Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хорър легендата Джордж Ромеро

Режисьорът, който ни научи да се страхуваме от зомбита и някои от най-популярните му филми. Вижте ги в галерията: Снимка: Getty
Режисьорът, който ни научи да се страхуваме от зомбита и някои от най-популярните му филми. Вижте ги в галерията:
Night of the Living Dead / Нощта на живите мъртви (1968 г.)

Чернобелият дебютен филм на Ромеро променя изцяло хорър жанра. Действието в него се развива във ферма в Пенсилвания, която е нападната от немъртви. Филмът е различен с това, че главният герой е тъмнокож мъж, който се опитва да спаси бели.

Както може да се очаква, и тогава, и до днес, някои откриват в този сюжет политически теми, макар че самият Ромеро твърди, че не такава е била идеята. Режисьорът на хита "Get Out" Джордан Пийл посочва "Night of the Living Dead" за едно от своите вдъхновения.

По-важното е друго - филмът дава началото на съвременния зомби жанр и без него едва ли много от другите популярни продукции със зомбита през следващите десетилетия щяха да станат реалност.

Нещо любопитно: можете да изгледате целия филм напълно безплатно в английската му страница в Wikipedia.
The Crazies / Лудите (1973 г.)

В този филм правителството на САЩ се опитва да овладее опасно биологично оръжие на име "Трикси". След самолетна катастрофа то инцидентно заразява жителите на малък град в Щатите. Резултатите са два – засегнатите или умират, или полудяват и стават крайно агресивни. Заразата постепенно за разраства, а отговорните се чудят как да се справят с катастрофата.
Martin / Мартин (1978 г.)

Познатият и като "Вампир" филм е психологическа хорър драма. В центъра на историята е млад мъж, който вярва, че е вампир. Един различен поглед над темата за вампирите и една от най-добре приетите от критиците творби на Ромеро. Не е без значение, че самият Ромеро казва, че "Мартин" е любимият му негов филм.
Dawn of the Dead / Зората на мъртвите (1979 г.)

Продължението на "Нощта на живите мъртви" разширява мащаба – Щатите са обхванати от криза, когато поради неясна причина мъртъвците се надигат от вечния си покой и се превръщат в хранещи се с плът зомбита. Социалният ред е застрашен, правителството не може да се справи, а Ромеро разказва историята на група оцелели, които се скриват в търговски център в търсене на защита от зомби-заплахата.

"Зората на мъртвите" не е просто филм за ходещи мъртъвци, а и сатира на съвременно общество, отдало се на консумеризма. Нещо, което през последните над 40 години не се е променило особено.
Knightriders / Кръстоносци (1981 г.)

Името на Ромеро може да е синоним на "филми със зомбита", но понякога той бяга от ограниченията на жанра. Пример е тази драма от 1981-а, която разказва за странстваща трупа, чиито членове се обличат като средновековни рицари (но "яздят" мотори). Желанието на техния "крал" да води трупата спрямо едни остарели идеали се оказва все по-трудно осъществимо заради сложната реалност на съвремието.
Creepshow (1982 г.)

Колаборация между писателя Стивън Кинг и Ромеро, която съдържа пет кратки истории (а Кинг дори има малка роля, както виждате на снимката). Филмът е вдъхновен от хорър комиксите от 50-те години, което се усеща и във визуалната му стилистика.
Monkey Shines / Маймунска привързаност (1988 г.)

Всяко едно нещо може да е основа на хорър филм, включително и маймуните. В този филм главният герой Алън е атлет, който остава инвалид след инцидент. Негов приятел, учен, му предоставя един от своите експерименти – интелигентна маймуна, която да служи като помощник на Алън. Отношенията между човек и маймуна стават смущаващо дълбоки, особено когато животното става проводник на гнева на бившия атлет към хората, които са го засегнали.
The Dark Half / Тъмната половина (1993 г.)

Този филм е адаптация на едноименния роман на Стивън Кинг, като освен режисьор, Ромеро тук е и сценарист. "Тъмната половина" разказва за писателя на трилъри Тад Бюмонт, по-известен със своя творчески псевдоним - Джордж Старк. Когато решава да се откаже от това име, Бюмонт символично погребва "Старк". Псевдонимът му обаче придобива физическа форма и започва да тормози семейството и приятелите на писателя. Понякога и с фатални последствия.
Bruiser (2000 г.)

Първият филм, който режисьорът прави след 7-годишна пауза (след The Dark Half). Сценарият отново е дело на Ромеро, който разказва историята на нещастния Хенри. Той не се разбира с жена си, не се разбира с шефа си, фантазира за това как се самоубива или как убива други. Един ден лицето му е буквално заменено от безизразна маска, а всичкият гняв и недоволство избиват на повърхността. Старият Хенри отстъпва място на новия и фантазиите изведнъж стават реалност.

Зомбита. През последните десетилетия сме виждали живи мъртъвци в какви ли не форми да прииждат към своите уплашени жертви – както на големия, така и на малкия екран.

Това вероятно нямаше да е възможно (или поне нямаше да е така популярно), ако не беше хорър легендата Джордж А. Ромеро. Сценаристът и режисьор неслучайно е наричан "Кръстникът на мъртвите".

Всичко започва през далечната 1968-а, когато на екран се появява "Нощта на живите мъртви" (Night of the Living Dead). Хорър филмът разказва за група хора, обградени от ходещи мъртъвци, които не искат нищо друго, освен да разкъсат и изядат телата им.

Роденият на 4 февруари 1940 г. режисьор пораства с любовта си към чудовищата от големия екран и едва ли очаква, че ще създаде едно ново такова – ордата от водени от глада и инстинктите си зомбита, които макар и много, всъщност са едно цяло.

Едно разложено олицетворение на ужаса от смъртта и мъртвите, както и на страха какво би се случило, ако те се обърнат срещу живите.

"В сърцето си имам слабо място за зомбита. Те са универсални, не можеш да им се ядосаш, нямат скрити помисли, те са това, което са си. Симпатизирам им", разказва Ромеро в интервю за NPR.

"Нощта на живите мъртви" се превръща в култ и води до появата цяла серия от филми, посветени на мъртвите, сред които "Зората на мъртвите" (1979) и "Денят на мъртвите" (1985). През годините Ромеро експериментира и с други теми, макар най-вече в сферата на хоръра, но до ден-днешен се помни именно неговата роля в развиването на идеята за зомби-апокалипсис.

Не губи обаче страстта си към бруталните сцени на екрана, които да смутят зрителя. Не толкова намекнат ужас, който бавно да пусне студените си пръсти по кожата ти, а отблъскваща маса от кръв и крайници, която да порази гледащия със своята брутална пищност.

Ромеро почина през 2017-а на 77-годишна възраст. Пренесе се от света на живите в този на мъртвите, който имаше централна роля в творчеството на режисьора. Повали го рак на белите дробове.

Но две години по-късно можем спокойно да кажем, че заветът на Ромеро в някаква степен е жив. Хорър жанрът в киното изживява невероятен разцвет, макар и да бяга от неговата стилистика. Млади кинотворци мислят извън стереотипите, бягат от дълго налаганите клишета в жанра и успяват да преборят предразсъдъците на публиката спрямо него.

В галерията можете да видите някои от знаковите филми на режисьора – една чудесна идея за филмова вечер с класически хорър.

Най-четените