Помнете този ден, момчета

В киносезон, който за съжаление би могъл да бъде определен най-вече като период на консумеризъм, рядко, но все пак изникват и изненади.

Предел на риска (Margin Call) е реалистична, базирана на резки диалози драма за събитията в инвестиционна банка. Всичко се развива за не повече от 24 часа.

Филмът е не просто забележителен дебют за режисьора Джей Си Чандър. Като ирония на темата за началото и причините за финансовата криза, бюджетът му е едва 7 милиона долара. Впечатляващият актьорски състав явно е бил достатъчно привлечен от лишения от патетика, но приковаващ сценарий. Обратно на бомбастичният стил на Оливър Стоун, драмата тук се развива в приглушено синьо и сиво, в тихата паника на девствено чисти заседателни зали и тоалетни помещения за висши мениджъри. Но пък именно това прави филма по-убедителен.

Други проекти и документални филми като "Вътрешна афера" или "Американско казино" дълбаят много повече в темите защо и как светът е стигнал до настоящото положение. Това, което Margin Call прави, е да покаже въздействието на властта в чист, херметично затворен свят, който подмамва обитателите си с мисълта, че те са божества.

За по-добре запознатите с финансовия свят, вероятно представянето на финансовите транзакции във филма ще се стори твърде опростено. Надали и обаче би трябвало да се очаква повече от масов филм. Въпреки това Предел на риска е вероятно най-завладяващата драма, която ще видите тази година за Уолстрийт.

В света на бизнеса е прието да не ти пука, докато изритват близки и колеги

Тонът на "Предел на риска" се задава още от самото начало, когато фирмени "екзекутори" влизат в офисите на голяма американска инвестиционна банка, за да стартират вълна от съкращения.

Уил Емерсън (в ролята Пол Бетани) съветва младите си колеги да не гледат кървавата баня, а просто да си вършат работата. Следват кадри с докосвани по рамото служители, а корпоративна любезност, с която ги викат в заседателна зала, прекрасно пресъздава ужасът на уволнението. Това, което милиони хора са чули в последните няколко години - не си направил нищо лошо, ще получиш компенсации за уволнението си без предизвестие и фирменият ти телефон ще бъде деактивиран още от този момент.

Когато всичко приключва, героят на Кевин Спейси - Сам Роджърс, събира останалите "войски", като им заявява, че останалите вече не работят във фирмата, "в последния час са се сбогували с тях", но оставащите са късметлии, умни хора, които са били достатъчно добри, за да останат и да преведат фирмата към бъдещето.

Че тази утеха ще бъде твърде кратка и целият свят ще се обърне с краката нагоре става ясно, когато една от жертвите на чистката Ерик Дейл (в ролята Стенли Тучи) предава флашка на младото си протеже Питър Съливан, точно когато вратите на асансьора се затварят и охраната го изпровожда извън сградата.

Питър (игран от Закари Куинто), е един от двамата останали в отделението по управление на рискове. Разглеждайки данните на флашката извън работно време, той открива, че фирмата, меко казано, не се е справяла особено добре с рисковете. И всъщност тя вече е почти във фалит, заради стратегията си да търгува с пакети от високорискови ипотеки.

Случайно да ви звучи познато?

Когато хората на високите етажи на фирмата провеждат напрегнато съвещание, за да проучат тези новости, те се обаждат и на изпълнителния директор Джон Тълд (Джеръми Айрънс).

Той пристига в късна нощ, слизайки от хеликоптера си като зла висша сила, за да формулира план за действие. Този план обещава да спаси компанията, или поне да осигури изгодни компенсации за малцина, но също така да унищожи репутацията й, да предизвика общ хаос и да стартира катастрофата, която Тълд вече е прозрял, че предстои.

Така че защо той да не бъде първият измъкнал се и да извлече поне малко пари от тези губещи активи, въпреки че те ще съсипят пазара? И шефът разпорежда всичко да бъде продадено в рамките на деня.

Сегашният Уолстрийт не оставя място за морални колебания или саможертви

Айрънс е блестящ като изпълнителен директор с морал на хищник и застрашителен чар, който не вижда никакъв проблем в каквито и да е стъпки, гарантиращи оцеляването на фирмата и малката му група вътрешни хора, въпреки че няма нищо против да хвърли някой на вълците, докато спасява останалите.

Спойлъри: фактът, че губещият в този сценарий е единствената жена в заседателната зала, надали би трябвало да е изненада, като се има предвид неравенството на половете в корпоративна Америка.

Когато Тълд отвежда Сам в своя кабинет и двамата оглеждат силуета на Манхатън през прозорците, той изглежда като Сатаната, изкушаващ Исус от върха на планината. Но Сам, въпреки че се старае да се съпротивлява, накрая се пречупва като всички останали, защото в крайна сметка има нужда от парите.

Всички знаят "какво е правилно", но можем само да гадаем какво разбират под това

Очевидно е, че героите добре съзнават, че са изгубили моралните си принципи. Някои дори се чувстват неловко от абсурдно високите си заплати. Бетани е извратено привлекателен като "лоялния войник" Емерсън, правещ всичко необходимо, докато повишенията го отминават.

Последователни кадри показват облаците и светлината, озаряваща небостъргачите във финансовия център, докато чуваме камбаната за отваряне на борсата, след което идва гласът на Емерсън, обаждащ се на колегите си от различни фирми, които очевидно познава доста добре, за да им предложи активите си, преди някой да е разбрал, че това, което той продава, е изгубило стойността си.

Филмът се опитва да хуманизира хората в центъра на срива на Уолстрийт, но това е дълбоко увреден хуманизъм. Ако изобщо има морални принципи, а това изглежда спорно, те са най-вече демонстрирани от Сам и евентуално от героя на Тучи - Ерик Дейл.

Няма обаче героични пози или саможертви.

По време на уволненията в началните кадри на филма Сам е разстроен, но откриваме, че това е само защото кучето му умира. А към края разбираме, че то е било единствената му емоционална връзка.

Известно време се надяваме на героя на Куинто, завършил с отличие Масачузетския технологичен институт, но отказал се от науката в полза на Уолстрийт, заради по-атрактивното заплащане. Когато обаче той се обръща към Сам за напътствия как да приема стратегията на фирмата, диалогът им не води до нищо:

Питър: "На теб изглежда ли ти правилно?"

Сам: "За кого?"

Питър: "Не съм сигурен."

Сам: "Аз също."