Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Северна Корея: Когато маските паднат

Северна Корея - там където ежедневният живот не може да бъде сниман Снимка: spiegel.de
Северна Корея - там където ежедневният живот не може да бъде сниман

Северна Корея е рядко срещана страна - една от последните диктатури - такива, каквито ги познаваме от едно време с всички абсурди, които в една контролирана държава са част от ежедневието. 49-годишният французин Ерик Лафорг решава да направи собствена картина за Северна Корея и снима всичко, което минава пред обектива му. Разбира се, това е забранено, а снимките му бързо обикалят всички световни медии.

Ерик Лафорг снима гладуващи, които събират трева, спящи войници, улични бояджии, тинейджъри, които стоят пред компютри без кабели. Ерик снима, докато не му налагат забрана да влиза в Северна Корея - завинаги.

Списъкът с неразрешените за снимане мотиви от Северна Кореоя е дълъг - от военни, през небоядисани сгради, деца по време на работа. За престъпление се смята дори и заснемането на смеещи се или шегуващи се хора пред портрета на Ким Джонг Ил или Ким Джонг Ун.

„Видях ужасяваща бедност и глад", разказва французинът, „но в Пхенян, където живее политическият елит, е съвсем различно".

Фотографът от Тулуза пътува като турист в компаниятана  придружител, който обрисува официалната версия за живота в Северна Корея, както правителство би искало да изглежда - без бедност и недоимък, без болести. Всички срещи с работници, селяни, творци са предварително подготвени и режисирани. В моментите, в които обаче някой излиза от ролята си, става неловко.

Лафорг разказва, че се е натъжил много силно по време на посещение в сиропиталище. Докато отива до тоалетната, фотографът вижда стая, която не е подготвена за очите на госта - студен, мръсна , мизерна и празна.

Лафорг говори и за многото симпатични хора, които е срещнал в Северна Корея. „Те не са роботи, както честно ни ги представят, всички обаче живеят под шизофрения контрол на тоталитарната държава. Всички се страхуват от доносите на многобройните шпиони." Онова, което го докосва най-силно - „моментът, в който маските падат, а мъчително конструираната картина на света се разпада. Когато хора сядат на дивана и започват да плачат".



Най-четените