Кучетата произлизат от вълците. Вълците живеят в йерархични глутници, в които агресивните алфа-самци доминират над всички останали. Хората трябва да властват над домашните си кучета - за да ги заставят да се държат добре.
Тази логика владее дискусиите около отглеждането на кучета от повече от пет години - заслуга за това има и нееднократно награждаваното шоу на National Geographic "Говорещият с кучета" (Dog Whisperer) с водещ експерта по кучешко поведение Сизър Милън.
Много специалисти обаче казват, че философията на Милън е базирана на вече развенчани изследвания на животните, а някои от неговите техники - най-вече "алфа-преобръщането", при което той притиска кучето по гръб и го държи за шията - са направо жестоки.
Треньорът Виктория Стилуел стартира конкурентна кампания срещу Dog Whisperer, като участва в "Аз или кучето" (It's Me or the Dog) на Animal Planet и разпространява система за позитивно насърчаване (както в киберпространството, така и с бойци на фронта) - през юни тя стартира подкаст (достъпен на positively.com и в iTunes) и лицензира методите си за първи набор от 20 треньори на кучета в САЩ, Великобритания и Гърция.
Тя използва позитивността като противопоставяне на теорията за доминацията - и запазва агресията си за хората, които се държат зле.
Дебатът тръгва още през 40-те години на миналия век-
от изследвания на пленени на различни места вълци, които - когато бъдат заставени да живеят заедно, буквално се конкурират за статус.
Признатият специалист по животинско поведение Рудолф Шенкел нарича мъжкия и женската, които печелят в конкуренцията, алфа-двойка.
Оказва се обаче, че това изследване е базирано на погрешни предпоставки: според Дейвид Меч, основател на базирания в Минесота International Wolf Center, в дива среда вълците всъщност живеят в обособени семейства, а не случайно събрани групи. И в тях майката и бащата са водачите на глутницата, а статусът на потомството им е базиран на реда на раждането им.
Меч, който някога е бил поддръжник на теорията за алфа-самците сред вълците, но е променил становището си в последните години, казва, че йерархията на глутницата не включва борба във висшите етажи на групата, защото точно като в човешкото семейство, малките естествено приемат ръководството на родителите си.
Бони Бийвър, бивш президент на Американската ветеринарномедицинска асоциация (AVMA), казва: "Официално се противопоставяме на някои от нещата, които прави Сизър Милън, тъй като те са погрешни."
Миналата година Американското ветеринарно общество за животинско поведение (AVSAB) също застана срещу агресивно-подчинителната дихотомия.
Лидерство чрез даване на добър пример
Към това, а не към доминация би трябвало да се стремят собствениците на кучета по отношение на своите любимци, според AVSAB.
Изявлението на организацията, което не упоменава изрично Милън, но се позовава на неговата терминология и част от спорните му възпитателни техники, защитава позицията, че доминантно-подчинителните взаимоотношения, които възникват в природата, са начин за преразпределение на ресурсите - проблем, който рядко съществува между кучетата и притежателите им.
(Нито пък, както отбелязват от AVSAB, сред дивите кучета, които живеят в малки, хранещи се с мърша и отпадъци групи, без алфа-самци да контролират достъпа до храна и чифтосването.)
Възпитание чрез позитивизъм
Домашните животни, обратно, лаят твърде много, скачат в нападение, игнорират командите ви, ръмжат и ви захапват, защото по недоглеждане са били възнаграждавани за това поведение, или защото не са били обучени да се държат различно.
Със сигурност подходът на Милън към преобучение е понякога топъл и мек, и той споделя много общи тези с отстояващите възпитанието чрез позитивност като Стилуел.
И двамата треньори се стремят - доколкото е възможно с неспособно да говори същество - да определят психологическата причина за неправилното поведение на кутрето. И двамата насърчават хората да игнорират дразнещите навици на кучетата, така че да не ги възнаграждават неволно с внимание.
И двамата са единодушни, че наказанието е полезно само по време на неправилното поведение или половин секунда след него: ако крещите на кучето, че се е изпикало в кухнята, след като то вече е излязло оттам, то ще смята, че е загазило, защото е излязло. И двамата треньори очевидно обичат животните.
Агресията
Според AVSAB обаче определянето на поведението на кучето като агресивно, както често заявява Милън, би трябвало да бъде запазено за най-склонните към нападение животни. А някои критици дори не харесват бързите удари по хълбоците, които той нанася, за да концентрира вниманието на кучето.
"Дисциплината се проявява под формата на крещене на вашето куче, удряне или алфа-преобръщане", коментира Стилуел. "Когато направите това, инстинктивно кучето млъква, което се бърка с успокояване, но всъщност вие правите кучето по-несигурно."
Подобна несигурност може да има непредвидени последици. Вместо да се подчинят, вашите домашни любимци биха могли да ви нападнат. "Те може да реагират с агресия, не защото се опитват да бъдат доминантни, а защото човекът, който ги заплашва, предизвиква у тях страх," казват от AVSAB.
В друг случай, дори ако кучето изглежда тихо и подчинено, нямате представа какво всъщност става вътре в него. "Страхът повишава нивата на кортизола", казва д-р Бони Бийвър от AVMA, преподавател в колежа по ветеринарна медицина на Texas A&M. "Дългосрочният страх го повишава сериозно - и може да доведе до дългосрочни здравни проблеми, свързани със стрес".
Аргумент, който Стилуел с мелодичния си британски акцент обича да изтъква пред клиентите си по телевизията.
