"Трябва" убива отношения

Думата "трябва" се нарежда сред най-зловредните паразити в речта. Обсипваме другия с "Трябва да разбереш", "Трябва да си ми благодарен", "Трябва да ме обичаш", "Трябва да измиеш чиниите"... а и ние самите "Трябва да сме успешни, богати, красиви, щастливи...?!"

Защо прибягваме до този словесен побой над другите и себе си?

Кому е нужно всичкото това насилие, тази задължителност, тази императивност? Наистина ли трябва? Написано ли е някъде със силата на закон? Да, написано е, но само в нашето собствено съзнание.

В българския език "трябва" произлиза от същия корен, както и "потребност", сиреч нужда, необходимост.

Аз ли обаче имам нужда от нещо, или другият човек, на когото стоварвам думата "трябва"?

"Трябва" е прикрито властно заявление, което асоциира с изисквания, директиви и заповеди. На английски психолозите дори използват термина "MUSTurbation", за да назоват натрапчивата склонност към задоволяване на нуждите чрез "трябва".

"Трябва" внушава, че има само един правилен начин и той е моят.

"Трябва" автоматично предполага и какво "не трябва", тоест шареният, многообразен свят с безбройните му възможности бива съсечен на две половини.

"Трябва" е строго, безлично, категорично и звучи като повеля свише, като божествена неизбежност.

"Трябва" диктува подчинение, като не зачита правото на другия да има собствени чувства и мнение по въпроса, а още по-малко да предприеме личен избор.

"Трябва" предполага наказание, ако не бъде изпълнено.

"Трябва" е и характерна дума от речника на повечето родители, когато възпитават децата си.

Какво в действителност се крие зад "трябва"?

В най-общия случай - "искам". "Искам" все пак е доста по-откровено от "трябва".

Иска се известна смелост, за да кажеш "искам".

Когато заявявам "АЗ искам", то поемам персонално инициативата за нещо. Субект на действието има и той не се крие, нито замаскира желанията си. Субектът поема изникналия риск да си отговори на въпроси като "Защо го искам? Имам ли право да го очаквам? Мога ли да понеса и уважа "не" като отговор?" При "трябва" никакви подобни въпроси не стоят.

Но нека се впуснем по-дълбоко.

Детински въпрос: защо човек иска нещо?

Тук може да се приведат безброй рационализации и шикалкавения, но истината е тази: защото се нуждае от това нещо. Има нужда, има потребност, има необходимост. Обаче за да заявя "Имам нужда от..." се иска изключителна смелост, рядко срещана в наше време.

"Имам нужда" разкрива действително присъщата ни уязвимост, ранимост и всъщност е толкова искрено и човешко.

"Имам нужда" зачита изначалното право на другия да не отговори на очакванията. И ако мога спокойно да преживея и без тази ми нужда да е удовлетворена - добре. Но ако не мога или просто желанието ми е вопиющо силно - може би да помоля?

Звучи страшно? Точно такова е. Да помолиш някого смятаме за едва ли не жалко, защото в отношенията си сме станали безцеремонни, изхождаме от позиция на силата, на последната инстанция - "Трябва!!!".

А "имам нужда" освобождава и другия и мен самия: изразил съм потребностите си по най-добър начин, оставил съм пространство на човека от сърце да прецени иска ли да ги удовлетвори и, ако това се случи - прекрасно. Ако не се случи, то аз съм свободен, защото мога да продължа напред в живота си и въпреки този житейски факт.

Когато нямам нужда да държа на каишка другия човек, то падат и собствените ми вериги.

Що се отнася до вътрешния диалог, до самобичуването чрез "трябва" - алтернативите са дори повече. Освен с "искам" и "имам нужда" можем сполучливо да заменим "трябва" с "решавам" или още по-могъщото "избирам".

"Трябва да спра да пуша" е едно, а "избирам да спра да пуша" съвсем друго, нали?

Единственото по-пагубно безумие от "трябва" е "трябваШЕ".

Тук вече диктаторската алчност на егото не се задоволява с настоящето и бъдещето, а посяга да контролира и миналото. Това, разбира се, не е възможно, диктаторът рано или късно е принуден да се примири с реалността... или да използва удобната стартова позиция за безплодни, наказателни обвинения.

P.S. Визирани са по-скоро предимно личните, интимни отношения, макар че нотка човещина никак не би била излишна и в корпоративната джунгла. Но това е висш пилотаж.

А ако съумеете да убедите общинска чиновничка, че "имате нужда да ви обърне внимание" или събирач на дългове, че "имате нужда от още време", то значи сте напреднали изключително в практиката!

Новините

Най-четените