"Може и да не сме християни тук, но все още се молим", казва жена, облечена изцяло в бяло, докато се обръща към голяма аудитория, съставена изцяло от жени от афроамерикански произход. Застанала зад амвон, тя говори с ритъма и маниера на проповедник. "Сега разбирам Бог повече, когато правя това, което правя, отколкото някога, когато бях в църквата."
На практика обаче много неща в нейното изказване напомнят на църква с чернокож пастор, където той призовава паството си, комуникира с тях и ги кара да участват активно. И все пак това не е традиционна проповед.
Ораторката, Ияво Ориса Омитола, е сред водещите на официалното откриване на третия годишен Конгрес на черните вещици, която събра около 200 жени в зала за приеми в Балтимор. Малката, но разрастваща се общност е насочена към стотици чернокожи жени, които напускат християнството в полза на спиритуалните традиции на техните африкански предтечи, и намират сила в този си акт.
За последното десетилетие идеята за вещерството натрупа доста последователи, особено сред белите милениали, които откриха Уика, различни други течения в магията, езотериката и различните други "науики" с окултен произход. Сега това течение в САЩ се прехвърля и върху чернокожите младежи.
Въпреки че точният им брой е труден за отчитане, ясно е, че афроамериканската масова култура е започнала да отразява този тренд.
В музикалната индустрия пример са алюзиите на Бионсе към африканска богиня в Lemonade; думите на Азалия Банкс, че практикува brujería (испанска дума за вещерство); хитът на Princess Nokia "Brujas", в който тя казва на белите вещици: "Всичко, което имате, сте получили от нас" и редица други примери показват нарастващ интерес към окултното сред цветнокожите.
Афроамериканското вещерство произхожда от Западна Африка, родното място на йоруба, религиозни традиции, фокусирани върху почитта към предтечите и преклонението пред многоброен пантеон от божества, известни като "ориша". Тези традиции са съпътствали хората от Западна Африка, които са били доведени в Америка като роби, и в крайна сметка са се съчетали с християнствтото.
В началото на XIX в. кубинската сантерия, бразилското кандомбле, хаитянското вуду и други синкретични религии са се зародили в резултат на това. В градове като Ню Орлиънс, вуду (леко различно от хаитянското вуду) и худу, които също произлизат от западноафрикански религии, са набрали популярност. Тези практики (които често включват боравене със свещи, ароматни пръчици или вода, за да се постигне желаният резултат) може би са помогнали на робите да придобият известно усещане за сила и власт, колкото и минимално да е било то.
Съвременните черни вещици практикуват базирана на йоруба религия, с няколко добавки от новото хилядолетие.
Те правят олтари на предтечите, така че да искат съвет от тях за какво ли не, правят магии с емоджи, за да пропъждат депресията, заобикалят се с кристали с надеждата те да облекчат стреса, и горят салвия, за да пречистят апартаментите си от негативна енергия...
Някои основи на спиритуалността сред милениалите са общи и за белите, и за афроамериканските вещици. Те обикновено са лишени от илюзии по отношение на йерархичните институции (като например католическата църква) и са привлечени към "спиритуални, но не и религиозни" практики тип "направи си сам" от рода на употребата на кристали. Но изгряващата общност на черните вещици има и свои уникални черти, включително желание за "безопасни пространства", предпазливост спрямо културното апроприиране, и склонност към дигитална религия.
Много черни вещици, притесняващи се от откритото практикуване на вещерство, се чувстват по-комфортно да се срещат онлайн, вместо на живо. Някои се опасяват, че ще бъдат критикувани от родителите си, които най-често са изключително отдадени на християнската вяра, казва Маргарита Гилори, професор в Бостънския университет, която изучава африканските религии в дигиталната епоха.
"Интернет почти се превръща в тайно убежище за тези цветнокожи вещици", казва Гилори, като визира местата, където робите са се събирали тайно, за да практикуват религиите си в предвоенна Америка. Онлайн, аватарът или никнеймът позволяват на жените да говорят свободно. Популярен Tumblr акаунт публикува вдъхновяващи образи на черни вещици, а Facebook групите за тези жени имат хиляди членове, като някои дори са разработили собствени приложения за смартфони.
Някои млади жени на конгреса в Балтимор споделят, че родителите им дълго са крили връзките на техните баби или прабаби с вещерството - решение, срещу което милениалите са негодували, докато не са осъзнали, че родителите им може би са изпитвали потребност да потискат всякакво упоменаване на магия, тъй като техните предтечи са били наказвани сурово за техните ритуали. Властите в Ню Орлиънс например са провеждали масови арести на вуду магове през XIX в.
Моника Джефрис, 28-годишна учителка, която закачливо носи заострена вещерска шапка на конгреса, е израснала като активен член на местната апостолическа църква, но се е отделила от нея преди четири години. Тя казва, че нейната майка й е "налагала: християнството - нещо, което още не може да й прости напълно.
Някои милениали навлизат в общността на черните вещици в търсене на отговор, но други просто жадуват за място, където да принадлежат към общност.
Такава е и Мамбо Янса, която е израснала в Панама. По нейни думи вещерството служи като "безопасно убежище" за някои ЛГБТ младежи, които не се чувстват добре дошли в църквата. Броят постове онлайн от и за ЛГБТ вещици е доказателство за застъпването между хомосексуалната и вещерската общност.
Търсенето на сила е безпогрешно разпознаваем аспект на Конгреса на черните вещици. Изпълнен с разговори за сексуални травми, потискане и приемане на себе си, той изглежда като групова терапия. Жени плачат или говорят с треперещ глас, докато описват изживявания на тормоз.
Затова и там основният акцент е търсенето на сила като контрапункт на потискането - и като членове на афроамериканската общност, и като жени.
"Въпреки че движението #MeToo е публично, все още има афроамерикански жени, чийто глас не се чува. Не сме представени както трябва", заявява Омитола в обръщението си към присъстващите. "Едно от нещата, които знам от изучаването на африкански религии, е че никога не съм виждала раболепна богиня. Защо седим тук и мислим, че трябва да бъдем послушни и сервилни?"
Омитола обаче разграничава африканското вещерство от "ню ейдж глупостите" като групата вещици, събрала се да прокълне президента Доналд Тръмп и съдията във Върховния съд Брет Кавано. Въпреки това обаче някои неща от "ню ейджа" са застъпени и тук - астрология, определени езторични практики и т.н.
Всъщност скорошно изследване на центъра за социологически изследвания "Пю" установява, че сред младежи от подобни малцинствени групи със силно застъпено християнство вярата в ню ейдж идеи е доста по-разпространена.
Констатацията на изследването, че ню ейдж и християнските традиции често съществуват съвместно в един и същ човек, открито беше демонстрирана по време на конгреса. Някои вещици заявяваха, че са приключили с християнството, но други споделяха, че все още посещават църква, и твърдяха, че християнството и африканското вещерство са взаимно допълващи се, вместо да се изключват помежду си. А самата Омитола заявява, че "Библията не е нищо повече от голяма стара книга със заклинания".
Въпреки цялата отвореност на общността на черните вещици към други религиозни традиции, те все още изпитват крайно противоречиви чувства по въпроса дали някои хора би трябвало да нямат достъп до общността.
От една страна, сред някои от тях го има усещането, че те могат да практикуват своето вещерство далеч по-лесно и с повече приемане именно заради белите милениали, които прокараха идеята, че магията е нещо готино. От друга обаче все още го има този момент на защита на собствената култура от намесата на чуждия.
"Белите жени в наши дни правят вещерски сборове като нещо "забавно" - за тях това е просто забавление. Но в нашата традиция, вещиците трябва да бъдат изцяло инициирани, за да бъдат считани за вещици", коментира Янса. Инициацията обикновено включва получаване на устно и практическо обучение от старейшина - типът обучение от плът и кръв, което според Янса младите вещици не получават, когато твърде много разчитат на дигитална религия.
Личните срещи и събирания като Конгреса на черните вещици би трябвало да служат като антидот на това прекалено вглъбяване на интернет културата.
И все пак преди всичко магията за тези жени е спасение от собствената несигурност, изход, който дава усещането за сила на млади жени, които се чувстват заплашени от заобикалящия ги свят.
