се разшириха и добавиха към себе си първо Космоса, а след това и киберпространството.
Съвсем нормално тези оперативни сфери се превърнаха в поредното място за съревнование между държавите и макар киберпространството да е все още нова и неизследвана територия, то за космоса това съвсем не е така.
Съвсем спокойно може да се каже, че още от зората на космическите изследвания и първото изпращане на апарат в орбита науката и военното дело почти винаги са вървели успоредно, а армията в немалко случаи е действала като стимул за развитието на цивилни технологии.
Всичко това обаче носи със себе си рискове от инциденти и конфликти и повдига много въпроси относно отговорното използване на космическото пространство.
Именно в този смисъл в началото на седмицата Русия извърши тест на ракета против сателити, която предизвика вълна от критики, тъй като постави под реална заплаха Международната космическа станция.
Според официалното съобщение от ръководителят на НАСА Бен Нелсън става ясно, че е взривен неактивният съветски шпионски сателит COSMOS 1408, а появилите се отломки са принудили екипажът на МКС да се приюти в скачените капсули и да се подготви за евентуална евакуация.
"Възмутен съм от това безотговорно и дестабилизиращо действие. Със своята дълга и богата история в космическите полети е немислимо Русия да застраши по този начин не само американските и международни астронавти на МКС, но и своите собствени", коментира Нелсън.
Към момента там има седем души екипаж - четирима американци, един германец и двама руснаци.
Инцидентът предизвика широко международно осъждане, включително от Космическото командване на САЩ, Държавния департамент на САЩ и Министерството на отбраната на Великобритания, като според информациите е съществувал риск и за китайската космическа станция "Тянгун".
От своя страна руската "Роскосмос" коментира лаконично инцидента чрез публикация в Twitter.
"Екипажът на Международната космическа станция продължава да върши своята работа в съответствие с работната програма. Орбитата на обекта, която днес принуди екипажа да се премести от космическия кораб по стандартни процедури, се е отдалечила от орбитата на МКС. Станцията е в "зелената зона", се казва в позицията на "Роскосмос".
Само че проблемът съвсем не е отминал, тъй като част от 1500-те големи и още десетки хиляди малки отломки, ще започнат да изгарят в земната атмосфера едва след месеци, а пък останалите ще продължат да се реят безконтролно из орбитата на Земята в продължение на години, заплашвайки гъстата мрежа от хиляди цивилни сателити.
Русия, естествено, съвсем не е единствената държава, която е правила подобни тестове. През последните десетина години САЩ, Китай и Индия също са взривявали по подобен начин спътници, допринасяйки за увеличаващото се количество опасни отломки.
Едно изследване на д-р Браян Уийдън, експерт в областта на управлението на космическото движение, показва, че 79% отломките от тест на Китай, проведен през 2007 г. могат да останат в орбита около Земята до 2108 г. и да представляват риск за всички летателни апарати.
За какво оръжие обаче става въпрос?
За съжаление (или щастие) технологиите ни все още са далеч от това, което виждаме във филми като "Междузвездни войни", което значи, че едва ли скоро ще видим нещо като "Звездата на смъртта" или огромни крайцери, правещи скокове в пространството.
В момента видовете космически оръжия се разделят най-грубо на два вида - такива, които се изстрелват от земята и такива, които се изстрелват от космоса. Нито едно обаче не е използвано досега по време на война, а предимно като средство за демонстрация на сила.
Най-добре развита е технологията на ракетите срещу сателити, каквато бе използвана от Русия тази седмица. Идеята им е да бъдат унищожавани противникови комуникационни, шпионски или оръжейни спътници, станции и кораби, както и да бъдат противодействие срещу всяко едно възможно оръжие.
По време на Студената война са съществували и проекти за лазерни устройства, действащи от самолети или в Космоса, които да бъдат използвани срещу обекти около Земята. Тяхното използване обаче се обезсмисля, тъй като подобна задача много по-лесно се изпълнява и от ракети, които имат значително по-голям обхват на действие.
От друга страна са така наречените орбитални оръжия, които биха могли да гравитират около планета или луна. Те могат да бъдат използвани за бомбардировки по цели на Земята, но поне към момента не е известно някоя държава да е разработила нещо подобно.
Не е задължително обаче космическите оръжия да имат вид на лазери или ракети.
Например почти сигурно има апарати, от които могат да бъдат изстреляни управляеми шпионски дронове. На лице са и различни технологии за заглушаване, следене и въздействие върху противникови устройства, които дори могат да бъдат буквално отвличани.
Смята се, че именно това е една от функциите на китайският прототип Shijian-17, който според информациите разполага и с устройство, наподобяващо роботизирана ръка с възможност незабелязано да монтира експлозив.
Реално погледнато през последните десетилетия така и не е постигнат консенсус за нормативно регулиране на начина, по който се използва космическото пространство, въпреки че то е арена на съревнование вече повече от шест десетилетия.
Досега единствените правни норми бяха две споразумения на ООН от 1964 г. и 1984 г., като според тях държавите трябва да извършват дейността си в Космоса в съответствие с международното право и в интерес на поддържането на международния мир и сигурност. Степента на тези задължения обаче така и не остава ясна и категорична.
Едва тази година бе постигнат известен прогрес в това отношение след приемане на проекторезолюция от Първият комитет на ООН, отговорен за разоръжаването и сигурността.
Общо 163 държави подкрепят текста за регулиране на използването на оръжия в Космоса. Все пак сред страните, които гласуват "против" са Русия и Китай, чиито подобни инициативи са отхвърлени преди няколко години.
По тази логика е важно да бъдат отбелязани последните действия на руските военно-космически сили, които показват колко лесно могат да бъдат заплашени невинни човешки животи в Космоса.
